Дядото на цяла България
Февруари 25, 2017 in Беседи, Начална страница
Автор : Автор: Янина Алексеева
Това не беше само един особен ден. Това беше важно събитие, което почувстваха мнозина. Българският народ отдавна почита архиепископ Серафим (Соболев) като светец – чудесата по молитвите на Владиката след неговото преставяне в 1950 г. са се „умножили като звезди небесни.“ Но явно беше нужно още нещо – промяна в нас самите, в страната, в света – за да се състои тази канонизация и да стане послание което, мисля, все още предстои да бъде разгадано. Вероятно може да се смята просто съвпадение фактът, че арх. Серафим е бил причислен към лика на светците на Архиерейския събор на Руската Православна Църква на 3 февруари, ден на паметта на преподобния Максим Изповедник и на мъченик Неофит, който ден същевременно е и имен ден на приснопаметния български Патриарх Максим и на сегашния български Патриарх Неофит по стар стил, убеден привърженик на който е бил владика Серафим (БПЦ е преминала към новия стил в 1968 г.). Може и да отдадем и на чистата случайност канонизацията на ревностния защитник на чистотата на православието в годината на споровете за Православния събор на о-в Крит. Но едва ли е случайна тази канонизация на този светец, еднакво роден за българи и руснаци, разделени от „демаркационната линия“ на НАТО, именно в този момент, когато те отново са се сближили един с друг.
Това дългоочаквано събитие – тържествата по случай прославянето на архиепископ Серафим се извършиха в София на 25 – 26 февруари 2016 г. Почитатели на светеца се събраха от цялата страна. В литийното шествие от подворието на Московския Патриарх и на цяла Русия (или казано по народному – Руската църква), в криптата на което, под олтара, е погребан арх. Серафим, до Патриаршеския съборен храм „Св. Александър Невски“ участваха около 10 000 души. Духовенство, монаси и монахини, семинаристи, деца в български народни носии, мъже в опълченски дрехи от времето на Освободителната война, казаци от Свети-Пантелеймоновото селище и народ, народ… В блъсканото от силен, леден вятър многохилядно шествие ту тук, ту там се слушаха пасхални песнопения. Спомниха се думите на небесния покровител на новопрославения светител – преподобния Серафим Саровски – „Посред лято ще запеят Пасха.“ Оказва се, че Пасхата може да бъде и през зимата.
В Русия – той е защитник на чистотата на Православието, а в България – Дядо Владика
Има известна разлика между почитането на свети Серафим в Русия и на това в България. В Русия той е по-известен като ревностен защитник на чистотата на Православието и автор на книгата „Руска идеология“. В България той е Дядо Владика. „Дядо“ – това е народното обръщение към архиерей, даже и към патриарх. То носи оттенък на топла обич и указание за старшинство. Канонизацията на арх. Серафим промени неговия официален статус, но в народа, в средата на клириците и даже на архиереите, той все така е както преди „Дядо Владика“. За народа той е руският светец, казал преди смъртта си на своите опечалени духовни чада: „Когато ви стане тежко, напишете ми писмо и го оставете на моя гроб. Ако получа милост у Господа, ще ви утеша и ще ви помогна.“
Свидетелство за това, че архиепископ Серафим е получил милост от Господа да утешава и помага, може да бъде сандъчето с писма, стоящо на гроба му – доколкото си спомням, за последните 16 години, когато съм била енориашка в руския храм в София, те се увеличиха няколко пъти. За тези години съм виждала всякакви случаи – прибягващи в криптата, за да оставят мимоходом писъмце, и стоящи с часове пред гроба на Владиката на колене; тежко болни, съпровождани от близки; молещи се в ъгъла благоговейни монаси; млади майки, обясняващи на своите деца как трябва да се прекръстят, да се поклонят и да целунат гроба; а също и цели класове ученици, доведени в криптата от учителки. Море от сълзи и море от радост, чували с писма и букетчета цветя, опашки за поклонение, особено дълги – на празниците.
Спомням си за един арабин с постоянна детска усмивка на лицето – няколко дена той едва ли не, живееше в храма и молеше чистачката да му позволи да извърши каквато и да е работа – да почисти свещник или да измие пода. По-старите енориаши от храма помнят и благодарния италианец от Италианското посолство в София, чийто син бил спасен от владика Серафим от смърт след тежка катастрофа.
Една полякиня ми сподели: „Вашият дядо владика помага и на католиците.“ И ми разказа, как дошла при владиката с молитва за помощ за безизходна ситуация – нейният възрастен баща срочно се нуждаел от операция, която щяла да бъде много рискована при неговото болно сърце. По всичко личи, че владиката се отзовал на молбата – операцията отпаднала.
Веднъж ми се наложи да пратя есемес на владиката от Санкт Петербург. Много исках да отида на научна конференция във Велики Новгород – там ме чакаха, но трябваше да сменя датата на обратния полет за България. Нямаше свободни билети, заради многото туристически групи през лятото. Чаках дълго – дано се освободи място, пуснах в ход и връзки, но напразно. Напусто е да се надяваш на хората. Тогава пратих съобщение по мобилния си телефон на приятелка в София. Да отиде в криптата на нашия храм и да помоли арх. Серафим „да се погрижи“ за едно местенце в самолета на нужната дата. Приятелката ми не получила съобщението – няма нищо чудно, нали в крайна сметка то не беше отправено към нея. И аз, изобщо не разчитайки на чудо, се отправих да върна своя билет, да отида до Новгород, а после някакси да се добера до България през Москва. Но получих вест от агенцията на авиокомпанията за едно освободило се място в самолета на най-удобният за мен ден – владиката явно е получил моя есемес.
Многогодишният опит от общуването със свети Серафим не престава да ме удивлява – изпращам своите молби отдалече, а получавам отговорите от близко „аз не съм Бог далечен, но Бог, който е близо“ (Йер. 23:23). В тези моменти скъпият „Дядо владика“ винаги се оказва край теб, а в разцъфтялата от тиха радост душа така ясно се чувства присъствието на Самия Бог, Който е Любов.
По това се отличава светецът от вълшебникът – ти чувстваш в сърцето си Божествената любов
Разликата между светеца и вълшебника, изпълняващ желания е именно в това – топлата, животворяща, божествена любов, способна да се промъкне сред глухотата и слепотата, да докосне накрая вкамененото сърце. „Около топлината на святата душа се топи ледът в сърцето“ – пише Сергей Фудел, руски духовен писател от 20 век. С тази мисъл можем да обозначим главния извод от свидетелствата за чудотворната помощ на архиепископ Серафим. Имах честта да направя превода от български на руски език, поръчан ми от комисията по канонизацията. Имаше някои места, над които бе невъзможно да работиш без сълзи. За чудеса на изцеление на безнадеждни недъзи, спасения на деца, заблудили се в гората, на заблудени от секти юноши, намиране на работа на безработни, намиране на мъж за задомяване, или дългоочаквано дете, парична помощ за лекарства на хора в крайна нужда – за всички тези и за много други, тонове разтопен лед от сърцата, укрепване или придобиване на вяра, вдъхновение за извършване на добри дела. Божията милост е озарила много човешки души и е влязла в живота им чрез невидимото, но явно, живо присъствие на св. Серафим. Защото – затова има много свидетелства – невъзможно е да се запознаеш със Софийския чудотворец и да не го пуснеш в сърцето си, в дома си, в живота си като роднина, като член на семейството ти – Дядо, на чието рамо винаги можеш да поплачеш, да го помолиш за помощ, и той ще те утеши, ще ти помогне, ще те насочи към истинския път. Може да се каже, че са се сбъднали пожеланията на владиката, изказани от него при ръкополагането му в епископски сан в 1920 г.: „Съзнавам, че без любов към Христа не можеш да бъдеш пастир, още повече пък архипастир на Църквата. Но същото може да се каже и за любовта към ближния, която, по свидетелството на Самия Господ, се явява като отличителен знак на истинското пастирско служение (Йоан 21: 15-17). И как бих искал заедно с любовта ми към Христа сърцето ми да бъде изпълнено и с любовта към ближните ми, и да мога винаги да се моля за тях, с дръзновение, да изцелявам душевните им рани, да бъда утешител в скърбите им, да им служа в качеството на последен роб, и със своя живот да ги водя единствено към Бога, Спасителя наш, в Неговото царство на благодатта и славата“.
Скръбни събития завели владика Серафим в предсказаната от неговия старец „хубава малка страна“, която светецът обикнал като своя втора родина, на която отдал толкова много, и която сега пази като небесен неин застъпник, явявайки се в качеството на духовна връзка между българския и руския народи. Преминал през много изпитания, светителят Серафим ни учи на вярност към Христос и Светата Православна Църква със своите духовни наставления и богословски трудове, с примера на своя живот и – дори на своята смърт – в деня на честването на празника Тържество на Православието.
Източник: Православие. Ру
