Какво може и какво не трябва да се нарича семеен кръст

Март 20, 2017 in Начална страница, Семейство

Автор : о. Василиос Фермос

 

 

- Вярвате ли, че човек трябва ежедневно да се разпъва, било в семейството си, било в обществото или в историята като цяло, до края на живота си, очаквайки възкресението си във вечния живот?

- Бих искал по някакъв начин да преместя центъра на вашия въпрос от това, кога настъпва възкресението във вечността, към това, как трябва да се разбира самото Разпятие. Ще почна по-отдалече, тъй като от собствен опит знам, колко неправилно се използват понятията „кръст“ и „разпване“ вътре в семейството. Дайте да не забравяме откъде сме заимствали тази дума. Тя е непосредствено свързана с Кръста Христов, който се явява като предел на болката и страданията на абсолютно безгрешния човек, невинен във всичко, ставащо с него. Мисля, че думата „кръст“ можем да използваме в значението „моят кръст“, когато човек се намира в ситуация, която не може да управлява и не може да повлияе на случващото се. Да кажем, неочаквано умира или тежко заболява някой ваш близък – това е кръст, тъй като тази ситуация се отразява на всички вкъщи. Същото е и с трудностите при отглеждането на децата, проблемите със здравето ни и други. Но да се нарича „кръст“, както обичайно се прави, лошото отношение на съпруга или съпругата, когато ти самия вземаш участие в тази ситуация на 50, 60, 70% или повече, това не е просто грешка, а кощунство по отношение на Кръста.

Опитът в съпружеските отношения показва, че в голяма степен и ние сме отговорни за недостойното поведение на другия, дори и да не си даваме сметка за това. Вече съм засягал тази тема, говорейки за кризата в брака, когато нашата половинка ни става враг, в цялата сложност понятието: „Той е такъв и такъв! Разбира се, и аз не съм идеална, но всичките проблеми ги създава той, такъв му е характера“. А всъщност, моето собствено поведение може да дразни, да задушава, да поставя в безизходно положение другия човек, и да прави така, че той да реагира, тъй както умее – с викове, злоба, бой. Но това е твърде сериозна тема, за да се захванем да я разглеждаме сега, и да разсъждаваме как да въздействаме на другия човек. Аз я засягам, за да ви обърна внимание, как не следва безотговорно да се употребява думата „кръст“. Ако неглижираме подобни житейски ситуации, то не можем да говорим и за очакваното Възкресение. А ако говорим, то да бъде с разбиране на значението на Кръста. Знаете ли, какво се явява нашия собствен кръст? Това е способност да разбираме ставащото с нас и неговия характер. В този смисъл понятието „нашия кръст“ съвпада с понятието „Кръста Господен“. По такъв начин акцентът се променя, и вече не казваме – „моят кръст е съпруга(та) ми“, но – „моят кръст, това съм самия аз, с всичките ми недостатъци“.

Така са говорили и светците. Те са казвали, че живеят в рая, и всичките проблеми са в тях самите, защото са обзети от страсти и подвластни на грехове. Ние сме далеч от това, но въпреки всичко, не трябва да използваме думата „кръст“ по отношение на семейните си конфликти. Ако разсъждаваме по този начин, то ще дойде и Възкресението, което е възможно и не се изразява в изменението на характера ни или на семейните ни отношения – макар, че понякога се случва и това – но то ще бъде за нас постоянно и спокойно утешение, помощ и поддръжка, която Господ ни изпраща със своята благодат. 

източник: Православие ру