Майка ми е вярваща, баща ми – не
Април 6, 2017 in Начална страница, Семейство
Автор : отец Владимир Пархоменко
- Как да постъпваме с детето в семейството, в което родителите се отнасят по различен начин към религията? Трябва ли да се опитваме да въцърковяваме децата, ако те вече са излезли от младенческата възраст и са свикнали да живеят без Църквата?
— Децата в предучилищната и начална училища възраст може да се въцърковят сравнително лесно. Това е възрастта, когато на децата им е интересно с майка им, когато те се радват да прекарват повече време с нея, и обикновено, ако въвеждането на детето в църковния живот става плавно и без крайности, всичко протича спокойно. Ако обаче детето е над десет години, става по-сложно. Тогава е много важно да подхождаме деликатно, както с големите хора: да не настояваме, да не принуждаваме, само да обясняваме, да запознаваме с Православието, при това да се опитваме да разказваме така, че да бъде интересно. Може да дадем на детето хубава книга, да предложим заедно да погледаме филм, да го запознаем с добър християнски сайт. Може да го поканим на служба, на някакво мероприятие в енорията. Но не да го караме да идва насила и веднага да направим уговорката, че може да си тръгне, когато поиска. В храма може да запалите свещи, да разкажете за някой важен за вас светец, да си спомните някакъв случай, когато лично сте се обърнали към този светец и сте усетили, че молитвата ви е чута. Всичко това е нужно, за да може детето да разбере, че всеки светец е реален човек, който в свое време е избрал нещо много важно и за това е отдал живота си или го е прекарал така, че сега е пример за нас.
Като цяло средната училищна възраст и след това е такова време в живота на детето, когато родителите могат да използват своя авторитет минимално. Макар че всички деца са различни: има такива, които на 17-18 годишна възраст имат пълно доверие на родителите си, а има критично настроени още на 12-13 години. Затова към всяко дете трябва да се търси индивидуален подход. Но най-важното – никакви насилствени действия. За съжаление, виждал съм примери, когато майките са се опитвали с авторитарни методи да въцърковяват децата си на възраст 10-12 години: довеждали са ги в храма, карали са ги да стоят през цялата служба, да се молят вкъщи… Било им е много трудно и най-важното – не е донесло никаква полза на децата.
- А ако мъжът е против това, жената да води детето в храма? Да предположим, че майката и синът се подготвят да отидат на служба, а бащата казва: „Сине, може и да не ходиш, ако не искаш”. Детето се оказва пред труден избор. Как да постъпим?
- В случая най-важното е да се заеме правилна позиция: в никакъв случай не бива да се накърнява авторитетът на бащата. Дори ако таткото е невярващ или се отнася жестоко към посещението на храма, майката трябва да излезе от ситуацията мъдро. Не да казва на сина си: „Баща ти е глупак, нищо не разбира, не го слушай”, а да обясни: „Виж, различни хора имат различни възгледи за нещата. За мен животът без Бога, без Църквата няма смисъл. А има хора, които мислят по друг начин. Татко ти например мисли, че за да вярваш в Бога, не е задължително да ходиш на църква. Той има право на мнение. Трябва да проявяваме разбиране.”
— А детето казва: „Искам да остана с татко. Не искам да ходя с теб в храма …”
- Отново жената трябва да прояви мъдрост и да каже: „Татко ти е голям. Той има опит, свои възгледи за живота. А ти все още не знаеш всичко. Хайде да походим на служби. Ако наистина нещо не ти хареса, ще ми кажеш и заедно ще обсъдим, какво да правим по-нататък.” Но ми се струва, че е по-вероятно такава ситуация да възникне с дете на средна и над средна училищна възраст. До 10-годишна възраст майката е авторитет за детето и много рядко синът или дъщерята могат да кажат нещо подобно. По-често проблемът за детето се състои в това, че бащата не участва в тази страна на живота, не ходи с тях в храма. Ако обясним ситуацията правилно, детето ще спре да се тревожи по този въпрос. Но ако майката започне да подхранва конфронтацията на религиозна почва, критикувайки бащата, това няма да доведе до нищо добро. Ако не дай си Боже, бащата научи за това, той изобщо ще забрани всякакви посещения на църквата. За детето няма нищо по-лошо от това родителите да се карат. Затова най-важното в действията на жената е да впише неприемането на религията от бащата в разбиранията на детето. В същото време жената трябва така да организира живота на семейството, че да остава време за общуване, за съвместни посещения на интересни места. Може това и да не е съвършен образ на църковно семейство, но това е семейство, в което църковен живот може да има.
Източни: Православие ру
