Искам да ви кажа няколко думи за благоговейната молитва.

Не обичам дефинициите, защото несъмнено молитвата е Божие дело, което се връща при Бога.

Молитвата е дар от Светия Дух, който получаваме в зависимост от духовните усилия, които полагаме, за да преодолеем бариерата между нас и Бога.

 

Молитвата представлява общо действие на небесната и човешката воля. И без постоянство и благочестие няма молитва. Не съм привърженик на пиетизма, но без Божията воля не бихме могли да кажем дори „Отче наш”.

 

Това е така, защото когато започваме да се молим, хиляди демони се нахвърлят върху нас.

 

Когато бях дете, майка ми ме водеше на църква. Бяхме единадесет деца и когато тя ни водеше на църква, се оплаквахме, че краката ни болят от стоене прави и искахме да излезем. Майка ни казваше: „Деца, дори да не знаете да се молите, знайте, че болката в краката ви е молитва пред Бога”.

 

Тя ни разказваше и следната история: „В едно село имало кръчма, където мъжете се събирали да пият (тогава жените не са ходили по кръчмите както сега). Там хората се напивали, псували и се биели, но там имало само един демон, вероятно много слаб, който е спял на бара, защото е нямало какво да прави. Но в същото това село имало вдовица със седем деца и всички те се молели вечер, и тяхната къща била заобиколена от работещи демони”.

 

Знайте, братя, че нашите църкви са заобиколени от легиони демони, които работят усилено да ни победят.

 

Замислете се къде демонът иска да ни победи?

 

В дискотеката на плажа ли? Той няма работа там.

 

Разбира се, че и там има демони, но те бездействат. А в църквата, където се проповядва Истината и ние се молим усилено, демоните ни заобикалят и нападат, където сме най-слаби. Изкушават ни, че молитвата ни е напразна, че имаме по-интересни неща за правене, или че Бог няма да ни чуе. Но ако сте упорити, тези съмнения ще изчезнат.

 

Когато ме арестуваха и вкараха в лагера вярата ми беше слаба. Когато започнах да уча медицина, вече знаех някои неща за молитвата и идвайки в Букурещ, видях зараждащото се движение „Горящ храст”, група вярващи отдадени на молитва и водени от Санду Тудор (който после бива убит като мъченик от комунистите), отец Станилое, отец Гиус, отец Бабус, отец Александър „Годин” Миронеску, а други миряни и духовници отдадени на молитва и катехизис.

 

Те говореха за Великите старци и пустинници, и бях изненадан от съкровищата, които крие молитвата и как можем да израснем и молитвата ни да стане истинска.

 

Всички тези хора бяха забележителни личности от нашата църква. Те отидоха при Бога, но оставиха ярка следа и много от нас сега следваме духа, наследен от тях.

 

Около тях научих много и задълбочих молитвата си, докато през 1948 г. не бях арестуван и изпратен в лагер, където разбрах наистина ефекта на молитвата.

 

Бях в една килия с политици, епископи, свещеници и монаси и разбрах, че молитвата е борба, велико усилие.

 

В момента, в който седнеш или коленичиш да се молиш и демоните те нападат.

 

Още при първите думи на молитвата, дяволът ти пълни главата със светски мисли. Всякакви маловажни неща. Замисляш се колко е часът или дали навън е облачно или слънчево. Тези неща изглеждат невинни, но заглушават молитвата в сърцата ни.

 

Старецът Порфирий оприличава тези мисли на самолети. Чувате ги отдалеч, като тих шум, който не ви дразни, но те приближават, шумът се усилва и когато прелитат над вас шумът е толкова силен, че заглушава всички други мисли.

 

Старецът Порфирий казва, че ако се вслушате в тези мисли, сърцето ви ще стане като летище.

 

Много вярващи са ме питали как да се преборят с тези мисли по време на молитвата.

 

Първо – не им обръщайте внимание. Оставете ги да отминат.

 

Второ – помолете за помощ Бога и вашия Ангел-хранител.

 

И трето – не се вслушвайте в тях. Те идват от дявола. Защото дяволът е по-силен от нас.

 

Трябва да се молим благочестиво и със смирение.

 

Четейки молитвите за изповед и причастие от Св. Йоан Златоуст и Св. Симеон Нови Богослов, както и молитвите на други велики светци, ние търсим примери и виждаме как тези велики отци признават изкушенията и дяволските мисли, които са имали и как са се преборили с тях.

 

Ето какво пише Св. Симеон Метафраст: „Какво зло не съм извършил? Какви греховни мисли не съм имал, какви порочни желания не съм имал?…

 

Знаете, че бях излязъл извън пределите на покварата – бях горд, арогантен, надменен, клюкарствах, злослових, смеех се безкрай, пиех, бях лаком и ненаситен, злонамерен, завистлив, алчен, осъждах, търсех похвала, бях несправедлив и изпълнен със срамни помисли.”

 

Ето как Св. Метафраст се е молил.

 

Четейки тези молитви преди изповед, причастие или други молитви, се замислям колко много съм грешал през живота си!

 

Ако тези светии са били изкушавани, то колко повече съм аз изкушен? Ако тези светии са празнословили, пиели, преяждали, завиждали и жадували за богатство то колко по-нечисти са моите мисли? Но Св. Симеон Нови Богослов продължава:

 

„Господи, ти знаеш множеството злини, знаеш и моите струпеи, и раните ми виждаш, въздишките чуваш. Не си укрива от Теб, Боже мой, Творче мой и Избавителю мой, нито слъзна капка, нито от капката някаква частица.”

 

И това е велико утешение за нас! Защото Господ не взима в предвид само молитвата, но и труда ни.

 

Сатаната беснее, когато вижда някой да се моли. Това обяснява защо така ни атакува, когато се молим.

 

Армия от демони се опитва да ни разсейва с множество окаяни мисли, които може да не изглеждат много вредни, но ни пречат и ни отдалечават от Бога. Това са мисли за света, неприятни спомени и всякакви други маловажни неща. Когато сте подготвили сърцето си и сте освободили съзнанието си от ежедневните грижи (което, разбира се не може да стане напълно) бъдете бдителни от коя страна ще ви нападнат демоните.

 

Ангелът на молитвата, който бди над вас, ще ви пази отдясно, а демоните ще ви нападнат отляво .Демонът ще опита да ви разсея и да прекъсне връзката ви с Бога, но Ангелът на молитвата ще върне равновесието в сърцето ви и ще направлява ума ви, за да се противопоставите на злото и да имате чиста молитва.

 

Отец Роман Брага би казал, че „Когато сядате да се молите, трябва да освободите съзнанието си от всякакви изображения и по време на молитвата да нямате странични мисли, за да може Бог да ви изпълни със Светия Дух”.

 

Признавам, че съм опитвал да следвам тези инструкции да освободя съзнанието си от земните неща, но не винаги успявам.

 

Има моменти, когато успявам и се издигам над земните изображения, но, поради моята слабост, това не трае дълго.

 

Така че, като земни хора от плът и кръв, имаме нужда от повече практика.

 

Трябва да свържем или рационалната или творческата част на ума си с нещо, което можем да видим, например икона. Иконата е нещо специално, което ще ни помогне и ще издигне духа ни.

 

Хубаво е, ако имате икона пред себе си и можете да се съсредоточите върху нея. Да създадете с нейна помощ посредством изображението на светеца връзка между вас и Бога.

 

Може да си мислите за житието на светеца, за чудесата, които е извършил и при какви обстоятелства ви е помогнал. Да почуствате от иконата или мощите му присъствието в душата си. Така стигаме до втория етап. Третия етап е, когато вече нямате нужда от тези земни изображения и всичко идва от Бога, който изпълва душата ви с Неговото Божествено присъствие. Ако се молите на глас, за да се съсредоточите по-добре, както често се случва не се оставяйте да бъдете отнесени от резонанса от красивите фрази, защото някои молитви са наистина много красиви. Не се изкушавайте от „естетиката”.

 

Помня, че когато за пръв път прочетох акатиста за Горящия храст, не разбрах много. Той звучеше толкова красиво, толкова богословски, че ми остана само една приятна идея… Въпреки това ми помогна, защото с мистичната си красота, Господ работи в нас. Когато се молим, дори и на ум, има малко разминаване между мисълта и думите.

 

Докторите биха казали, че когато рецитираме нещо, например „Отче наш”, го правим на един дъх, но нашия звуков орган – ларингсът е по-бавен, така че има известно разминаване между мисълта и самата молитва. Така че, когато се молите на наум и издавате дори неразбираеми звуци, е добре да направите резонанс между думите и мислите, за да не става повторение. Повторението е веднъж от мисълта и втори път от бавния ларингс и заради него губите връзката между мисълта и думите на молитвата.

 

Ако се разсеете по време на молитва, постарайте се да се върнете към молитвата. Старайте се да сте съсредоточени и ангелът на молитвата не само ще ви показва, че сте я загубили, но и ще ви помага да си я върнете. Но ако ви стане навик да загубвате молитвата, ангелът ще спре да ви помага. Така че, постоянно губейки и връщайки си молитвата, ще напредвате бавно. Но ако се съсредоточите и следите мислите и сърцето си, тогава ангелът наистина ще ви напомня къде сте загубили молитвата. Тези малки упражнения ще ви помогнат да си върнете ума към молитвата.

 

Например, когато коленичите, цялото ви тяло е заето с молитва. Простото събиране на дланите ще ви върне към молитвата.

 

Прекръстването или друг благочестив знак също ви връща към молитвата. Така с малки и незабележими жестове можем да привлечем ангелите да ни помагат да напредваме.

 

Някои хора заменят всички молитви с Иисусовата молитва. Мисля, че това е за по-напредналите.

 

Веднъж, в Есекс, Англия, видях как подред казват в църквата Иисусовата молитва и често заменяха вечернята с нея.

 

Група монаси и монахини казваха Иисусовата молитва по стотици пъти. Изглеждаше като отмятане на задължение за казване на молитвата пред Бога.

 

Братя,бих искал да ви кажа следното: Всички молитви трябва да започват с началните молитви, тропарите: „Небесни Царю, Свети Боже, молитвата към Св. Троица, Отче Наш, Символа на вярата, 50-ти псалом, молитви към Пресвета Богородица”. Това са основните молитви.

 

Без тях, колкото и да мислите, че сте напреднали, не може да продължите. Въпреки това не можем да достигнем нивото на отците от Света Гора.

 

Трябва да подготвите сърцето си преди да напреднете в молитвата.

 

Започнете с молитвите към Св. Дух,след това към Св. Троица, след това към Бог Отец и т.н.

 

Всяка от тях си има предназначение.

 

Често питам студентите си към кого е молитвата „Небесни Царю” и те не знаят. Те се молят без да знаят.

 

Затова е добре да се започва с въвеждащите молитви и после да се продължава.

 

Дори и да казвате десетки или стотици пъти тези основни молитви, с течение на времето те ще възстановят сърцето и ще го подготвят за по-дълбоки молитви.

 

След това може да казвате други молитви и Иисусовата молитва.

 

Аз вярвам, че Иисусовата молитва е дар от Св. Дух особено, ако се казва вечер. Тя работи в сърцата ни и трябва да я казваме с благочестие и смирение.

 

Преди да ме изпратят повторно в затвора, приех свещенство и служих от 1972 до 1978 г.

 

През 1978 г. ми забраниха да служа и преподавам в семинарията и ме предадоха на Сокюритате, без никаква духовна защита. Не можех да проповядвам и да преподавам, никой владика не ме закриляше и се почуствах изгубен. Арестуваха ме отново и ме изпратиха в затвора. В семинарията много пъти се молих със студентите си. Срещахме се вечер. Четяхме Библията и казвахме някои молитви.

 

Ако Бог вдъхновеше някой за тълкуване на Библията, ние го слушахме, ако не – просто се прибирахме и си мислехме какво ще четем следващия път. И аз си мислих, че добре познавам молитвата. Но когато ме прибраха в лагера, разбрах, че не знам как да се моля. Живеех в постоянен страх, че нещо ще ме разсея. Когато започвах да се моля, пазачите ме притесняваха и дори биеха, за да спра. И не можех да преодолея вътрешната си борба и да се съсредоточа върху молитвата. Не можах да кажа „Господи, Иисусе Христе, помилуй мене грешния”.

 

Дори това не можех да кажа…

 

Имаше истинска битка вътре в мен… Тогава си припомних какво казва Св. Максим Изповедник за молитвата и наистина започнах бавно да получавам по-дълбока молитва.

 

Борех се да освободя съзнанието си от всяко зло, което ме заобикаляше и достигнах до мястото, където пред мен имаше бездна от страх… и не знаех какво да правя.

 

Дали да се хвърля в бездната, както дяволът изкушавал Иисус? Бях уплашен и затова се отдръпнах назад. Но Бог изпрати Своите ангели, които ме спасиха и камъкът не нарани краката ми.

 

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ.

 

-         Днес се опитват да върнат спомена за тези, които защитиха вярата си или се противопоставиха на комунистическия режим и пострадаха за това. Има инициатива за отваряне на досиетата на сътрудниците на режима. Мислите ли, че такава инициатива, в която, разбира се, има политически интереси, може да компенсира пострадалите в комунистическите затвори?

 

-         Ще Ви отговоря с въпрос: „Виждали ли сте някога мъчител?”

 

-         Не, просто чета за това…

 

-         Имате предвид, когато ме биха и ме заплашваха или просто ме принуждаваха… Когато ме разпитваха, заслепявайки ме със силна светлина или държейки ме на тъмно, винаги между мен и разпитващия имаше разстояние. В тези моменти те си играеха на богове, а аз бях беден скромен затворник. Всъщност това беше психологически експеримент, воден от дявола. Искате да покажем публично какво е правил един нещастен човек, воден от дявола? Един човек, който може би още е жив? Може би след  като ме е измъчвал, този човек се е покаял пред духовния си баща? Какво тогава ще постигнем в духовен аспект? Какво добро ще донесе осветляването на този случай?

Братя, нека потърсим намеренията на тези, които искат да разследват тези злини. Бог отчита не само нашите молитви, но и нашия труд.

Нека видим играта на дявола, скрита зад тези политически игри на правителството. Да видим, че няма да постигнем много, защото тези хора още са защитени, още са силни и могат да си играят с нас, както си поискат.

 

-         Докато бяхте в лагера, срещнахте ли духовно надарени хора?

 

-         Имаше много – политици, научни работници, духовници, монаси… и много други, които бяха достигнали святост. Може би трябва да направя списък с всички, които срещнах и промениха живота ми.

 

-         Срещали ли сте Валери Гафенчу (светеца на затвора)?

 

-         Лично не, но искам да ви запозная с книгата на Ианолид „Завръщане към Христос”.

Тази книга е най-доброто, написано досега, за мъченията в лагера, без да влиза в детайли за насилията, както други книги се опитват да направят. В нея ще прочетете за „мистиците на лагера”, 14-годишни деца, арестувани по времето на правителството на Антонеску, оставени в затвора и след идването на болшевиките и на крал Михаел. Те са били арестувани на 14 и освободени на 39.

Някои от тях от Чисинау (Молдова), участващи в „Братството на Кръста”, религиозна група, основана на вярата, честта и борбата против комунизма. В. Гафенчу е участвал в тази група, така че, когато болшевиките идват в Чисинау, началникът на затвора в Аиуд му казал смело: „Имаш избор – или отиваш право в затвора в Аиуд без да спираш да видиш семейството си, или оставаш тук в Чисинау и умираш. И те обещали, че ще отидат направо в Аиуд!”

Било време на голям страх – нацисти от едната страна и болшевики от другата.

Но всички отивали направо в Аиуд, освен едно 15-годишно момче, което отишло първо да види родителите си, но останалите му изпратили писмо и му казали да не ги излага, да държи честно и доблестно на думата си!

Момчето се върнало, но било убито по пътя.

Ето по такива ценности са живеели тези хора!

Чудя се колко от нас днес могат да последват този пример?

Тази книга е написана от  Ианолид, най-добрият приятел на Валери и се занимава, основно с младите мистици, живеели над омразата или политическите виждания на онова време.

Те са достигнали истинското знание за Бога, което ние трябва да постигнем.

 

-         Може ли да ни кажете, докато бяхте в лагера, кога почуствахте наистина Божията помощ?

 

-         В затвора Бог ни изпитва, но никога не ни изоставя. Когато всичко изглежда загубено, Бог прави нещо, за да ни спаси. Помня,че Дж. Буш (Старши) посети Румъния, докато бях в затвора. Всеки път той носеше списък с нарушенията на човешките права от комунистите. Моето име винаги беше на първата страница сред останалите обвиняеми.

Тогава живеех седем месеца в килия, в която имаше едно дървено легло, на което спях и което вдигаха през деня, така че можех само да стоя прав. От страната на леглото, която виждах, имаше малко смола, намерих и парче въглен и първо се чудех какво да правя с него, но след това се сетих как Паскал на 12 години е нарисувал окръжност, сетих се за Евклидовата геометрия и др.

Реших да направя нещо подобно – нарисувах точка и видях безкрайни възможности. Нарисувах и втора точка, свързах ги с линия, след това начертах триъгълник. Не стигнах до триизмерните фигури, защото ми се струваха плътски. Изглеждаше като мистично преживяване, защото живеех в двумерен свят.

След това се упражнявах с успоредни линии, триъгълник, хипотенуза и т.н. Така прекарвах времето в килията, когато не се молих.

През тези 6 месеца, Корнел П. Идваше при мен с всякакви лъжи:

-         че попадията се е развела с мен;

-         че синът ни ме обвинява, защото не може да ходи на екскурзии с другите деца;

-         че студентите от семинарията са ме опозорили…

И тези негативни мисли, които ми повтаряха по цял ден, ми повлияха и не можех вече да разсъждавам трезво. Тогава се сетих за майка си и плаках, мислейки си:

„Мамо, всички ме мразят, всички ме презират и ти ли ме изостави?”

Следващата вечер майка ми се яви в съня ми. Обикновено майка ми беше усмихната, но в съня ми се яви тъжна и ми каза: „Как можа да си помислиш, че и аз съм те изоставила?”

На следващия ден жена ми и синът ми дойдоха на свиждане.

Заради посещението на Буш, комунистите бяха сменили режима. Това показва как Бог не ни оставя да се отдадем на болка и тъга, а винаги помага.

 

-         Според Вас как трябва да се отнасяме към ЕС?

 

-         Според мен това е дело на дявола и не трябва да се включваме в такива групи… Може би ще се  разпадне.

 

-         Скоро прочетох житието на св. Нектарий Егински. Преди това вярвах, че всички епископи са живи светци, но след като прочетох колко е страдал св. Нектарий от епископите на Александрия и Гърция, започнах да се чудя… Ако това се е случвало преди 100 години, как е сега? Как да реагираме, когато чуем такава история за епископ?

 

-         Братя, не се влияйте от това. Епископите са хора като нас и под натиска на огромната отговорност, която носят, могат да правят по-големи грешки от нас. Господ ни пази от лоши мисли и грешки. Нека живеем като братя, защото навън има достатъчно зло, което иска да ни разкъса. Нека не отвръщаме на злото със зло, особено помежду си.

 

-         Св. Паисий Светогорски казва да нямаме самомнение, но също така и да не мислим, че сме нищожни и не заслужаваме нищо. Защо да не приемем, че сме най-големите грешници? Не е ли това добро?

 

-        Трябва да гледаме реално на себе си. Трябва да знаем колко далеч можем да стигнем. Да не изпадаме в отчаяние, но и да не бъдем горделиви. Трябва да приемем суровата истина, че сме грешни. Но християнството е религия на надеждата. Ако Бог не вярваше, че можем да израстем духовно и да преодолеем греха, не би ни изпратил Иисус. Знаем, че нашата сила е от Бога и ако следваме неговото учение, сме на пътя на спасението.

 

-         Има много въпроси относно прошката на насилниците в лагера. Можете ли да забравите преживяното там?

 

-        Мога да ви разкажа нещо. След първото ми излизане от затвора започнах да пиша мемоарите си. От всички хора, които са ми повлияли – монаси, свещеници и духовници, научих, че трябва да правим добро и да прощаваме. Така, както Господ ми е простил много грехове, така и аз трябва да простя.

Започнах да пиша спомените си от затвора, но колкото повече пишех, толкова по-тежко ми ставаше. Изгаряше ме омраза и от това ме болеше. Докато пишех и цитирах имена, огънят на омразата се засилваше. Тогава един вътрешен глас ме попита: „Какъв е смисълът да пиша всичко това, ако ще изгубя душата си?” И се отказах да помня и да цитирам имена. Вече не помня нито имената, нито делата им. Спрях да пиша, изгорих всичко и забравих.

След втория ми арест засилих вярата си и вече не се ядосвах. Това ми помогна да продължа напред и да забравя повечето имена. Някои все още помня, не знам защо. Те не бяха най-лошите мъчители. Но това, че забравих, ме освободи.

 

-      Нормално ли е да се страда за несправедливости и не трябва ли да се противопоставим?

 

-    Щом така питате – да, аз самият се противопоставях! Смятам, че трябва да се противопоставим, но не с омраза и насилие.

 

Отец Георги Калчу се оттегли в Клуж, Румъния, няколко седмици преди да се спомине. Отец Георги Калчу (1925 – 2006) бе един от най-великите християнски изповедници на XX век. Оцелял след жестоките експерименти в затворите на комунистическа Румъния отец Георги стана пример за жадните духовно в Румъния и по света. Той говореше авторитетно за Божията любов и прошка, защото беше изпитал Божията милост върху себе си. Като свещеник в Америка о. Георги пазеше стриктен аскетичен живот на пост и молитва и в същото време водеше своето паство като радостен и обичащ баща. В „Седем проповеди към младежта”, написани през 1978 г., той призова румънските младежи да се обърнат от материализма и атеизма към Бога и това доведе до повторното му изпращане в затвора.

 

Това е част от беседата, която о. Георги проведе в началото на ноември 2006 г., въпреки силните болки, които изпитваше, заради напредналия рак. Това е последното му появяване пред публика. Няколко седмици по-късно той отиде при Бога.

 

Нека Господ Иисус Христос, Когото той изповядваше до последен дъх, му даде вечен покой сред Неговите светии. Амин!

 

Ноември 2013 г. Господ прослави своя верен раб, отец Георги Калчу, чиито мощи, при преместване по повод 7 години от кончината му, показа нетленни.