Великденски размисли
Април 15, 2017 in Беседи, Начална страница
Автор : св. Григорий Нисийски
Братя, през тази светлозарна нощ, която съедини блясъка на кандилата с ранните лъчи на слънцето и произведе непрекъснат от промеждутъчна тъмнина ден, нека размислим върху пророчеството, което гласи: „Тоя ден е Господ сътворил, да се зарадваме и да се развеселим в него“ (Пс. 117:24). Делото на този ден не е тежко и трудно, а е радост и веселие, доколкото говори словото Божие – да се зарадваме и да се развеселим в него!
О, прекрасно знамение! О, сладостно повеление! Кой ще закъснее да се подчини на тези заповеди? Кой няма да счете за себе си вредно да отсрочи за дълго едно такова занимание? Радостта и веселието в тоя ден са заповед, чрез изпълнението на която се унищожава присъдата за грях и скръбта се превръща в радост. Такова е решението на мъдростта – в деня на радостта да се забравят всички злини! Този ден ни заставя да забравим за първата против нас присъда – или, по-добре речено, не да забравим, а съвсем да я унищожим, защото той напълно е заличил всяка следа от произнесеното върху нас осъждение.
Тогава детерождението ставало в болки, сега раждането става без мъки – тогава сме се раждали от плът, за да бъдем плътски – роденото пък сега е дух от дух; тогава бяхме синове човечески – сега сме чеда Божии; тогава сме били смъкнати от небето на земята – сега Възкръсналият ни направи небесни; тогава чрез греха е царувала смъртта – сега пък чрез оправдание животът получава власт!
Тогава един открил входа за смъртта – сега чрез Единия се въвеждаме в живота; тогава чрез смъртта сме се лишили от живот – сега смъртта се унищожава чрез живота; тогава от срам сме се крили под смоковницата – сега, облечени в слава се приближаваме към дървото на живота; тогава за престъпление сме били изгонени от рая – сега чрез вяра се заселваме в рая! На онзи, който обича, отново му се предлага за храна плодът на живота; отново райският извор, разделен на четири евангелски потока, напоява цялото лице на Църквата, така, че се напояват и нашите души, които Сеячът на словото премина с плуга на учението, и те обилно отхранват плодове на добродетели.
При това положение, какво е нужно да направим? Какво друго, освен да подражаваме на пророческите планини и хълмове в ликуването им, както е речено: „Планините скачаха като овни, и хълмовете – като агнета“ (Пс. 113:4). И така – елате да се възрадваме в Господа, Който съкруши силата на врага и въздигна заради нас великото и победно знамение – кръста, над падналия противник!
Да възкликнем – възкликването е тържествен изблик за победа, изтръгнат от сърцата на победителите и отправен над победените. Доколкото воинството на нашия неприятел е унищожено, и самият той, който има власт над злата армия от демони е прогонен и погубен, и даже обърнат в нищожество, нека кажем: „Господ е Бог велик и Цар велик над всички богове“ (Пс. 94:3); Той е благословил венеца на времената според благостта Си и Той ни е въвел в тази духовна радост чрез Христа Иисуса, Комуто нека бъде слава во веки – амин.
