Саванът няма джобове
Май 1, 2017 in Беседи, Начална страница
Автор : Монах Гавриил Светогорец
Един човек ми разказа за себе си следната история: Той живеел лош живот. Живеел разгулно, имал други жени, но неговата съпруга нито веднъж не му направила забележка. Веднъж взел всичките си спестявания и ги проиграл в казиното. Върнал се в къщи и казал на жена си, че е прахосал всичките пари. Но тя го попитала: -„Ти как се чувстваш?“
- „Ами добре се чувствам, само че прахосах всичките пари“.
- „Няма нищо, за мен е важното, че ти си добре и сме заедно“.
И когато той чул това, сърцето му се обърнало, станал друг човек, и жена му по такъв начин го спасила.
Ние сме се родили и живеем на този свят, за да славим Бога, и да обичаме другите.
Най-голямата радост на този свят е, когато ние даваме радост на хората. Ние трябва да обичаме другите, и да не очакваме от тях обич. Делата на любовта са вечни и не могат да бъдат унищожени. Ако ние даваме милостиня, веднага това се записва на небесата и това ще го разберем, когато бъде Страшния съд.
Абрахам Линкълн, който е бил президент на Америка, казал веднъж в една своя реч, че ние сме длъжни да обичаме другите хора. Ние сме длъжни да обичаме и своите врагове. Тогава някой го попитал – как може да обичаме своите врагове. Ние сме длъжни всички да ги убием. И Абрахам Линкълн отговорил: – „ С тази любов ние ги променяме и унищожаваме това зло, което се намира в тях, правейки ги наши приятели. Ако се отнасяме с любов към нашият враг, го правим наш приятел. Не са тези нашите врагове, които ни ненавиждат. Врагове са тези, които ние ненавиждаме. Ако с някой не можем да бъдем приятел, то поне да не бъдем врагове“.
Съществува също и така нареченото средно положение, при което ние можем да живеем на разстояние от човека. Ако съберем всички заповеди на Стария завет, се оказва, че ние сме длъжни да обичаме Бога и своите ближни.
Любовта към Бога и към ближните, това е алфа и омега, това е съвършенството.
Как можем да съхраним тази любов към Бога и ближните? Ако някъде има такъв магазин, от който можем да купим един килограм любов към Бога и един килограм любов към ближния, то тази любов към Бога можем да я запазим само с молитвата. А любовта към ближните можем да я задържим с доброта. И колкото повече се молим, толкова повече Бог ни дава тази любов към Себе Си.
И любовта към ближните бихме я имали, разбира се, когато се отнасяме с доброта към другите. Ако имаме дреха, която да дадем, ако имаме добра дума, която да кажем, така по такъв начин давайки тази дреха на другия, и казвайки добра дума на ближния, така ще придобием любовта към ближния.
Има една гръцка песен, в която се казва, че тези очи, които плачат, ще видят Рая.
Блажени са тези ръце, които дават милостиня на децата и особено тези, които дават на сирачетата.
Ако искаш да имаш голямо богатство, раздай всичко на другите. Ако искаш да станеш бедняк – събирай. Ако някой иска да умре от глад, то нека да затвори очите и ушите си за молбите на другите хора.
Бедността и богатството не се намират в нашия дом, а в нашето сърце.
Нищо не е мое, то само ми е поверено. Губя всичко, което е мое, а това, което съм го дал на ближния съм го спечелил. Това, което сме дали със своите ръце на другите хора си го запазваме за бъдещето.
Савана, с който се покрива мъртвия няма джобове.
Тъй като между нас има и деца, ще кажа нещо, което ще е от полза и за тях.
Един монах попитал някакви хора от света:
- „Каква е тайната – хората да живеят много години на земята“?
Единият отговорил – да не пушиш.
- Не, отговорил монахът.
- Да не пиеш алкохол – казал друг.
- Не – пак отвърнал монахът.
Третия казал – не трябва да водиш разгулен живот. Това също не е.
Тогава го попитали – кажи, каква е тайната?
Той отговорил – почитай баща си и майка си за да ти бъде добре и да живееш дълги години на земята. Това е тайната на дълголетието.
Веднъж при преподобния Серафим дошла майка с детето си. И тази майка била пристрастена към алкохола. И това дете искало да се оплаче на светията за своята майка. А свети Серафим затворил с ръка устата на детето, за да не говори нищо против своята майка.
Има един такъв духовен закон, че тези деца, които говорят против своите родители, самите те ще страдат от своите деца.
Тук в Гърция, в Атина живееше един високопоставен държавен служител, Мертикополус, който бил много популярен. Той бил на най-високо държавно ниво и живеел със своята майка. Всяка сутрин преди да тръгне на работа целувал ръка на своята майка. Първото нещо, което правил връщайки се в къщи, е било да каже думата „майко“. И тогава майка му му казвала: „Панайоте, сега съм в кухнята, правя кюфтета и ръцете са ми мръсни“. Той отговорил, че ръцете на майката никога не са мръсни и той е длъжен първо да дойде, да ги целуне, и след това да се преоблича и да се храни.
Ще ви кажа още нещо, за да се посмеете, след което можете да си тръгвате.
Някакъв човек разсъждавал за Божиите дела. Казвал, че Господ не всичко е направил съвършено. В този момент той седял под един огромен дъб. Гледал малките жълъди, мислейки, че от тях няма полза за човека, а ако Господ беше направил да растат тикви, то можеше да си хапна. По едно време един жълъд паднал на главата му, както си лежал. Тогава си казал – ако това беше огромна тиква, то щеше да ме убие.
Един руски офицер, за да убеди другите хора, че не съществува Бог, изказал следните аргументи: Показал един молив и попитал: – „ Виждате ли този молив“?
- Да, виждаме го. Значи той съществува.
- Виждате ли тази книга? Ако я виждаме, следователно съществува.
- Виждате ли Бога? Разбира се щом не Го виждаме, следователно не съществува.
Един човек, който го слушал го попитал:
- Може ли и аз да кажа нещо?
Руският офицер му разрешил.
Той попитал останалите хора – виждате ли този офицер.
- Да, виждаме го – следователно съществува.
- Виждате ли дрехите му – да, виждаме ги – следователно съществуват.
- Виждате ли неговата фуражка – да, виждаме я – следователно съществува.
- Виждате ли неговия разум – не, не го виждаме, следователно той няма разум.
