Пустинникът Тихон
Май 31, 2017 in Начална страница, Отечески съвети
Автор : Халкидски митрополит Николай
Описание на срещата на автора със стареца Тихон (Голенков), известен на Света Гора като папа Тихон, и неговия послушник Паисий (бъдещият преп. Паисий Светогорец), издадено през 1972 г.
В пустинята Капсала
Капсала е разположена в източната част на Атон в гориста местност. Названието „Капсала” свидетелства за обширен пожар, който някога унищожил по-голямата част от гората в този район. Впрочем, днес цялата Капсала отново е обрасла с непроходими гори.
Тук минава границата между землищата на два манастира: Ставроникита и Иверон. От третата страна е територията на Карея, столицата на това благословено място. На изток Капсала е оградена от Егейско море, което сякаш разкрива безбрежността на Божествената любов. А на юг се възвисява грандиозният връх Атон, чийто вид напомня думите на преп. Максим: „Неразсеяната молитва възнася ума нагоре…”. В това удивително място, недалеч от пътя, идващ от Ставроникита и отиващ към Карея, се подвизаваше и се представи пред Господа папа Тихон.
Предвождани от нашия водач, ние преодоляхме два ниски хълма и веднага се оказахме пред малка килия, която едва се издигаше над земята. Минахме през оградата и тръгнахме по едва забележима пътечка към килията. С голяма радост ни посрещна послушникът на папа Тихон Руски – отец Паисий. Веднага в ума ни изплуваха думите на Антоний Велики: „Разделете дрехите ми: на епископ Атанасий дайте единия кожух и постланата под мен дреха – те са ми дадени от него нови и овехтяха върху мен. На епископ Серапион дайте другия кожух, а власеницата вземете вие. Прощавайте, чеда! Антоний се преселва и вече няма да бъде с вас!” Тук царстваше велика нищета!
Отец Тихон живееше без сребро и злато, както и неговите предшественици, които си нямаха понятие от скъпоценностите на този свят. Като „птица небесна” той се беше устремил към „почестите на горното звание”. Неговото богатство се състоеше от няколко дъски, които използваше за легло, стол, вехто одеяло и няколко консервени кутии, които му служеха като кухненски принадлежности. Подрасникът му сякаш бе съставен от кръпки, а скуфията му беше напълно протрита.
И как той би могъл да има вещи и пари, когато по думите му „Това е строго забранено от Божествените отци и от преподобни Василий Велики” и противоречи на устава на преп. Атанасий Атонски. И така, жилището на папа Тихон представляваше едно истинско птиче гнездо в горския гъсталак. Горещото обедно слънце, падащо върху поцинкования покрив, променяше вида на килията. Тя цялата се нажежаваше и излъчваше топлина, както гореше и струеше смиреното, съдържащо Христа, сърце на стареца Тихон.
Като се наведохме, ние минахме през мъничка вратичка. Тясно коридорче, дълго около три метра, ни отведе в църквичката на Честния Кръст, в която този свят старец беседваше с ангелите…
Свещеник на Всевишния Бог
Послушникът на стареца Тихон, Паисий, ни разказа следното: Когато папа Тихон служел, не искал да има някой друг в храма. Много пъти той молил своя послушник да пее от коридорчето, зад вратата. Божествената Литургия, която служел старецът, била истинско отваряне на Небесата. Подобно на св. Павел, старецът бил възнасян на небето и като св. Спиридон бил посрещан от Божии ангели.
Когато наближавала светата Анафора и старецът започвал да чете молитвата: „Заедно с тези блажени сили и ние, човеколюбиви Владико, възкликваме и казваме: Свят Си и Пресвят…”, при стареца се спускали ангели и архангели, той виждал херувими и серафими. „Откровенията на бъдещия век” „пълни със слава” започвали още тук долу, на земята. И ние видяхме това.
Ако си послужим с думите на св. Григорий Палама, старецът Тихон „се присъединяваше към небесните сили, в непрестанното възпяване на Твореца”.
Можело да минат няколко часа в тази небесна атмосфера, докато старецът Тихон дойде на себе си и успее да продължи чинопоследованието. Той виждал пред себе си престола, горящите свещи, светия антиминс, разстлан за Литургията, спомнял си какво се случва на земята и завършвал последованието на Божествената служба.
Папа Тихон казваше: „По време на Литургията тук служи архангел, на това място стои серафим, а ето там се моли ангелът-хранител”. Паисий възклицаваше „Ой, ой, ой! Папа Тихон служи! Не му е до ученика, бързо-бързо да завършим херувимската и умът му се възнася към Светата Троица!” За това св. Симеон Нови Богослов пише: „Служещият е опиянен от Божествената любов и се пренася в другия свят. Нещо повече – може да се каже, че там го възнася Самият Владика Христос и му изяснява „словата на бъдещия век”, открива му останалите тайнства и го въвежда във велика светлина”.
Колко голяма нужда имат съвременните клирици от такъв небесен урок. Тук беше налице някакъв прототип на това, как трябва да служи клирикът. Папа Тихон живееше Божествената Литургия. Той така бе възлюбил богослужението, че неговата заветна мечта бе да извършва литургията и в Рая. Той често сам говореше за това: „Ако Господ ме помилва, аз ще служа и в Рая…” В края на своя живот отец Тихон бе получил за това извещение от Господа, така че мечтата му се превърна в пълна увереност. Той откривал на Паисий: „Послушниче мой, Бог да те помилва. Скоро аз ще служа Литургията на небесата, а ти да се молиш тук, на земята”. И със сърце изпълнено с детска простота и живеещо във вечността, той разказвал: „Ето тук по време на литургията стои Господ Иисус Христос, втори – св. Григорий Богослов, трети – св. Иоан Златоуст, а четвърти – аз, грешният”.
В края на краищата послушникът Паисий измолил от стареца да му позволи да живее с него в бедната килия на Честния Кръст. Тихон му завещал да служи в неговия храм и му обещал: „Ще идвам веднъж в годината да те посещавам. А ти, заради послушанието, не оставяй тази килия.” Несъмнено папа Тихон беше човек, бих казал „свят сред светиите”. Целият му живот беше единствено възхвала на Бога: „Ще пея на моя Бог, докле съществувам.” Той винаги бодърстваше и почти не спеше. Когато и някой да похлопаше на вратата на килията му, по всяко време на денонощието, без забавяне чуваше отговора: „По молитвите на светите наши отци…” А когато заспиваше, не губеше молитвата. Спеше като заек, както казва народът.
„Изцяло потопен в молитва” – това по-добре от всичко изразява естественото състояние на душата на о. Тихон. А когато тялото му почиваше, „сърцето му бдеше”.
Така врагът на човешкия род никога не можеше да намери възможност да се приближи до стареца. Старецът извършваше молитвата не само по броеницата си, която беше огромна (тази броеница днес виси на кръста), но сърцето му се молеше непрестанно. Дори самата усмивка на о. Тихон беше молитвена.
Старецът имаше прекрасна бяла брада, която подобно водопад падаше върху гърдите му. Когато му казваха:
- Каква красива брада имаш, отче!
Той отговаряше с обезоръжаваща усмивка:
- От Бога е. Аз нямам нищо общо.
Най-честото и най-важно изповядване на вярата на стареца беше славословието на Господа: „Слава Тебе, Боже! Слава Тебе, Боже! Слава Тебе, Боже!” Той произнасяше това непрестанно със силен глас. Старецът се стараеше да благодари на Бога не само за доброто, но и за всичко лошо: „Слава на Тебе, Боже!” – възклицаваше о. Тихон, подобно на св. Йоан Златоуст. Наистина той беше един от великите светци!
Източник: Исихазм ру
