Спомени за св. Порфирий Кавсокаливит
Юни 4, 2017 in Външни
Автор :
Архим. Захария (Захару) разказва спомен за срещата си със стареца Порфирий:
На няколко пъти съм се срещал с отец Порфирий. Веднъж останах на Света гора в продължение на два месеца. Таях мъка в сърцето си и се молех за конкретен проблем. Бях посетил наскоро сестра ми в Атина и тя ми каза, че няма да може да има деца. Тогава тази вест дълбоко ме разтърси и много ме огорчи, започнах да се моля с всички сили за сестра ми.
Когато си тръгвах от Света гора, помолих един мой приятел да дойде с мен при отец Порфирий. Щом стигнахме, разбрахме, че отецът беше болен, на легло. Влязохме при него, за да ни благослови, а той ме попита:
‒ Имаш ли да ми казваш нещо?
‒ Да, отче ‒ казах аз, – натъжен съм заради сестра ми, която живее в Атина.
Но не му казах за какво става дума, изобщо не споменах проблема на сестра ми.
‒ Да, не може да има деца ‒ каза старецът, ‒ но й кажи, че тази пречка е само на психическа основа. Ако се успокои, ще има едно дете.
Аз дори не му бях казал, че тя е омъжена. Останах без думи.
Върнах се в Атина и казах на сестра ми: „След като този Божи човек каза така, без изобщо да съм му казал каквото и да било за теб, това означава, че това е Божията воля. Върви при стареца да го помолиш да те благослови!” Друг мой приятел й помогна да стигне до отец Порфирий, който я благослови и тя роди момиченце след 12 години брачен живот.
Много пъти съм посещавал отеца, но това беше единственият, в който той разкри пред мен дара си на прозорливост. Слушал съм обаче много истории за чудеса, свързани с него. Мисля, че всеки човек в Гърция може да разкаже по нещо за отец Порфирий…
* * *
Един духовник споделя спомен за стареца Порфирий:
Веднъж бях заедно с отец Порфирий в един женски манастир. На тръгване, понеже нямахме какво да дадем на монахините, в знак на благодарност за топлото им гостоприемство, извадих от джоба си един карамелен бонбон и незабележимо го подадох на игуменката. Малко по-късно старецът Порфирий ми каза:
‒ Дори не можеш да си представиш какво означаваше за нея този твой жест!
А аз си помислих: „След като старецът вижда всичко, какво да говорим за Господа!”, и се прекръстих.
* * *
Веднъж отец Порфирий каза радостно на един приятел, който беше направил голямо дарение на църквата в името на Христа:
‒ Твоите пари си намериха подходящото място. Бяха най-добрата ти инвестиция: отидоха там, където ръжда не ги хваща, не се губят и не могат да бъдат откраднати.
* * *
Известният румънски духовник отец Георге Калчу споделя в свой спомен:
„В момента, в който се приготвяш за молитва, дяволът те атакува още с първите думи, при първите ти кратки молитви, като постоянно обърква мисълта ти с незначителни мисли, свързани със земното. Та дори започваш да се питаш колко е часът и дали навън е слънчево или облачно. Това разваля силата на сърдечната ни молитва.
Старецът Порфирий казва, че тези мисли, които ни нападат по време на молитва, са като самолети. Първо ги чуваш в далечината не особено силно, след което шумът расте и когато стигне над главата ти става истински вой, след което отминава нататък. Но ако влезеш в диалог с тези мисли, те ще превърнат сърцето ти в летище.
Вярващи са ме питали как да се борят с мислите, които ги нападат по време на молитва. Първото нещо, което трябва да направите е да не им обръщате внимание. Второто нещо – да повикаш Господа на помощ, както и ангелите хранители. И на трето място – да не отваряш сърцето си за разговор с лошите мисли. Защото демоните са по-силни от нас. Дяволът побеснява, когато някой се моли на Бога. Това е обяснението защо сме атакувани, когато се молим.
* * *
Един вярващ разказва:
„От известно време в ума ми кръжеше мисълта дали да стана монах и изцяло да се посветя на Господа. Тази мисъл ме измъчваше понеже вече бях женен и имах деца, но не успявах да направя кой знае какво добро за Господа. С такива мисли (и много други) отидох при стареца Порфирий. Изповядах многото си грехове, но не му казах нищо точно за това мое терзание. Неочаквано обаче го чух да казва:
‒ Хайде, престани с тези твои мисли! Остави това, защото не е за теб! Дори и твоят дом може да бъде манастир, който по нищо да не се различава от истинския. Достатъчно е само да направиш това, което ще ти кажа. Не мястото прави от манастира манастир, а начинът на живот. Така че върви и се моли и имай търпение във всичко!
Отецът виждаше всичко с Божието благоволение и четеше всичките ни мисли. Това те държи постоянно духовно буден, докато си край него, да не допускаш да изпадаш в униние и да пропъждаш лошите мисли.“
www.doxologia.ro
Превод: Сандра Керелезова
