Блаженната старица Макрина (1921 – 1995)
Юни 6, 2017 in В търсене на вярата, Начална страница, Отечески съвети
Автор : Олга Рожньова, Олга Затушевская
На 4 юни честваме паметта на блажената старица Макрина (в света – Мария Васопулу), игумения на манастира Панагия Одигитрия близо до град Волос, духовно чедо на стареца Йосиф Исихаст и на стареца Ефрем Филотейски (Аризонски). Старицата Макрина притежавала многочислени духовни дарове и се сподобила с високо духовно състояние.
Божия избраница от утробата на майка си
Блажената старица е прeживяла много скърби, ранна загуба на своите родители, смъртоносно-опасни болести, глад, ужасите на войната, тежки трудове. Тя е била Божия избраница още от утробата на майка си. Когато малката Мария била на 7 години, по време на молитва с други деца, чула вътрешен глас, който я зовял за ангелския живот на монашеството. В този момент момиченцето изпитало Божието присъствие в сърцето си и започнало да плаче с обилни сълзи. Оставило другарчетата си, побягнало към къщи и с плач паднало пред светите икони.
В същата вечер, когато баща й се върнал у дома, Мария му казала, че иска да стане монахиня. Когато баща й я запитал знае ли какво значи да бъде монахиня, тя не могла да отговори. Тогава той разбрал, че това е било Божий зов. Усмихнал се, подкрепил желанието й, благословил я и казал: „Бъди добра монахиня, дете мое!“
Как Мария се изцелила от смъртоносно-опасна болест
От ранно детство Мария много почитала Пресветата Богородица. По време на немската окупация на девойката била поставена диагноза „плеврит“. Когато седяла сама в тъмната стая, умирайки от глад, тя се молила на Божията Майка и спокойно чакала Тя да я прибере при себе си. В този момент стаята се изпълнила със светлина и Мария видяла монахиня, която се приближила до нея и с любов обещала да я излекува. Веднага болката и глада изчезнали, и Мария се почувствала така, все едно е вечеряла до насищане. След чудесното видение тя се излекувала от тежкия плеврит.
„Такива чисти мисли не съм срещал у никой човек“
Блажената старица била близка с няколко благочестиви гръцки подвижници, причислени от Църквата към лика на светците. Когато за пръв път срещнала неотдавна прославения свети Паисий Светогорец и направила земен поклон пред него, старецът веднага й отговорил със същия поклон. Той не се изправил, докато старицата не се изправила първа. След два месеца душата на блажената Макрина преминала във вечността. Като узнал това, преподобният казал, че „няма да има друга като нея.“
Блаженият старец Яков Цаликис (Евбейски), обръщайки се към хората, живеещи в близост до манастира на игумения Макрина, им казваше следното: „Ако бях на ваше място, бих ходил всяка сутрин пеша до манастира, за да получа благословение от старицата Макрина, а после да отивам по своята работа.“ Също и свети Порфирий Кавсокаливит и блажения старец Йероним, са говорили с почитание за старицата Макрина.
Старецът Ефрем Аризонски е написал за нея: „Тя бе изключително добродетелен човек и се отличаваше със смирение, кротост, внимание и непрестанна молитва. Притежаваше удивителна чистота на ума.“
Манастирът на игумения Макрина се превърнал в „Божествен разсадник“
Благодарение на игумения Макрина манастирът Панагия Одигитрия се превърнал в „Божествен разсадник“, от който израснали няколко нови манастира в САЩ и Канада. Днес в диоцеза на Гръцката архиепископия в Северна Америка има десет женски манастира, и всеки един от тях води началото си от преподобния Йосиф Исихаст.
Пет истории на блажената старица Макрина
Бихме искали да споделим с вас, скъпи читатели, няколко истории, които самата блажена старица Макрина разказвала на своите духовни чеда за назидание.
Първата история – за благочестивата вдовица
Веднъж една вдовица чула как някой почукал на вратата й. Отворила и видяла една непозната бременна млада жена, която, плачейки й казала: „Майко моя, защитнице моя, спасение мое!“ Без да се колебае, вдовицата я пуснала в дома си и се грижила за нея в течение на следващите няколко месеца. Всеки ден по тъмно я извеждала на чист въздух, за нейно здраве и същевременно да не я вижда никой. Малко след като родила, с нейно съгласие намерила една благочестива семейна двойка, която осиновила детето. Скоро след това синът на вдовицата, който живеел в Америка, й се обадил с молба да му намери някоя добра и благочестива девойка, за която да се ожени. Майка му казала да си дойде по-скоро в Гърция, защото има в предвид една. Преди да ги запознае, му разказала историята на онази млада жена с извънбрачното дете.
Отначало синът много се разстроил, защото не можел да повярва, че майка му може да му предложи за невяста жена, изгубила чистотата си. Но все пак тя успяла да го убеди,че такава е Божията воля, и че съвместният им живот ще бъде щастлив. И така, бракът бил сключен в селото на вдовицата, след което младото семейство заминало за САЩ.
През 1919 г. в Европа избухнала пандемия от грип, в резултат на което загинали повече от 20 милиона души и благочестивата вдовица била една от жертвите. Тъй като синът й не успял да дойде за погребението на майка си, той решил да го направи след три години, когато по стара гръцка традиция тялото се изравя за препогребение. Тогава всички били свидетели на едно чудо – появило се дивно благоухание, а костите на вдовицата изглеждали като чисто злато. Когато жената на сина й видяла това, паднала на колене и казала на всички: „Това е защото на времето тя ме спаси!“ Когато това се разчуло, много хора от цяла Гърция започнали да пристигат за поклонение пред гроба на благочестивата вдовица – в това число и много епископи и свещеници.
А на колко повече ранени души е помогнала да се спасят блажената старица Макрина със своята безусловна любов и на колко още продължава да помага със своето постоянно ходатайство и молитви пред небесния Божий Престол.
История втора – за необходимостта да се благодари на Бог за всичко случващо се
Блажената старица винаги е учила своите сестри и тези, които са идвали при нея за духовен съвет да славят Бога за всичко – и за тъй нареченото добро, и за тъй нареченото зло. Ето каква история е разказала тя по този повод.
В едно от селата близко до манастира на старицата живеела двойка вярващи християни, които имали син на десет години. Тяхна съседка била една стара жена с непоносим характер. Тя постоянно се карала с тях, говорела лоши и несправедливи думи за своите съседи, а когато синът им се връщал от училище, тя го замеряла с камъни и клони. Веднъж бащата се обърнал към Бога с гореща молитва и Го попитал как да се справи със злия характер на старата жена. И Господ му казал: „Тя ще живее още тридесет години!“ И какъв бил отговорът на бащата? Той казал: „Слава Богу!“ Жена му, като научила, също казала “Слава Богу!” И синът, като се върнал от училище и разбрал за Божият отговор на молитвата на баща си, също казал – „Слава Богу!“
На следващия ден в дома на злата старица царяла пълна тишина. Тя не се показвала. Тогава бащата решил да я посети и видял, че тя очевидно е умряла в съня си. Започнал незабавно да се моли на Бога, за да разбере защо се е случило това и Господ му казал: „Когато ти отговори: „Слава Богу!“, Аз съкратих живота й с десет години. Когато жена ти каза същото, й взех още десет години. И когато синът ти също Ме прослави, взех последните десет години от живота й.“
История трета – за необходимостта да се борим с духа на противоречието
Ето още една история, която старицата Макрина обичала да разказва. Когато Моисей се намирал с израилтяните в пустинята, те умирали от жажда. Бог поискал от него да удари с жезъла си скалата, за да излезе от там вода. Пророкът се усъмнил: „Нима е възможно от този камък да излезе вода?“ Блажената старица Макрина, по време на своето поклонническо пътуване в Светите земи намерила това място. Тя го нарекла „камъкът на противоречието.“ Моисей не послушал веднага Господ, проявил съмнение. След това Господ му казал: „Затова че ми възрази, ти никога няма да влезеш в Ханаан, Обетованата земя.“
Старицата казвала, че ние сме длъжни да се борим с духа на противоречието, стараейки се винаги да проявяваме послушание. Именно затова послушанието е първата и най-важна добродетел, която се възпитава в манастира.
История четвърта – за благодатта на търпението
Тази история е разказвала духовното чедо на старицата, Александра Лагу, професор по история на медицината в Медицинския университет в Йоанина, Гърция. Едно от любимите поучения на блажената Макрина било за Божието благоутробие – то се срещало често в нейните беседи. Особено често тя говорела и за търпението. Помня, как ме наставляваше с нейната характерна мекота: „Благоутробието Божие има ли край? Не! Така и човешкото търпение трябва да бъде безкрайно.“
Помня, в 1992 г., когато блажената Макрина дойде в Америка, за да посети блаженопочившата герондиса Таксиархия, многочасовият полет над океана й направил такова силно впечатление, че после ми казваше: „Що за чудо – летиш, летиш – а под тебе само океан и океан! Божието благоутробие е безкрайно, като океана. Така и човешкото търпение е длъжно да бъде безкрайно, като океана.“
Много пъти в края на нашите беседи аз навеждах глава за да ме благослови и тя ми говореше: „Колкото са огромни океаните, колкото са големи реките и долините – толкова много търпения да ни даде Господ.“ При това думата „търпение“ тя винаги използваше в множествено число. Освен това ми казваше: „Благодатта на търпението е най-силната благодат“, защото търпението лежи в основата на всички добродетели. Без търпението не можем да придобием друга добродетел.
История пета – за чудното оздравяване на Мария
Старицата често подчертаваше острата необходимост да имаме „духовна напоритост“ особено при четенето на Иисусовата молитва, която тя смяташе за най-важна, а също така и при изпълнение на ежедневното ни молитвено правило. Ето една от нейните любими истории, която ни разказваше при своите наставления за молитвата.
Една жена на име Мария прекарала инсулт, след която останала напълно парализирана под кръста и частично на дясната страна. Старицата Макрина пет години преди инсулта я научила да повтаря Иисусовата молитва и молитвата „Пресвета Богородице, спаси ни“ толкова често, колкото е възможно в течение на целия ден, особено, ако възникне някой неочакван проблем. И сега, прикована към постелята и обездвижена, с броеница в лявата ръка Мария непрекъснато, с болка и дръзновение произнасяла: „Пресвета Богородице, помогни ми!“ и „Пресвета Богородице, спаси мене, грешната!“ Старицата Макрина оставала в дома й в продължение на много дни. Лицето на Мария греело от благодатта, която е получила. Тя не само започнала постепенно да се обръща от едната страна на другата, но и след няколко дни напълно се излекувала и станала от болничното легло.
В края на този разказ старицата Макрина казвала, че Пресвета Богородица може всичко, за което Я призоваваме да ни помогне. Старицата говорела: „Какво ни е казвала Тя? Аз искам да ме призовавате. Аз искам да ме викате, и тогава ще ви чуя и ще дойда при вас. Аз искам вие да казвате: „Помогни ни, Пресвета Богородице, Пресвета Богородице, спаси ме, Пресвета Богородице, спаси детето ми“ – и всичко това да излиза от дълбочината на сърцето ви.“
Блажената старица искала да покаже с тази история, че Пресвета Богородица иска да се обръщаме към Нея, и ни обещава, че ще ни покаже своето присъствие!
По молитвите на блажената старица Макрина, Пресвета Богородице, спаси ни!
Източник: Православие.ру
