Двете крила на човека
Юни 14, 2017 in Беседи, Начална страница
Автор : Свети Паисий Светогорец
- Хората попадат много лесно както под добро, така и под лошо влияние. Да попаднеш под лошо влияние е по-лесно, защото там командва дяволът. Кажеш например на някого да остави пушенето, защото е вредно. Точно когато човекът вземе решение да ги откаже, веднага притичва дяволът и му казва: „Ето, в тия цигари има по-малко никотин, а в тези – очистващ филтър, така че, пуши, няма страшно.“ Т.е., дяволът му намира оправдание, за да не откаже пушенето, намира му „изход“. Та той може да ни намери цял куп оправдания. А тия цигари, които ни предлага, могат да ни донесат още по-голяма вреда. Затова трябва да имаме сила на волята. И ако не се пребориш с тези недостатъци, докато си млад, то после ще бъде по-трудно да ги преодолееш, понеже колкото повече старее човек, толкова повече волята му отслабва.
Ако човек няма силна воля, той не може да направи нищо. Свети Йоан Златоуст казва: „В “искам“ или “не искам“ се заключава всичко.” Това означава, че всичко зависи от това, дали човек иска или не иска. Велико дело! Бог по природа е благ и винаги иска за нас добро. Само, че трябва и ние да го желаем. Защото човек лети духовно с помощта на две крила: с Божията воля и собствената воля. Едното крило на Бога – Неговата воля е постоянно прилепено към едното ни рамо. Но за да литнем духовно е нужно да прилепим на другото си рамо своето собствено крило – човешката воля. Когато човек има силна воля, тогава той притежава човешкото крило, което се уравновесява с божественото и той започва да лети. А ако волята му е слаба, тръгва да лети, но се премята във въздуха и пада. Отново се опитва – и отново същото.
- Отче, а може ли да се развива силата на волята?
- Нали сме казали, че всичко може да се развива? Всички хора имат воля – кои по-слаба, кои по-силна. Когато човек има воля да се подвизава, моли Бога да усили волята му и Бог му помага. Когато човек не напредва, трябва да знае, че или въобще не проявява воля или проявява слабо волята си, което пак не му е от полза. Ако птицата има едно здраво крило, но не се грижи за другото, тогава от него изпадат някои пера и след това не може да лети добре. Едното крило е здраво, обаче другото е като счупен гребен. Птицата го размахва, но между перата му минава въздух и не може да лети добре. Литва за малко и започва да се превърта във въздуха. За да полети, трябва и това крило да е цяло.
Така и човек трябва да внимава и да се грижи за своята човешка воля, ако иска да лети духовно по правилен начин. А какво прави дангалакът? Отива крадешком и измъква първо някое малко перце, после някое малко по-голямо и ако човек не внимава, изтръгва и някое голямо и когато се опита да лети, не може. Ако дяволът успее да изскубне няколко пера, когато човек тръгне да лети, влиза въздух през това крило и той започва да се премята във въздуха. Божественото крило винаги е здраво и цяло. Не му липсват пера. Дяволът не може да го скубе, тъй като крилото е божествено. Човек трябва да внимава да не се отнесе небрежно и дяволът да извади някое перо от собственото му крило. Когато започнат да се промъкват лека-полека леността и равнодушието, волята отслабва. Какво да прави Бог, ако човекът не желае? Не иска да се намесва, защото зачита човешката свобода. Така човек прави непотребно и божественото крило. Когато, обаче има воля и неговото крило е неповредено, тогава и Бог желае, и човекът желае – и хвръква.
- Отче, какво точно е това хвръкване? Имате предвид, че трябва да желая да напредна духовно, да желая спасението си?
- Разбира се, дете мое! Когато казвам летене, имам предвид духовното въздигане, а не да литна и да кацна на някой кипарис!
- Отче, бяхте ни казали, че човек може да оре, да сее и да върши всички други работи, но се случва да не може да изкара дори и семето, което е посял.
- Да, така е. Ако човек не внимава, дяволът ограбва труда му. А ако внимава и приеме сериозно въпроса за спасението на душата си, тогава се подвизава, напредва, дава плодове, храни се духовно и се радва ангелски.
източник: Из книгата „Духовно пробуждане“, Слова, Том 2
