Може ли в пастирската си практика свещеникът да използва знания и методи от областта на психологията?
Юни 17, 2017 in Свещеническа конференция
Автор : Прот. Павел Хондзински
Ясно е, че свещеникът не е психолог, макар често хората да идват при пастира със същата цел, с каквато отиват и при психолога.
Сред духовенството могат да се чуят едва ли не диаметрално противоположни мнения: едни смятат, че психологията е подмяна на пастирството, а други – обратното, целенасочено придобиват психологическо образование, което според тях много помага в пастирското служение.
Може би в някои случаи психологическите знания наистина могат да помогнат на пастира в служението му?
Първо, съществуват много различни направления в психологията. Има неща, които могат да бъдат използвани, а други – не. Например, пастирът не може да използва психологически техники, които предполагат манипулация на съзнанието.
Второ, едно от най-добрите психологически пособия са трудовете на св. Теофан Затворник (в частност „Път към спасението”). В тях много проникновено и точно се описва живота на душата по отношение на греховете и страстите (т.е. това, с което преди всичко има работа свещеникът по време на изповед).
Разбира се има неща в психологията, които могат да бъдат използвани. Например типологията на психическите или граничните състояния на човека (в това отношение е актуален курсът „Пастирска психиатрия”, който някои семинарии предлагат при подготовката на бъдещите пастири).
Но тук винаги има опасност.
Свещеникът трябва да гледа на всеки, идващ при него, като на образ Божий и като на свой брат или сестра в Христа. А психологът гледа на идващия при него, като на свой пациент.
Затова, ако искаме да определим какво от областта на психологията може да бъде полезно на свещеника, първо трябва да добре да познаваме такива отци като св. Теофан и едва след това да гледаме психологическите ръководства. Ако спазваме този ред, ние ще имаме отправна точка, координатна система, ключ, с помощта на който ще можем да определим, кое ще ни помогне, а кое – не. Ако свещеникът се обляга първо на психологическите ръководства, той може да пропусне духовната страна при общението с пасомите. А тя е по-важна от всичко друго.
Що се отнася до разграничаването на изповедта и духовната беседа – очевидно е, че това са различни неща.
Всички свещеници знаят, че много често хората идват само за да излеят душата си, защото, например, няма с кого другиго да поговорят. Тук можем да си спомним онзи евангелски откъс, в който Спасителят казва за св. Йоан Предтеча: „Той беше светило, което гори и свети, а вие поискахте малко време да се радвате при светлината му” (Иоан.5:35).
Ние не сме светци, но сме поставени за пастири на Църквата, за да показваме на хората пътя към спасението. Случва се обаче човекът който идва при нас да няма нужда от това, а да се нуждае от малко топлина. И този навик да търси малко топлина води до там, че той може много години да ходи при свещеника, да беседва с него постоянно за разни неща и да остава същия по сърце. За свещеника тази ситуация е сложна, защото знаеш, че човек трябва да застава пред Кръста и Евангелието с друга цел, но ако му кажеш това – той ще се обиди.
Трябва да дадем възможност на човека да излее душата си, да го утешим, но преди всичко трябва да го упътим към Христос. И тук психологията не може да ни помогне. Тук е необходимо, както казва преподобни Серафим, умът на свещеника да „плава” в Свещеното Писание. Само тогава ще намерим нужните думи за най-главното в пастирското ни служение.
Източник: http://priest.today
