Не се отделяйте от Патриаршеската Църква

Юли 2, 2017 in Начална страница, Отечески съвети

Автор : Архимандрит Софроний Сахаров

 

Представяме на вниманието на читателите едно ново намерено писмо на стареца Софроний Сахаров, сътаиник на св. Силуан Атонски и основател на Йоано-Предтеченския манастир (в Милдън, графство Есекс, Англия), което е отговор на въпросите на стареца от Псковско-Печерската обител Адриан (Кирсанов), прозорливец и молитвеник.

 

Написано в 1991 г., то звучи изключително актуално и днес; в него се говори за това, колко е важно да има църковно единство. Това е предупреждение на стареца за всички нас – и напомняне за най-важното.

 

TOLLESHUNT KNIGHTS

by Maldon, ESSEX

CM98EZ

 

from Archmandrite Sophrony

27 .04. 1991 г.

 

 Христос воскресе!

 

Свети отче, игумене Адриане, драгоценний нам брате во Христе и съслужителю пред Престола на Великия Бог и Спасителя на света.

 

Най-после получих Вашето пасхално поздравление от 25.03. Бързам да отговоря на Вашите три въпроса.

 

По най-важния въпрос – какво църковно течение трябва да следваме. Умолявам Ви, Ваша Святост, послушайте мене, грешния човек:

 

С всичка сила се придържайте само към Патриаршеската Църква. Придържайте се даже до изповедничество (да не кажа – до „мъченичество“, т.е. дори до смърт). Само в Нея е спасението. Всички други течения, колкото и благочестиви да изглеждат на вид, са враждебни на Нея. От тях ще произлезе само разкол, ненавист и обща погибел.

 

Пиша Ви с велико съзнание за отговорността ми пред Бога и Църквата, изкупена с драгоценната Кръв на въплътения Син Божий.

 

Каквито и да са неизбежните недостатъци, Тя и само Тя ще намери своя верен път. Това е казал и св. Йоан Златоуст навремето; това е казал и св. преп. Серафим Саровски; така са мислили и всички истински боящи се да съгрешат подвижници от всички времена.

 

2. Да се молиш за бесноватите – значи „да проливаш кръв“.

 

Възможно е, че Вие, след толкова много страдания да сте останали без сили. Затова, ако е възможно, откажете се от този подвиг. Вярвам, че Господ няма да Ви отхвърли.

 

3. Относно пътуването до Йерусалим – простете, но аз съм вече повече от 1/2, дори 3/4 сляп. Струва ми се, че ако с Вас дойдат хора, способни да Ви помогнат, поемете този риск. Знам, че сега в Израел положението е много опасно. Но смятам, че Руската мисия все някак ще може да Ви помогне.

 

Самият аз боледувам от рак. Просто не знам кога ще умра. Останали са ми много малко сили. Дните и нощите ми преминават в борба с болките. Почти през цялото време прекарвам в леглото или в някое удобно кресло. Отдавна не служа Литургия. Не си владея краката. Не мога да се придвижвам сам. Не мога да стоя пред Светия Престол и т.н., естествено поради възрастта си (роден съм в 1896 г.).

 

Всичко вече ми идва свръхсили. Много ми помага йеромонах Серафим. Той е французин, но отлично владее руски език. Много скоро, ако даде Бог, той ще дойде в Русия и ще посети Вашата обител. За мен ще продължи да се грижи йеродякон Николай, когото вече познавате. Господ го прати през последните ми дни. Той е внук на моя любим брат Николай. С любов Ви се кланя до земята.

 

Простете за толкова зле написаното писмо. Но Ви умолявам – за нищо на света не се отделяйте от Патриаршеската Църква. Удържайте в Нея и другите Ваши духовни чеда.

 

 

Ваш предан в любовта Христова:

 

 

Архимандрит Софроний (Сахаров)

 

 

27.04.1991 г.

 

 

Източник: Православие ру