Как и за какво да говорим с човек, умиращ от неизлечимо заболяване

Юли 8, 2017 in Свещеническа конференция

Автор : Митр. Лонгин Саратовски

 

Уважаеми архипастири и пастири! Моля да ми помогнете със съвет – как свещеникът може да подкрепи, да утеши човек, намиращ се на прага на смъртта поради онкологично заболяване? Какво може да му се каже? На какво да се обърне внимание? Доскоро нямах такъв опит, но ми се наложи да се сблъскам с това – трябваше да разговарям с умиращ човек. Трудно намирах думи, защото ми се струваше, че пред лицето на смъртта всички думи губят смисъл. Все пак, като свещеник, бях длъжен да помогна по някакъв начин. Получи се разговор, но аз не знам дали той донесе поне малка полза. Моля за съвет и наставление.

 

Митрополит Лонгин (Корчагин), Саратов

Да се говори с умиращ човек е сложно и за това свещеникът трябва да има пастирски и житейски опит. Неправилно е да се изпращат при такива хора млади, скоро ръкоположени и още неопитни свещеници. Защото да се утеши човек, стоящ на прага на смъртта е много трудно. Особено, ако той е невярващ. Свещеникът трябва да намери подходящи за конкретния човек думи, а какво ще се получи – Бог знае. Понякога се получава, понякога – не.

Ние не можем да си представим страданията, които може да изпитва човек. Ето един известен факт: подвижникът и авторът на забележителни книги за духовния живот, йеромонах Серафим (Роуз), умирайки от рак в страшни мъчения, хулил Бога. А той бил истински подвижник… Тъй че това е много сложен въпрос.

Преди всичко, разбира се, свещеникът трябва да се моли за този човек. Трябва в някаква степен да се постави на неговото място. И тогава, дори да не успее да го утеши, поне ще изчезнат готовите да се изплъзнат в такъв случай ненужни думи – дежурни, глупави и безрезултатни.

Понякога просто трябва да постоиш с човека, да помълчиш и подържиш ръката му и това може да помогне даже повече от всичко останало.