Мисията сред младежта трябва да бъде най-важната задача, която стои днес пред нас

Юли 29, 2017 in Свещеническа конференция

Автор : Патриарх Московски и на цяла Русия Кирил

 

Дълбоко съм убеден в това, че мисията сред младежта трябва да бъде най-важната задача, която стои днес пред Църквата.

 

Това е работа не само на съответния Синодален отдел, не само на епархиалните специалисти или на тези, които работят с младежта на ниво благочинен или енория – това е тема, за която днес трябва да се грижи цялата наша Църква.

 

 

Всички усилия, които предприемаме за реализацията на младежката църковна мисия, ще бъдат безсмислени, ако не постигнем най-главното – ако не повлияем реално на ума и сърцето на съвременната младеж, така че младите хора да се окажат способни да продължат нашия труд на нивата Христова.

 

 

Въобще, конфликтът между бащите и децата – това е неизбежен конфликт. Но в Църквата той се преодолява не толкова с някакви възпитателни мерки или със създаване на възпитателни структури, колкото със силата на Божията благодат. Ние чувстваме това по време на извършване на Божествената литургия, когато в храма стоят както и млади, така и хора от средна възраст, и стари. Именно литургическото общение се явява доказателство за това, че независимо от възрастта хората са надарени от Бога с определено достойнство и са равни пред лицето на Бога.

 

 

Ние като поколение на бащите сме длъжни да се научим преди всичко да обичаме поколението на децата, а любовта, както знаем, не се превъзнася и не се гордее (1 Кор. 13:4−5). Затова характерния за част от нашето духовенство, пренебрежителен, наставнически патос в общението с младежта по-скоро отблъсква, отколкото да привлича. Не се ли скрива зад такова отношение към младежта просто нежелание да се трудим истински?

 

 

А какво значи да се трудим? Да се трудим – означава да отъждествяваме себе си с хората, да влизаме в техните мисли, техните проблеми; да не гледаме от висотата на своята възраст и опит на това, което става с младия човек, а да се опитаме да застанем до него и от неговата позиция да погледнем на случващото се. Тогава ще видим света по друг начин, а ако това стане, то ще можем да станем реално близки на младото поколение, да им предадем своя опит, в това число духовен и молитвен.

 

 

 

Въобще младежта – това е огледало на старото поколение. Не ни харесват техните нрави? А те от къде са се взели? Разбира се, много ще кажат: „От външното информационно пространство“. Но нали на външното информационно пространство е длъжно да се противопостави семейството. Семейството – това е най-силната общност в човечеството; по-силна общност няма, защото там хората са свързани кръвно. А ако членовете на семейството са свързани с еднаква вяра, с еднакви убеждения, с еднакви цели, то разбира се такова семейство е способно да се противопостави на външните, отрицателни въздействия.

 

 

Сега искам да кажа няколко думи за съвременната цивилизация. Църквата живее в тази цивилизация. Различните членове на Църквата се отнасят по различен начин към всичко това, което ни заобикаля, но без отвореност към света с неговите съвършено нови средства за връзка, комуникация и технологии, трудно ще бъде да разберем, това което става с човека. Затова с елините трябва да бъдем като елини, с младите хора – като техни приятели, неравнодушни към техните интереси. А това е възможно, когато пастирът разбира, какво става около него, какво става с хората, какво става с младежта.

 

 

Проповедта в социалните мрежи, видеоблоговете, спорта, новите видове образователни практики – квести, ролеви игри, интерактивно обучение – всичко това може и трябва да се усвои от църковните мисионери. Но зад всички технологии трябва да стои любов, християнско отношение към хората, а не просто отметка в отчетността. Ако зад отметката не стои нещо, което произлиза от човешкото сърце, разум, ревност, то тази отметка не принася никаква полза.

 

 

Формите за работа с младежта са мъртви,ако няма жива вяра и любов към хората. Когато ни казват, че е необходимо да разработим нови методи за мисионерство, ние се съгласяваме, но отбелязваме: може да използваме свръхестествени способи за мисионерско въздействие и да не достигнем резултати. А в условията на глобалното информационно общество това може да се случи, защото мисия, даже и такава, която се опира на най-съвременните средства, да не може да се конкурира с мощния информационен поток, който се стоварва върху нас. Това означава, че нашият отговор трябва да бъде друг.

 

 

Още един път искам да кажа: това не означава, че ние трябва да игнорираме съвременните средства за връзки и комуникации като методи за работа с младежта. Всичко това трябва да се потърси и трябва да работи, но най-главното е друго – че чрез тази мисия хората, към които се обръщаме могат да видят чистотата на нашите намерения, искренността на нашите позиции, така че в нашите архиереи, свещеници, миряни младежта да може да види искрено заинтересовани хора. Не чиновници, действащи в съответствие с дисциплинарните указания на своята организация, а хора които живеят мисията и живеят със стремежа да принесат благо на младежта.

 

 

При това също е нужно да помним, че духовенството и въобще църковните хора, които работят сред младежта, има опасност да изпаднат в някаква крайност.

 

 

Свещениците не трябва да изгубват достойнството на сана, опитвайки се да завоюват доверието на младите

 

 

Ако свещеникът е решил да проповядва на младежки разговорен език, не гнусейки се от вулгарностите, пускайки шеги на границата на приличието, той нищо няма да постигне. Той ще спечели краткосрочни симпатии, но той няма да може да покаже християнския образ на живот и християнския образ на мислене. Той може да блести, прибягвайки към съвременните младежки технологии, може да предизвика интерес, усмивка, но това абсолютно не означава, че мисията ще бъде успешна. А може да говори на характерния за него език и да бъде много убедителен.

 

 

Случвало ми се е да се срещам с различни младежи – и неофити, и такива които са на границата между религиозността и неверието. И ето това, което почувствах: младите хора, влизайки в контакт със свещеника, не искат да бъдат шокирани, зашеметени, те искат да видят нещо светло, добро, такова, което, може би, им е липсвало в семейството. Нали детската душа, душата на младия човек винаги е открита за любовта и светлината, и когато свещеникът донася тази светлина, тази любов, искрено сливайки себе си с околните, когато им протяга ръка за помощ, тогава той става истински пастир.

 

Разбира се, много е тежко, когато хората, които се нуждаят от пастирска помощ се сблъскват с грубост, безразличие, формализъм. Като резултат, те си тръгват – не влизат в конфликт, а просто си тръгват. Общението със свещеника престава да бъде интересно и нужно. Затова на мен ми се струва, че у пастиря не трябва да има прекалено свободно държание, нито в общуването в интернет, нито в непосредствените контакти. Ние трябва да бъдем самите себе си и да не говорим на жаргон с тези, които използват този жаргон. Това не означава, че ние сме длъжни непременно да говорим на езика на 19 век. Например, аз винаги предлагам да се преведат светоотеческите творения на съвременен език, тъй като в преводите от 19 век писанията на отците, като правило, са малко разбираеми. А нали в тях има впечатляващи мисли, трябва само да ги преведем на съвременен език и това ще пробуди интереса на нашите съвременници към светоотеческото наследство.

 

 

Младежта търси общение по интереси. Истинската енория трябва да огради човека с хора, които са готови да го изслушат, да разделят неговата мъка и радост, да го подкрепят в учението, работата, в сложна жизнена ситуация. Ако човека, особено младия, чувства по-голяма подръжка и защитеност в уличната или криминалната компания, то там и ще отиде. В условията на социална изолираност на обществото, хората както никога по-рано не са ценяли предаността и дружбата, липсата на които е общоизвестен. Затова дълбоко съм убеден в това, че именно църковните енории притежават потенциала да развиват с младежта тези отношения, които тя иска да има и би оценила високо.

 

 

Искам още веднъж да подчертая, че това е приоритетна тема. Ние с вас през последните години разглеждахме в качеството на главна тема – въпроса за образованието – богословско, религиозни. Към нея трябва да включим и темата за младежта и да разгледаме как нашите образователни програми могат да съдействат за достигането на целите, които си поставяме, след внимателно изучаване на ситуацията в областта на мисията сред младите хора.

 

 

Източник: http://priest.today