Проповедта онлайн: какво интересува читателите и зрителите в блога на свещеника?
Септември 23, 2017 in Свещеническа конференция
Автор :
Протойерей Константин Пархоменко споделя със събратята си своя опит: какво съдържание очакват читателите и зрителите от блога на свещеника, как да се усъвършенствува свещеникът и как да се готви за онлайн проповед.
Какво е интересно за хората?
Божият народ, въпреки масата достъпна литература и сайтове, все пак изпитва глад за живото слово на пастира. Ако усещате в себе си призвание, че словото ви може да достигне до максимално количество хора, трябва да включите в арсенала си интернет-технологии.
Но преди да говорим за техническата страна на въпроса, ще изкажа няколко общи съображения. Понякога пастирът си мисли: какво ще бъде интересно за Божия народ? Популярните блогери и видеоблогери често се обръщат към своите читатели и зрители с въпроса: какво ви е нужно, какво бихте искали да четете или гледате? Хората отговарят в коментарите си: Правете това, което е ИНТЕРЕСНО НА САМИТЕ ВАС!
Това е вярно! Само онова, което те докосва и вълнува, ще бъде наистина интересно и за другите. Не забравяйте, че ние, пастирите, не сме справочни машини, които дават религиозна информация /нея читателят ще намери в Уикипедия/, ние сме живи и интересни личности. И на нашите читатели/зрители е интересно общуването с такава личност, интересен им е живият и емоционален контакт, който се осъществява между нас. Затова най-интересни ще бъдат материалите, съгрети от топлината на вашата лична заинтересованост, през призмата на която ще се проявят чертите на вашата неповторима вярваща душа.
Някои от отците обгрижват затвор и аз с удоволствие ще се включа в сайта на този отец, за да открия заедно с него света на затворниците, да преживея проблемите и радостите на хората, намиращи се в местата за лишаване от свобода. Друг работи с деца, друг пък със спортисти, някой – със сектанти… Ще гледам и ще обикна отеца, който строи храм и споделя своето свидетелство за това трудно и благородно дело. Ще чакам с нетърпение беседите на катехизатора, чрез които той без да бърза и методически обмислено ще ме въведе в света на Православието. Ще си отбележа страничката на отеца-лектор, който преподава в духовно учебно заведение и който ще ме образова със своите сериозни лекции и беседи. Интересна ми е дейността на селския пастир, който споделя реалностите от живота на село и в провинцията, който изнася топли проповеди, записва беседи-интервюта със своите интересни енориаши. С удоволствие ще гледам диспутите със сектанти, беседите с младежи и деца, занятията в неделното училище, неформални беседи… С една дума, интересно ми е /говоря от името на съвременния християнин/ всичко, което правите, но когато то е сгрято от топлината на вашата личност.
След известно време, като опозная някой интернет-пастир, аз ще го обикна и с нетърпение ще чакам поредния му материал или видео. Ще ми стане интересен самият човек, който може би не идеално, но живо споделя с мене своя живот и служение. Чрез този човек ще укрепвам във вярата и разбира се, ще се постарая някак да помогна /поне финансово/ на служителя на Божията нива в неговата дейност.
Как да се усъвършенствуваме?
Купете си непременно цифров диктофон и записвайте проповедите си. Отначало не за хората, а за себе си. Прослушвайте ги и ги анализирайте. Мнозина пастири проявяват небрежност: миряните за всяко нещо ще кажат:“Спаси, Господи!“ и така не радеят за проповедта. Но нивото на проповедта на пастира трябва да расте, а това изисква работа, да отчиташ грешките си. Сполучливите проповеди после може да се качат на сайта, да се представят и текстово и т.н. Съветвам също отците да записват катехизаторските си беседи и уроци, провеждани в неделното училище. Предвиждам възраженията :“Ама там няма нищо хубаво“. Ако е така, то е, защото често се отнасяме към своята проповедническа или катехизаторска дейност като към нещо мимолетно и незначително. Поседяхме, пообщувахме – и слава Богу. Но ако се отнасяме с мисълта, че тя трябва да стигне до стотици и хиляди хора, че трябва да остане за години – ще подхождаме по-отговорно и към уроците в неделното училище, и към проповедите.
Съветвам ви също да се снабдите с цифров фотоапарат и видеокамера и да водите фото и видео-летопис от забележителни събития в живота на енорията. Даже сега това да изглежда ненужно, но то може да се окаже необходимо след време. Смятам / и го правя/, че трябва да се записват на видео свидетелствата на енориашите за Божиите чудеса, ако се е случило нещо наистина удивително, документални свидетелства на очевидци за събития от църковната история, както и просто свидетелства на хора, които има какво да разкажат за своя живот.
Как да се готвим за проповед?
Това няма пряко отношение към нашата тема, то е предмет на курса по омилетика в семинарията, но все пак ще споделя някои мисли по този повод. Ще разкажа как аз самият се готвя за проповед.
Първо: проповедта изисква подготовка! Всеки добър, даже много успешен проповедник винаги се готви за проповед. Но това не значи, че трябва да я напишете на лист и после да я назубрите. Нищо такова! Иначе много скоро ще станете зависим от листа. Най-добре е да обмислите за какво ще говорите и да напишете или да съчините в главата си план от няколко точки. Да обмислите и как ще преминавате от точка в точка.
Второ:
Готвите се за проповед. По-добре вечерта, преди сън, да определите темата на утрешната проповед и после, докато заспивате, ако обаче нямате навика преди сън да казвате Иисусовата молитва, да обмислите структурата. Или сутрин, преди службата да изберете темата. Тогава ще можете да обмислите плана, докато отивате в храма. Впрочем вечер е по-добре, тъй като ще имате запас от време, ако се окаже, че ви е нужен някакъв материал от книга или от интернет, или пък да уточните цитат. Цитатите за проповедта /Свещеното Писание или Светите отци, а и целият план могат да се извадят на принтер. С такова нещо в ръцете може да сте спокойни, че няма да засечете и няма да забравите нищо. По време на службата не мислете за проповедта. Така ще се подготвите лошо и за проповедта, и службата „ ще пропуснете“, тъй като мислите ви ще бъдат заети не с молитва, а с друго.
Трето:
Докато се готвя за проповед, аз се вслушвам в сърцето си: как избраната от мен тема или светец, за когото се готвя да разкажа, или празник, или евангелско/апостолско четиво намира отклик в моето сърце. Мисля си: какво лично за мен, за моята вяра, за моя живот значи това събитие или тази тема? И затова обикновено на проповедта споделям онова, което е минало през мен, което в определен смисъл е мое.
Четвърто:
След известно време вече неведнъж сме разказвали за умножаването на хляба и рибите или за вселяването на бесовете в нещастните свине. Какво да правим? Да се повтаряме ли?
Да се повтаря може, но ако записвате проповедите и ги изнасяте, не е много добре да повтаряте изцяло реда на предишните мисли. Какво да правим? Да поработим върху темата предварително. Да погледнем в интернет или да прегледаме проповедите на други пастири по тази тема, да прочетем изследвания на библеисти. Вземете гръцкия текст или подстрочник и вижте дали нещо не ви се е изплъзнало? Или свържете мисълта от четивото с някаква история, която е намерила отклик у вас, или пък с разказ на мирянин и прочие.
Даже митрополит Антоний Сурожки, от когото до нас са стигнали двадесет проповеди за вселяването на бесовете в свинете, се е притеснявал от това четиво, което се чете пет пъти в годината по време на богослужение. Спомням си любопитното свидетелство на митрополит Антоний за това как, готвейки се за служба, прегледал евангелското четиво за деня .“Пак за свинете!“- въздъхнал владиката Антоний, но си спомнил, че отива в енория, където служат по нов стил и редът на четивата е друг. Владиката облекчено въздъхнал и се подготвил да проповядва върху другото евангелско четиво. Но – о, ужас! – той чул как протодяконът чете пак за свинете. Оказало се, че за да доставят радост на владиката, взели четивото по стар стил.
Да подготвиш и после ярко да поднесеш проповедта е много увлекателен процес, затова не се отказвайте от удоволствието да се научите на това.
