Как свещеникът да се готви за проповед
Септември 30, 2017 in Свещеническа конференция
Автор :
Протойерей Владимир Воробьов, Москва
Аз нямам време да се готвя за проповед. Винаги съм се старал да погледна дневното евангелие, след това, преди да проповядвам, винаги се старая да се помоля. Моля Бог да ми помогне да кажа нещо полезно. Случва се да излезеш и нищо смислено не можеш да кажеш, проповедта не се получава. Но се случва и да се получи. Понякога говориш и сам слушаш… сякаш говори някой друг и се учудваш колко добре е казано. Чувстваш, че това не си ти, че това не е твое, а от Господ – случва се и така. Мисля, че истинската проповед трябва да бъде такава – благодатна. Но това се случва много рядко. То се постига, разбира се, с молитва, с праведен живот. Аз мисля, че апостолите, светите хора не са проповядвали така – по идея. Какво е проповедта? Това е живо Евангелие. Отначало Евангелието е било устно. Апостолите разказвали за Христос, за своето общение с Христос и това било благовестие, Евангелие. Проповедта трябва да бъде продължение на Евангелието. Предаване на духовен опит, на духовно съзерцание… Не може да прочетеш, да научиш, да напишеш и да наизустиш – нищо няма да излезе. Имало е време, при Петър I, когато той забранявал на обикновените селски свещеници да проповядват, считайки, че те ще говорят глупости. Затова им се предписвало да прочитат проповеди от светите отци. Да излязат и да прочетат проповед от великите светци и проповедници. Това е възможно, не е лошо. И понякога тези проповеди са много благодатни. Но изначалният замисъл в Църквата е друг. Замисълът е бил служещият предстоятел на църковната община и ли гостуващият апостол да ти предаде това, което е слушал сам, своят жив опит.
Протойерей Константин Островски, Красногорск
Струва ми се, че има наистина надарени проповедници, за които това не проблем – трябва малко да попрочете, да порепетира и после – Бог помага и той говори. Но от моя опит на благочинен в нашия район знам, че има немощни и не много грамотни свещеници – добри, благочестиви, любвеобилни и обичани от народа. И сам съм им давал такива съвети (мисля, че така е много по-добре, отколкото нищо и е по-добре от някаква фалшива, измислена проповед): да подготвят и прочетат нещо, дори да не е тяхно, но нещо, което им харесва и което искат да споделят с енориашите си. Това е много добро, това е по-добро от нищо или от фалш.
Вторият вариант е, когато човек сам не може да напише проповед, да прочете нещо от отците, някаква чужда проповед, а докато я чете му идва желание и добавя нещо от себе си. Това също създава чувство за близост с енориашите. Не казвам, че това е идеалният вариант, но във всеки случай няма нищо лошо. Главното е желанието да кажеш на своите братя и сестри душеполезно слово.
Протойерей Дмитрий Смирнов, Москва
Някога, преди 38 години, аз също се готвех за проповед. Как се готвех? Отначало, в първия месец след ръкоположението ми, пишех проповедите си. През втория месец нахвърлях само основните положения. През третия месец вече се уморих и започнах да пиша само темите, а в четвъртия месец престанах да правя и това.
Четях Апостола и Евангелието за деня, спирах вниманието си върху онези думи, на които душата ми се отзоваваше и разказвах на хората за този отзвук. Ето, например днес се чете забележителното послание на св. ап. Павел до Римляните за това, че на онзи, който обича Бога, всичко съдейства за добро и аз говорих за това, колко важни са тези думи. Служих в едно село, там народът е селски. Аз избрах тази фраза, защото тя някак ме грабна. Говорих много просто. Защото аудиторията е различна. Ако аудиторията е студентска е нужно нещо интересно, драматично, по-сложно, а на обикновеният селски народ – точно обратното – трябва да се говори колкото се може по просто, за да остане нещо в главата. По-добре е да се използват съвсем простички похвати.
