Свещеникът и жените. Пастирски изкушения
Октомври 7, 2017 in Свещеническа конференция
Автор : Епископ Фьодор (Казанов), Переславл-Залески
Жените са по-емоционални, по-подвижни и по-чувствителни. Това налага определен характер на общуването с тях, особено за младите пастири.
На първо място – нужна е дистанция. Някои жени нарушават личното, интимно пространство на човека и когато разговарят се приближават съвсем близко. Това се случва и на изповед, и просто по време на някаква духовна беседа. Важно е свещеникът да не допуска такова нахлуване във вътрешния си свят. Много лесно е да се стигне до поява на блудна страст чрез такова съприкосновение. Ако свещеникът се открива вътрешно, духовно, ако възприема психическия и духовния строй на човека, това оказва върху него особено въздействие. Отпечатва се в сърцето му, в душата му, в ума му. А ако той позволи на всичко това да укрепне в неговото сърце, то продължават да се развива, дори до някакви греховни последствия.
Затова, когато разговаряме с жена, самото разбиране за целомъдрие и скромност ни подбужда да разговаряме с нея или да изслушваме изповедта й със сведени очи, да гледаме надолу. Не лицето, не очи в очи, не да разглеждаме облеклото й, а да гледаме надолу и да се стараем да се молим в себе си. Да се молим с Иисусовата молитва, за да не допуснем страстни помисли и чувства. И не само сами да избягваме всякакви съприкосновения, но и на нея да не позволяваме да ни докосва. Ако тя иска да ви даде някакво подаръче, знак на внимание – разбира се, по-добре е да откажете.
Разговорът, който тече по време на изповедта, не бива да преминава в беседа. Често се случва жените неволно да търсят в лицето на свещеника някаква форма на общуване, на подкрепа. Нужен й е не духовен живот, а душевни отношения: да си поговорят от душа, нещо да разкажат. Понякога може би сред познатите и близките не е останал никой, който е способен да издържи тези нейни разговори и тя идва в храма, търси отеца и започва да разговаря с него.
Трябва винаги да се помни, че изповедта е изповед, а духовната беседа – духовна беседа.
Понякога те могат да се съвместят, но това не е желателно. В този случай внимателно трябва да се напомни на жената, че тя е дошла на изповед: „Ако имате грехове, които искате да изповядате – нека да поговорим сега. А ако искате да разговаряме по някакъв въпрос – нека го направим след службата”. Понякога това помага: жената с две думи завършва покайните си слова и си отива. Но ако нещо наистина я безпокои, тя ще ви дочака и след службата.
В такива случаи е важно да не се оставим да бъдем водени. Има жени, които са особено емоционални. Те могат да поведат след себе си човек с по-неустойчива психика. И може да ги слушаш безконечно, разговорът няма край. Ако те са намерили такава жертва, след това постоянно ще я използват. За да не стане жертва, свещеникът трябва да помни, че неговата роля е да разкаже за Христос, да помогне на човека да види Бога.
Знам различни случаи, когато някои дами са преминавали всяка граница, потъпквали са всяка скромност и дори са влизали във вътрешните покои на свещеника без разрешение. Разбира се, те искат да се погрижат за отеца, виждат, колко се уморява той. Но само тя вижда, как той изживява всичко и няма нито един помощник. Само тя е готова да остави всичко и да му послужи. От такива особи трябва да се избавяме колкото се може по-бързо. Ясно е, че в основата на действията й лежи страст. Страст, която може да доведе до сериозни падения.
Митрополит Вениамин (Федченков) бил преследван от някаква особа от женски пол и не можел никъде да се скрие от нея. Тя го преследвала като някакъв шпионин: и на служба, и след службата. Той се качил на тролейбуса – тя след него. Тогава той решил да избяга от нея извън града. С някакъв автобус, с прекачвания, а тя – направо бегом след него, без да изостава. Слязъл той от автобуса, върви по някакъв планински път с бърза крачка – а тя го следва на известно разстояние. Станало му толкова тежко, че, ето – той е принуден с всички сили да бяга от нея. Тогава той се спрял, тя го настигнала и той й казал: „Ще ме оставиш ли най-накрая на мира, глупачке, или не?!” Тя заплакала и избягала. А на него така му олекнало на сърцето, че той си тръгнал съвършено спокоен.
Може би това ще ни се стори грубо. Но трябва да разбираме какви подбуди движат човека. Мисля, че тези подбуди са сродни на подбудите на преподобни Макарий Египетски, борен от блуден бяс, когато скочил в устата на един змей, предпочитайки да умре, пред това да съгреши. Но змеят издъхнал, а Макарий се освободил от бесовското изкушение. Ясно е, че съвременният човек не е преподобни Макарий и едва ли някой от нас може да извърши подобно нещо. Но за духовните хора тази ситуация е разбираема и очевидна – връзката между видимия и невидимия змей. А в ситуацията, която приведохме, е ясно, че проявената грубост е много по-малък грях от греха на блуда.
Винаги трябва да внимаваме за целостността на нашата душа – какво повече ще й навреди? Да кажем, ако аз кажа нещо грубо на човека и после попрося от Бога прощение и се помоля за този, когото съм обидил. Или ако встъпя в незаконни отношения? Ще успея ли после да се поправя? Ще мога ли да се покая? И пред същия този човек аз ще бъда много по-виновен и грешен, отколкото ако го наскърбя с дума.
Много важно е в общите беседи и на изповедта вниманието на жените да се насочва към семейството, към съпруга, изобщо към основите на семейния живот. Един от основните проблеми на жените е опитът да доминират над своя съпруг, когато виждат в него много недостатъци от различен характер – от физически до духовни. И в дадения случай една от задачите на пастирите е да се постараят да помогнат на жената да види своята роля в семейството, да види каква трябва да бъде ролята на жената.
протойерей Александър Лебедев, Лос Анжелис
Спомням си случай с един йеромонах, който преди години дойде да служи при нас, в Лос Анжелис. За съжаление, този йеромонах отделяше особено много внимание на жените, като се обръщаше към тях винаги с широка фалшива усмивка и сладникаво възклицание: „Радост моя”.
Нашият покоен архиепископ Антоний забеляза това и, в мое присъствие, му направи строга забележка, забранявайки му да се отнася така към жените и изобщо към когото и да било. Йеромонахът обидено му възрази: „А преподобни Серафим Саровски?” „Ти не си Серафим Саровски!” – му отговори владика Антоний. Кратко и ясно.
Впоследствие този йеромонах завърши печално: изостави монашеския си обет и беше лишен от свещен сан.
Близки теми:
Какво да правим с не много църковните и при това невъцърковяващи се хора в енорията
Енорийската общност трябва да се строи върху духовни, а не върху душевни основи
Как свещеникът да се готви за проповед
Защо някои не оставят свещеническия сан, макар че би трябвало да направят това?
Адът – това е да не можеш да обикнеш
