Всеки православен християнин е поставен между два свята – в падналия свят, където се опитваме да се борим за нашето спасение, и в другия, небесния свят, който е нашето отечество, от който, ако водим истински християнски живот, получаваме вдъхновение за християнска доблест и любов ден след ден.

Но понякога тези два свята ни идват в повече. Днес ние често забравяме за небесния свят, който трябва да бъде всичко за нас като християни, и загубваме пътя към него, притиснати от злободневието на падналия свят.

Дори когато посещаваме редовно богослуженията и се изживявяме като „активни“ членове на Църквата, колко често тази наша църковност си остава външна, привързана само към красотата на службите и богатството на Православната традиция, но лишена от дълбокото вътрешно убеждение, че Православието е вярата, която ще спаси душата ни във вечността, лишена от разбирането за истинската любов на Христовото обещание. От разбирането, че Той е въплътеният Бог и Основател на нашата вяра.

Колко често нашият църковен живот е само въпрос на навик, нещо, което ни променя само външно, но не и вътрешно, без да израснем духовно и да ни изведе към вечния живот в Бога.

Източник: Agapi en Xristo

Сподели:

Send this article by email

What is your name?

Please indicate below the emails to which you want to send this article: Между два свята

Enter one email per line. No more than 5 emails.

Send

Close

Близки теми:

Бъди смирен и ще останеш цял. Наведи се и ще останеш прав Да не бъдем слепи Имитация на духовен живот Независещият от времето духовен живот Новите възможности