Службата трябва да бъде произведение на изкуството
Октомври 28, 2017 in Свещеническа конференция
Автор : прот. Владимир Воробьов
Например, на концерт, когато музикантът свири някаква соната, той е длъжен да се съобразява с нейния темп и ритъм, без излишен драматизъм и без да преиграва. Така е и във всяко друго изкуство. И църковната служба трябва да бъде произведение на изкуството. Тя трябва да бъде хармонична, спокойна, молитвена. Но в същото време, тя е длъжна да бъде и динамична, защото една молитва не може да звучи вяло. Знаем как се е молил св. Йоан Кронщадски – много бързо, поривисто, огнено.
Да, да се научиш да служиш не е лесно. Но когато служиш истински, привличаш хората по един властен начин. Такава служба ги привлича сама по себе си, и хората идват тук, защото имат желание да присъстват и да се научат как да се молят.
На мен ми се наложи да служа в един храм, където настоятелят смяташе, че главният начин да се печелят средства е да се четат литургии с имена.
На сугубата ектения той донасяше един сноп с листчета и ги четеше на глас в продължение на 40 минути. Отначало присъстващите въздишаха, измъчваха се и полека- лека започваха да излизат от храма. Дори и хористите излизаха. Така не трябва да се служи – по тоя начин службата се разпокъсва и се нарушава всичко.
Също както домашната молитва трябва да отговаря на детските възможности, така и службата трябва да е според възможностите на молещите се.
Та нали учим децата да се молят толкова, колкото могат, най-важното е това да проникне в сърцата им, а не изчитането на канони. Така е и тук – литургията може да се отслужи и за 40 минути, и за един час, и за час и половина, а и за три – за колкото поискаш.
Помня, имаше един забележителен по благодат старец около Белгород – о. Серафим ( Тяпочкин).
Неведнъж съм бивал при него. Влезеш в храма в пет сутринта – и отецът започва да извършва проскомидията, в същото време друг свещеник отначало изповядва, след това започва да чете сутрешното правило, след това последованието към светото Причастие, после започва да чете канони, акатисти – а о. Серафим все още извършва проскомидията.
Аз бях с него в олтара, пред него имаше купища листчета с литургии, за всяко едно име той изваждаше частичка, с молитва.
Проскомидията завършваше в 12 по обяд.
После, без да бърза, о. Серафим отслужваше литургия, след нея – молебен. От храма го извеждаха подръка в четири и дори около пет часа следобед – той почти не беше в състояние да ходи сам.
А след това отецът се учудваше – „ тук, в Ракитное, селото е толкова голямо, живее толкова много народ, а никой не посещава службите. В храма идват само приходящи, а тези, нашите, си казват – е, о.Серафим ще се помоли за нас, и не идват“.
Разбираемо е, ако дойдеш от Камчатка при о. Серафим веднъж в живота си, или, веднъж на пет години, можеш да пожертваш едно стоене цял ден в храма от пет сутринта до пет вечерта. Но ако живееш тук, и да прекарваш цялата неделя в храма – не е възможно, никой няма да се наеме.
Съвременният живот има друг ритъм, друг темп. Свещеникът трябва да направи така, че присъстващите да могат да се молят с него. Трябва да се избере време, което е удобно за тях. Всичко трябва да бъде рационално – изповедта в едно време, проскомидията в друго и т.н.
Така че, службата да бъде цялостна, да не се разпокъсва на части, и тогава, хората ще идват.
Източник: http://priest.today/