Моето очакване и среща с Бога е моят глад
Октомври 30, 2017 in Начална страница, Отечески съвети
Автор : Архим. Емилиян (Вафидис)
Какъв смисъл има бдението за монаха и за всеки вярващ? Защо правя бдение нощем? Защото чрез бдението седя пред Бога. Дори за подвижниците, бдението до голяма степен е било правостоене, стоене, а не седене; една постоянна битка. Някои, за да направят по-строга своята аскеза, стоели прави на едно и също място, за да почувстват умора. И тъй, и аз стоя прав пред Бога. И колкото Бог е по-невидим за мен, толкова по-голямо значение има аскезата ми.
Какво е моят пост? Не е нещо друго, освен доказателство, че стоя пред Бога и Го очаквам, без да чакам кога ще похлопа на вратата; ако правя нещо подобно, ще изпадна в заблуда. Моето очакване и среща с Бога е моят глад, усещането, че стомахът ми е празен, трудът който полагам.
Какво значение има четенето на духовни книги? Никакво друго, освен това, че Бог е в книгата, и следователно компенсирам отчасти моята неспособност да видя Бога с това, че гледам за Бога в книгата ми.
Какво значение има молитвата на ума? Това, че довеждам духовно присъстващия Бог пред мен, оттук и молитвата е едно очакване на Бога, то е моята аскеза.
Така аскезата на всеки православен християнин – защото аскезата е дело на всеки вярващ – означава да стои пред Бога.
Виждате ли колко голямо значение има познанието на истината? Разбирате ли до каква степен мога да направя грешка, ако не зная какво е аскезата? Тогава е възможно или погрешно да очаквам Бога, или погрешно да се подвизавам, оттук аскезата ми е едно терзание на природата, едно блуждаене тук-там далеч от Бога, отдалечаване от Бога. И това е толкова всекидневно при подвижниците (и при всички християни), да губят Бога, вместо да Го имат…
Старец Емилиян Симонопетритски
превод: Константин Константинов
Γέροντας Αιμιλιανός Σιμωνοπετρίτης
Χαρισματική Οδό
