Колко е важно!
Ноември 2, 2017 in Начална страница, Семейство
Автор : Татяна Запека
Колко е важно не просто да отгледаш, но да възпиташ детето си, и то да го направиш правилно. Да го нахраниш, да го облечеш, да го излекуваш, ако се разболее – това не е всичко. И да го питаш: „Как си?“, преди лягане – също е малко.
Да предадеш своя житейски опит, да обясниш как да направи правилния избор, да му изградиш вкус към доброто, да го научиш да мисли, да състрадава, да обича – ето това наистина е важно. Някъде прочетох, че всеки родител е на толкова години, на колкото е неговото дете. Всъщност, истинският опит във взаимоотношенията, а не този от книгите, ние придобиваме още от момента на появата на новия човек в нашия живот. В различни периоди от неговото израстване и съзряване, ние заедно с него се учим как да градим отношения си във всеки един миг, докато извървяваме този път. Като 12-годишна майка искам да споделя кое според мен е наистина много важно при възпитанието на детето.
Колко важно е не просто да казваш, какво трябва да се направи, а да го правиш ти самия! За момента родителите имат над детето абсолютната власт. Нужно е да следим за това, как бащата говори с майката, как той или тя се отнасят към бабата и дядото, как се държи мама, когато тя има неприятности, как таткото общува с приятелите си по телефона – детето запомня този модел на поведение и впоследствие безсъзнателно го копира. Общувайки с другите, обичаш ли да те хвалят? – и то ще постави себе си над другите. Не можеш да се сдържаш, когато си раздразнен – и то ще бъде раздразнено точно като теб, дори ще започне да хвърля предмети. Казал си пред детето неприлична дума – завинаги си загубил правото да му правиш забележки по този въпрос, защото „ти сам говориш така“… Отстъпил си място в автобуса – и той следващия път ще отстъпи, помогнал си на някого – и той ще помогне. Лично съм го изпитала! Затова, когато детето е в близост, контролирайте себе си така, сякаш отстрани до вас има камера и сте в ефир.
Колко важно е да изградите у детето вкус, било то за да избере книга, комикс или храна! Ето един малък пример по тази тема от нашия опит. След тренировката синът ми подал на свой приятел неговата бутилка с напитка. Момчето, което било задъхано, жадно отпило няколко глътки и изведнъж с изненада на лицето се отдръпнало от бутилката.
- Какво е това? „Фанта“? – припряно попитал той.
- Не – усмихнал се синът ми.
- „Спрайт“?
- Не! – отвърнал нашият засмян. И триумфално добавил: Това е компотът на майка ми!
Той беше ужасно радостен и даже горд, че неговата майка умее да готви толкова вкусно. А аз се усмихнах и си казах: „Слава Богу, че ягодовият компот победи в състезанието с фантата и кока-колата“.
Колко е важно детето да общува с добри деца! Всеобщо мнение е, че човек сформира своя среда – това е факт! Когато сина ми ходеше във футболния отбор, където някои от децата имаха нецензурен език (включително и родителите им) беше нормално лошите думи да преминават и у него. Нито аргументи, забрани, уговорки и други методи на убеждения не дадоха резултат. Докато… ние не преместихме своя малък спортист при друг треньор, в отбор, където обидите бяха табу.
Друг пример. Имаме приятели – семейна двойка, с умни, интелигентни деца. Веднъж нашите синове заедно отидоха на почивка. След като се върнаха, веднъж чух сина ми да пее някаква странна песен:
„В жълтата гореща Африка, в централната й част, някак изведнъж извън графика се случи нещо неприятно…и ла…ла… извикал от клоните: „Жираф голям, се вижда!“
Бащата на момчето, като се има предвид дългия път, сложил в телефона на сина си песни на Владимир Висоцки… Ние родителите, сме длъжни да образуваме кръг от приятели на децата си. Това е случай, в който трябва да сме абсолютно авторитарни – до определен момент, разбира се.
Колко важно е да правите забележките правилно! Синът ми е в юношеска възраст и неотдавна реагира болезнено на една забележка. Понякога, ако съм сгрешила (според него, разбира се) твърде много и съм прекалила със забележките от моя страна, съответно, неговата реакция се превръща не просто в бурна, а отчаяно-дръзка (както и мама обича – на безусловно ниво, и разбира, че да се държи грубо с възрастните не бива – на социално-поведенческо равнище и на самоутвърждаващо – в личен план, което в тази възраст, излиза на преден план)… В този момент в главата ми светна червена лампичка: „Спри!“ и веднага си спомних мъдрите думи на отеца: „Не правете на своите деца забележки“. И сега, когато трябва да обърна внимание на нещо, говоря спокойно и бавно, внимателно подбирам думите си. И светите отци са казали: „Не слушат ли твоите деца съветите ти? Застани на колене и се моли…“
Колко е важно да можете да прощавате на своето дете! Една майка ми преразказа свой разговор с учителката. Той завършил така: „Вие трябваше да му кажете: за това аз никога няма да ти простя!“ – и ръката на учителката патетично се вдигнала нагоре размахвайки показалец. „Това е моето дете, и аз във всеки случай трябва да му прощавам“ – мъдро отговорила майката. Моят син, който се навърташе наоколо, докато разговаряхме, се превърна в едно „голямо ухо“. А вечерта специално си измисли шега под формата на въпроси и отговори, задавани от него самия с усмивка, на които отговаряше с абсолютна сериозност на този много важен за него отговор: „Прощаваш ли ми?“ – „Прощавам ти…“
Колко е важно на време да му дадеш нужната свобода! Нашите деца – това са хора, които са ни дадени от Бог за да ги възпитаваме. Ние не трябва да ги обсебваме, тъй като те по принцип ни принадлежат, колкото и да е трудно за нас, особено за нас майките. И когато дойде време, ние усмихвайки се, трябва да ги пуснем да плуват свободно. Нелепо е да гледаш как майка на 14-годишен тийнейджър, който вече има изразен мъжки бас, да го нарича „бебчо“ и непрекъснато да проверява дали всичките му копчета са закопчани. Момчето всеки ден се връща от училище, звъни на майка си на работа и тя му обяснява едно и също: „Закачи си униформата… Закачи ли си я? Включи печката. Най-голямото копче ли включи? Сложи водата на котлона (вземи еди коя си тенджера). Завря ли, добре, появиха ли се мехурчета? Сложи пелмените…“ И така за всяко нещо, дали за уроците, дрехата с копчета или автобусното разписание. Всеки ден – едни и същи действия. Нужно ли е това: майката по този начин на какво учи сина си? Наивност, неспособност да взима самостоятелно решения. Детето даже не се опитва да запомни, да се замисли за това, което прави, то просто механично повтаря, това, което са му казали. И в какво ще се превърне то в живота? А когато мама не е там? А как ще стане той служител, съпруг, свещеник?
Колко важно е да бъдем близо до детето си! От един детски психолог бях прочела, че за да разбереш по-добре детето си, може периодично да му задаваш определени въпроси. И вие знаете ли, какво отговаря на въпроса: „Кое беше най-хубавото в този ден, сине мой?“ Когато заедно сме учили по математика, когато заедно сме ходили до магазина, когато заедно сме гледали филм за котките, копали сме градинката, месели сме кюфтета и т.н. Схващате ли? За всички парадоксални ситуации (особено за математиката) ключовата дума тук е – заедно.
Колко важно е просто да бъдете с детето си… Чувството за самосъхранение много силно се прояви у мен след раждането на детето (и не само у мен, другите родители също говорят за това). По-рано не си се замислял, какво може да се случи с теб, а сега за теб е важно да не ти се случи нищо – защото от твоя живот зависи малкият човек, ти си му нужен, той плаче, например, когато тебе те няма дълго до него, въпреки, че не е сам, има и любящ баща и баба… А колко истории могат да разкажат социалните сътрудници, които работят с непълнолетните, когато майката пие, детето е мръсно и изгладняло, но въпреки това то не иска да се разделя с нея, как такива деца бягат от приютите, където са облечени и нахранени, заради своите нещастни, но родни майки! Моя близка приятелка, която изгуби съпруга си и й бе мъчно за него, беше казала: „Той всичко успя да даде на сина ни, всичко… а знанията нашия син и в училище може да ги получи.“ А когато попитали момчето да каже своето най-съкровено желание, казал: „Иска ми се баща ми да възкръсне…“
Ние сме нужни на своите деца, за тях е важно просто да ни има…
източник: old.obitel-minsk.by
