Свещеникът в интернет-пространството: технически аспекти и възможни трудности
Ноември 4, 2017 in Свещеническа конференция
Автор :
Протойерей Константин Пархоменко разказва за организацията, техническите въпроси и възможните трудности в онлайн-мисията на свещеника.
Сайтът, социалнитe мрежи или канал в Youtube – са възможности за разпространение на проповедта сред огромна аудитория. Работата обаче не в амбицията, а в задачите. Смятам, че задачата на моето проповедническо служение е проповедта да достигне до по-голям брой хора. И по този начин да напомни на все по-безбожния свят за Господ, за вечността, за спасението, което може да получи в Църквата.
Не мисля, че пастирът трябва да се посвети изцяло на интернет-проекти. Главното е духовният живот: личната молитва, богослужението, енорийското служение. Аз отделям много време за семейството си, на децата (имам пет деца). Но проповедта е неотменна част, задължение на пастира. Като създаваме сайт и поместваме там различни материали, ние по-продуктивно и успешно изпълняваме този дълг.
Ако имате възможност, включвайте във вашите проекти, особено по отношение на техническата част, и други хора. Това са най-често инициативните енориаши.
Преди 10 години ме поканиха в портала „Азбука на вярата“. Това е един от най-големите православни просветителски сайтове. Там има специалисти, технически възможности и прочее. Между впрочем, „Азбука на вярата“ има готовност да сътрудничи с всички желаещи свещеници и енории. Всеки добър пастир или християнски педагог може да открие безплатно в портала своя страница или канал.
Но даже и да искате да се развивате самостоятелно, винаги ще се намерят в енорията млади хора, компетентни в компютърно отношение и можещи да помогнат на пастира. А ония, които не могат да помогнат практически, нека да помагат финансово – за придобиване на нужната техника.
Възможните трудности
За мен главната трудност е липсата на свободно време. И за много свещеници липсата на време е най-голямото препятствие. Струва ми се обаче, че заради това си струва да се откажеш от второстепенните неща. Струва си да вложиш силите си в проповеди, лекции, статии, които могат да бъдат чути не само в твоята енория, но и във всяка точка на света. Проблемът за правилното планиране на времето е болна тема за много пастири.
За известно време да си изключиш телефона (нали по време на молитва или богослужение не тичаме на телефона?); да не позволяваме на суетните и дребните неща да ни погълнат; да не се впускаме в безсмислени и празни разговори или кореспонденции, които губят времето; да бъдем дисциплинирани и когато сядаме на компютъра, да не отваряме в определеното за занятия време други сайтове (даже своя собствен); да привличаме активни енориаши за обработка на звукови файлове, за обработка на видео – всичко това ще ни помогне по-успешно и продуктивно да осъществяваме нашето мисионерско и катехизаторско служение.
Винаги може да се освободят час-два за четене, писане, творчество. Аз се старая да спазвам стриктно това правило. За мен най-често това е времето, когато децата са си легнали да спят (от полунощ до два часа през нощта, ако пък съм безумно уморен, рано сутрин, преди да се събудят децата или преди служба).
Техническата страна
За блог е нужен само компютър, за видео-блог трябва, разбира се, цифрова видеокамера (или фотоапарат).В интернет има маса клипове за това как да обезпечим технически свой видео-канал. Когато преди четири години започнах да записвам своите видео-тълкувания на Новия завет, изобщо не се бях сетил за това. И не само че не бях мислил, но и нищо не бях гледал на тази тема… Иначе щях да разбера от опитни хора, че 90% от това как се възприема клипа, зависи от звука. Клип с не особено качествен образ, но с отличен звук се възприема прекрасно. Клип с красив изглед и лош звук, записан на вграден в камерата микрофон, е лош клип, който надали ще се гледа.
Аз снимах своето видео с отличен апарат Canon EOS 5D Mark III, но звукът идваше от евтин микрофон. Това беше голям минус, но го разбрах, едва когато от канала „Союз“ ми казаха, че биха искали да използуват моите предавания, които имат добър образ, но звукът разваля всичко… Чак тогава започнах да мисля за звука и реших да купя някаква добра марка радио-микрофон. Сега вече записвам с друга камера и ще ви разкажа как се сдобих с нея.
Фотоапаратът не ме устройваше, защото той записва само половинчасово видео. Когато проповядвах, молех олтарника да презарежда записа, за да не спре в неподходящ момент. И въпреки всичко това се случваше редовно, даже когато сам записвах предаването и държах пред себе си часовник, за да следя времето…
Исках да имам камера, която дава:
А/ добро качество на изображението (модерният сега 4К не ме устройваше, това е просто маркетинг, нужно е качество Full HD в 1080 p).
Б/ която да снима при слабо осветление (в храма осветлението е винаги недостатъчно). И открих това, което ми трябваше. Това бе стар модел, но безкомпромисен по отношение на качеството: Canon EOS C100 Mark. Негова особеност е – прекрасна работа при много лошо осветление.
Разбира се, че нямах толкова пари.
Тогава се помолих на Господ да ми помогне в това начинание. Няколко дена по-късно бях в храма и работех, когато видях мъж, седнал смирено на пейката. Приближих се, попитах го дали не мога с нещо да му бъда полезен. Поговорихме си за духовни неща и изведнъж, когато се сбогувахме, човекът каза: “Аз съм собственик на неголяма компания и нашата компания иска да направи нещо за храма.“
Предложих му да направи нещо не за храма, а за нашите просветителски проекти. Моят събеседник реагира рязко: “Не, не! Аз нямам доверие на такива проекти. Изобщо аз съм против приложенията и камерите. Човек трябва да се моли, да служи, а които е нужно, сами ще дойдат в храма. А всички тези записи, видео не са нужни.“
Какво пък, всеки си има свое мнение и аз уважавам мнението и възгледите на другите, макар често да не ги споделям. Когато си казахме довиждане, все пак го помолих да посети страничката ми в Youtube и да види наистина ли това е ненужно? Бях сигурен, че човекът ще забрави за молбата ми, но… След няколко дни по пощата получих писмо от този раб Божий. Пишеше ми, че е влязъл в Интернет, видял страницата, сторило му се интересно и е готов да закупи камера за проектите ми. След няколко седмици човекът ми позвъни и ме помоли да отида в офиса, за да си взема апарата.
Отидох в определеното време и с учудване прочетох табелата на офиса: “Компютърен свят“. Заведоха ме при… директора. Бях много шокиран и се поинтересувах как така човек, който се занимава професионално с компютри, изпитва към тях неприязън? Директорът се усмихна: “Защото знам, че тези машини служат за съблазън на човеците“.
Защо разказвам тази история? За да не забравяме ние, пастирите, че ако нашите просветителски проекти са угодни на Господ, Той ще ни помогне да получим всичко необходимо за тях. Мога да разкажа много случаи за това как Господ ми помагаше в това отношение, но ще ви запозная само с една история.
Аз съм на Атон. Беше преди няколко години, не се занимавах с видео, а само правех интернет-албуми и поддържах сайт. С моите събеседници вървим към Ватопедския манастир. По пътя разговаряме.
Монахът, който ме съпровожда, пита:
- Отец Константин, вие пътешествувате, фотографирате светини, но много често не дават благословение за това…
Отговорих му честно:
- Старая се… първо да направя снимката, а после искам благословение. Послушният и смирен монах ме погледна неразбиращо.
Аз продължих:
- Това е много деликатна тема. От кого да искам благословение? От гида? От този, който ме съпровожда ли? Та те не са упълномощени да дават благословение. Даже да ги помоля за благословение, ще ми откажат, като се позоват на началството. Благословение може да даде само най-висшият началник (игумен на манастира, настоятел на храма), но къде да ги намеря? За това трябва предварително да се съгласува времето на пристигане, целта на снимките, да имаш помощници, които да се занимават с преговорите и прочее… Без всичко това как ще получиш благословение за снимки във всички манастири, в които искаш да отидеш? Аз съм частно лице. В моя случай това е практически невъзможно. Какво да правя? Да се помоля на Господ и да снимам. Макар че понякога се налага да нарушавам правилата.
Монахът пита деликатно:
- И винаги ли се получава?
Отговорих му:
- Аз не снимам за себе си, а за просветителски проекти. И винаги се моля на Господ: “Ако на Тебе е угодно, нека да направя тези снимки“.
Монахът ме прекъсна:
- А имало ли е случай, когато не се получава да направите снимките?
- Имаше няколко случая. Например в Римските катакомби… – помълчах и продължих, – ако не мога да направя снимките, аз смятам, че няма за това Божия воля. Не се нервирам, не се сърдя, приемам, че на Господ това е неугодно. Но ако успея да направя някакви снимки, без даже да питам, смятам, че Господ е благословил…
Монахът мълчеше и размишляваше върху думите ми. След няколко минути пристигнахме в манастира. Отецът, който имаше послушание да посреща поклонниците, ни посрещна топло, попита дали не искаме да се подкрепим с кафе? Като разбра, че предпочитаме да прекараме драгоценното време при светините, ни поведе в храма. Най-напред ни заведе при иконата “Отрада“ или „Утешение“. Това е една от най-любимите ми икони. Приближихме се до иконата, която се пазеше в малък тъмен ъгъл и застинахме в изумление и духовна радост. От иконата се изливаше благодат, която се усещаше и която изпълваше човека с особен възторг. Питам съпровождащия ни монах:
- Мога ли да направя снимки?
Той поклаща глава: не. Обяснявам му, че не го правя за семеен албум, а за хората… Монахът привично ме парира:
- Няма благословение. Не може.
Разбирам, че молбата ми даже не стига до него. Правя последен опит:
- Но аз ще разкажа за иконата, ще я покажа в Интернет на хиляди… това е важно за хората…
Монахът е строг и непристъпен:
- И така е писано много. Нека хората да четат, каквото е написано.“
Отстранявам се, защото разбирам, че молбите са безполезни. Моят спътник, монахът, с когото преди петнадесет минути разговаряхме за снимането, иронично се усмихва. Разбирам скепсиса му… И изведнъж зад вратата се чуват възгласи, шум…
- Чедо, сам отец Ефрем е дошъл при нас…
Надничам от нашия ъгъл и виждам, че пред вратата стои архимандрит Ефрем, настоятелят на Ватопедския манастир. Какво го доведе него, ватопедския арестант, в тази минута при нас (властите в Гърция провеждаха срещу него следствие и той беше заточен в манастира си)?…
Вземаме благословение, споделяме новини. Казвам му, че в Русия се молим за разрешаване на всички недоразумения. Отецът се усмихва и отвръща, че ме помни. Пита:
- Откъде ви помня?
Напомням му, че миналата година в Петербург посрещахме Пояса на Пресвета Богородица.
- Да, да… – просветва лицето на стареца.
И тогава го моля:
- Благословете да направя снимки на светините на манастира…
Отец Ефрем ме прегръща:
- Разбира се, снимайте всичко, което искате, аз благославям…
Отец Ефрем остава още известно време, за да поговори с нашите поклонници и да ги посъветва духовно. А аз правя за слава Божия, каквито снимки си искам. Съпровождащият ни по манастирите монах-грък недоволно се мръщи. Но не може да направи нищо, защото в манастира послушанието (към самия игумен!) е над всичко. Когато бяхме вече извън манастира, моят спътник, монах, въздъхна:
- Наистина Сам Господ ръководи вашите фотопроекти…
Куриозното продължение беше, че след половин година, когато снимките отдавна вече бяха качени в интернет, ми позвъниха от …Ватопедския манастир и ме помолиха да им ги дам за календара на манастира. Изпратих им ги и се получи разкошен манастирски календар със снимки, заради които ми бяха опъвали нервите.
Но да се върнем към техниката.
За обикновена интернет-страница специална техника не е нужна, но не е така, ако решите да водите видео-блог, да създадете свой канал в Youtube. За секунда отново ще се отклоня. В 2010 г. седях в чакалнята на един зъболекарски кабинет и прелиствах списанията, оставени на масичката. Едно изказване привлече вниманието ми. В него се говореше за прогнозите на експертите: към 2020 г. 95% от съдържанието на интернет ще бъде във видео-формат. Влизайки в кабинета на стоматолога, вече мислех по какъв начин да премина на видео, за да не се окажа изостанал от „синовете на този век“, за да не изостана в служението на Словото поради техническите тенденции…
И така, ако се готвите да водите свой видео-канал, няма да минете без следната техника:
- фотоапарат с функция за видео;
- видеокамера (за по-дълги видео-проповеди, беседи, богослужения);
- външен микрофон (много са добри на фирмата Rode, Sennheiser – имам такъв);
- радио-микрофон, който да се закрепя за дрехата, а приемникът на звука да бъде на камерата (аз използвам Sennheiser).
- статив (трябва да е тежък, защото при снимки в храма някой може да го закачи и събори заедно с техниката. На мен ми се случи веднъж и много пъти се разминавахме на косъм. Аз използувам голям Manfrotto).
- диктофон;
Естествено това са все скъпи играчки, но почти всичко, което имам, не съм го купувал, а е било подарено от хора, заинтересовани от християнските просветителски проекти. Нормално е да помолите ваши познати, заможни енориаши, да помогнат за закупуване на техниката. Да ги помолите не за пари, а именно да купят това, което ви е необходимо. Тогава човекът вижда, че участвува реално във вашето служение.
Но разбира се, и човек сам трябва да вложи пари. И не забравяйте завета на класика: “не се хващай, попе, за евтиното!“ По-добре купи качествена техника и аксесоари. Тя е и надеждна, и предсказуема, и дава качество, което ще се запази даже след няколко години.
Източник: Priest.today
