Пробният брак – преследване на илюзии
Ноември 9, 2017 in Начална страница, Семейство
Автор : Игумения Нина Кригина
„Защо е нужно да узаконяваме връзката си – казват мнозина – след като и така ни е добре?“ Някои, които се съгласяват да живеят в такова съжителство, просто искат да разберат, дали си подхождат един на друг. „Ако се окаже, че не сме били един за друг, тогава защо да се подписваме?“ – обясняват те. Предполага се, че в тази ситуация и мъжът и жената заедно взимат това решение, и двете страни са настроени за сериозна връзка.
Трябва да се отбележи следната особеност в женската психика: веднага след като започнат интимните отношения, жената става, така да се каже зависима от мъжа, тя се превръща в част от него, тя се привързва към него още по-силно. Какво се случва с мъжа, у когото не се развива чувството за отговорност към другия човек? Той вижда едно и също всеки ден. За него романтиката приключва, и става ежедневие, превръща се в навик. И ето появява се чувството, че целта е достигната, и животът на мъжа започва да става отегчителен. В него чувствата се притъпяват. Особено, ако жената не се показва винаги в най-добрата си светлина и започва да го дразни със своите капризи. И тук определено единомислие вече няма.
При жените се засилва чувството за привързаност, а в мъжете нараства чувството за отегчение, еднообразие и монотонност. Жената започва да пита своя партньор за бъдещето им и се опитва да му намекне за брак, въпреки че за него това не е нужно.
Жената чака мъжа да й направи предложение. Ако това не се случи, тя започва да препира, като се старае с всички сили незабележимо да го тласне към вземане на това решение. Със своите действия тя го подтиква да оцени способностите й: „Виж, каква съм домакиня! Как добре изглеждам! Колко вкусно готвя!“ Тоест, оказва се, че мъжът заема главното място, а жената трябва да доказва своите качества във всички аспекти. Затова тук няма единство.
Връзката с жената се превръща в пресмятане на нейните предимства и недостатъци. Това не е любов! Това е по-скоро пазарлък, пресмятане какво ни е нужно, а не любов.
Тя често започва да чувства, че тази ситуация напълно устройва мъжа, и че той няма да промени нищо. И ако пожелае, той отива при друга жена, като обяснява причината за своето напускане с това, че неговата партньорка не му подхожда. Някои жени в този случай предприемат съвсем неправилни действия. Те решават да забременеят и да родят дете. „Така той няма къде да отиде!“ – си казват те. Ако у мъжете присъства някакво чувство за отговорност, то тогава може да последва брак, тъй като вече булката е бременна. Въпреки това, трябва да се знае, че раждането на дете не е фактор, който ще застави мъжа изведнъж да осъзнае любовта си към жената. Повечето мъже възприемат детето като проблем. И тук се намесват роднини и приятели, които започват да го подтикват към брак. При тези обстоятелства мъжът се чувства като притиснат, като измамен.
Много често след пробен брак хората се обръщат към психолози. И когато ги слушаш, имаш чувството, че пред теб просто си променят лицата, и разказват едни и същи заучени истории. Така че, „пробният брак“ – това са сълзи за жената. Не съществува единомислие! И ако има, то е само привидно. Говорейки на духовен език, пробният брак – това е блудство. Това е нарушение на заповедите! Затова там няма благодат. Ето защо проливането на сълзи не е решение. Какви могат да бъдат радостите? Може да има само сълзи и истерия. Щастието го няма! Ще има само преследване на илюзии.
превод от руски език
