Защо някои не оставят свещеническия сан, макар че би трябвало да направят това?
Ноември 11, 2017 in Свещеническа конференция
Автор : Епископ Пантелеймон
Въпросът за призванието към пастирско служение е много важен. В Русия има краен недостиг на свещеници и аз самият съм свидетел на това.
Преди революцията свещенството е било съсловно и пастирите произхождали основно от семейства на потомствени свещенослужители. В съветско време Църквата беше гонена, тя привличаше с някаква тайнственост, с нещо непознато и интересно. В наше време образът на Църквата в средствата за масова информация и в обществото е много силно деформиран. Представата на хората за Църквата, за съжаление, често е негативна.
Не мисля, че преподаването на „Основи на православната култура”, в този вид, в който то сега се преподава в училище, ще помогне за решаването на тези проблеми. Често този предмет се преподава от хора, които са далеч от Църквата и методиката на преподаване е подобна на методиката, по която се преподават обичайните предмети, което не може да не се отразява на представата на децата не само за православната култура, но и за Църквата. Децата губят интерес. Те мислят, че вярата е нещо скучно, трудноразбираемо и неинтересно.
Неизбежно възниква въпросът: къде трябва да се възпитават бъдещите свещенослужители и как младежите да бъдат привлечени към обучение в семинарията? За съжаление, дори в православните гимназии и училища не говорят на децата почти нищо за служението на свещеника. И болшинството от випускниците на православните гимназии дори не се замислят за постъпване в семинарията.
В идеалния случай, свещеникът трябва да бъде възпитан духовно и препоръчан за ръкоположение от енорийската общност.
Въпросът за призванието е несъмнено нещо известно единствено на Бога. Има някаква тайна в призоваването към свещеническо служение и Господ ни призовава по особен начин, независимо от това дали ние ще правим или няма да правим нещо.
Но все пак нашата задача е да помагаме на младите хора да изберат този труден, но много радостен път на служение на Бога и ближните.
Проблемите с оставянето и неоставянето на сана
Вторият въпрос на днешния семинар – проблемите с оставянето на сана – разбира се, е много болезнен. Но аз бих добавил още един проблем: не „защо свещениците оставят сана”, а защо някои свещеници не го оставят, въпреки че би трябвало да направят това”.
Такъв проблем също има и той е не по-малко сериозен.
Днес много често ”седмата заповед”, нарушаването на съпружеската вярност е причина, принуждаваща свещеника да остави сана си доброволно или, което е още по-лошо, да скрива своите грехове.
В тази връзка възникват два въпроса:
1. Как да готвим бъдещия пастир за семеен живот?
2. Какво трябва да се предприеме, за да не се разпадат свещеническите семейства?
Семейният живот на свещеника е тема много важна и сериозна. При това свещеническите семейства най-често са многодетни. Свещениците не нарушават заповедта, която е била дадена от Бога при сътворението на човека: „Плодете се и се множете” (Бит. 1:28), те не възпрепятстват появата на деца. А в нашата страна многодетните много често се оказват зад границата на бедността. Такова семейство, разбира се, се нуждае от голяма материална издръжка, такъв пастир трябва да осигури прехраната на семейството си и да възпита децата така, че те да не се чувстват ощетени поради това, че техният баща е свещеник.
Вероятно, ако свещеникът и неговата съпруга са хора, причастни на вътрешното духовно дело, много проблеми ще отпаднат. Но това не се учи в духовните училища, където главното е доброто образование.
На изпита преди ръкоположение въпросите трябва да обхващат не само схемата на кадене и знаенето наизуст на определени молитви, но и това как кандидатът разбира заповедите от проповедта на планината, дали познава основите на аскетиката, както и да се обърне внимание на неговия духовен живот.
Епархиалният духовник (или викарият) не рядко изпълнява задълженията си формално. Трябва да се помисли за специална подготовка на духовниците.
