Да пребориш злото с молитвена броеница в далечна Уганда
Ноември 13, 2017 in В търсене на вярата, Начална страница
Автор : Протойерей Стефанос Анагнастопулос
Тази история за силата на Иисусовата молитва ми бе разказана от о. Елпидиос Вагианакис, свещеник от Православната Мисия в Уганда, който на свой ред я бе научил от разговора си с о. Антоний, африкански свещеник, получил богословското си образование в Гърция и изпратен като мисионер в тази страна.
Ето какво ми разказа о. Елпидиос:
„Братя мои, запознах се с о. Антоний в един труден за неговото семейство период. Какво точно се бе случило? Когато започнах катехизичната си работа в Африка, помагайки на сираците, говорейки за Иисус Христос и покръствайки ги, всички магьосници се събраха и започнаха да вършат магии и заклинания, особено черна магия с вуду-практики, за да объркат делото ни и в крайна сметка да ни изгонят от страната. (Така преди време в Африка, когато пристигнали в едно село първо протестантски мисионери, после католически и най-накрая православен свещеник, хората от селото дошли при православния и му казали да си тръгва, защото имало при тях един магьосник, който идвал и направил така, че и католическия и протестантския мисионери умрели. Но православният не се отказал и решил да отслужи Св. литургия. По време на Великия вход магьосникът дошъл и започнал своите ритуали и в този момент на място умрял той самият. бел. ред.)
Но не можеха да надделеят над свещеника, защото, от една страна, го пазеше благодатта на свещеничеството му, и от друга, самата сила на тайнствата. Светата Божествена литургия сама по себе си представлява страшна сила против Сатаната, и той не може да се справи лесно със служителя на Всевишния Бог, ако разбира се не се намери някакъв друг, заобиколен демонски начин да се напакости на неговия дом.
Трябва да се каже, че повечето хора от семействата в тази страна все още не са се отказали от идолопоклонството и от магическите ритуали и, както ми каза о. Антоний, дори и една негова роднина се занимавала с магьосничество. И вследствие на тези ритуали, вдъхновявани постоянно от демоните, съпругата на свещеника, Харитини или Хария, както я наричали тук, една млада и много красива жена, започнала да страда силно.
И когато се изпълнявали молитвите към Пресвета Богородица и свещеникът бил с кадилницата в ръка, тя оглушавала. Не можела да чува нищо, заспивала права или понякога падала на земята и идвала на себе си едва когато свещеникът, нейния съпруг, завършвал литургията.
Тъй като тя била доста невежа и не знаела много неща за християнството, Сатаната използвал нейното незнание за своите цели. Той се явил направо пред нея и заговорил:
– Остави Иисус Христос – казал й той. Аз и Той сме едно и също нещо. Ще служиш само на мене.
В друг ден й казал пак:
– Вярата в Христа не представлява нищо, Той е същият като мен, по-добре служи на мене, а не на Него.
Харитини изпаднала в тежко униние и съмнения и вече не знаела как да се съпротивлява и как да постъпи в тази ситуация.
Веднъж, след тежка духовна битка, тя успяла да се унесе в сън и да си почине след толкова преживени страдания и болка, измъчвали я ден и нощ. И внезапно почувствала едно присъствие пред иконостаса, в иконата на Господ Иисус Христос, и ето Го Той самият излиза, красив, величествен, в блестяща светлина, по-силна и от тая на слънцето, и й казва с нежност:
– Харитини, дъще моя, на мен трябва да служиш, ти се кръсти в Мое име, Аз съм твой Господ и Бог.
Така, с тези думи Иисус Христос вдъхнал кураж на младата Харитини, която помагала на своя съпруг в мисионерската му работа.
– Господи – отговорила му тя – това искам. Но онзи, другият, не ме оставя на мира.
Той не казал нищо повече и изчезнал…
Малко след това дяволът отново се появил.
– Недей да служиш Нему. На мен трябва да служиш. Защото ти ми принадлежиш още от самото си рождение. Той ти се присмива, бедничката ми. А аз няма да те изоставя, ако ме следваш.
Горката вече не знаела как да постъпи. И тогава й се явил Архангел Гавриил без тя го познае кой е, и й казал:
– Дъще моя, не се страхувай, следвай Иисуса Христа, на Него се надявай, и Той ще ти даде много сили. Нямай страх от дявола, той е едно нищо.
– Да – отговорила тя – Но кой си ти?
– Аз съм Архангел Гавриил – казал той.
Когато се опомнила от видението, била будна, дошъл свещеникът, и за първи път тя била в състояние да му обясни какво става с нея. Най-после съпругът й разбрал за какво става дума… за посещенията на Господ, на Архангел Гавриил и на дявола.
О. Антоний, бидейки обикновен свещеник, разбрал, че проблемът с неговата съпруга надхвърля възможностите му. Бедният човек не разбирал някои неща, но усещал, че да разреши този толкова сложен проблем е нужно да се обърне към някой по-опитен духовник, който да изповяда жена му. И така, той се спрял на един гръцки свещеник, който жена му била виждала и слушала.
Това бях аз – о. Елпидиос. Когато момичето дойде при мен за изповед – толкова омърлушена, разплакана и уплашена, си спомних за нещо подобно, което се бе случило и на мен, когато бях млад свещеник. Тогава й поговорих за Божията благодат, и как да се пребори с козните на дявола с помощта на Иисусовата молитва и броеница. Казах й:
– Дъще моя, Сатаната не се прогонва с друго, освен с молитва. Нашият Господ е казал: „Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост“ (Мат. 17:21). Отсега нататък ще постиш и ще казваш Иисусовата молитва ден и нощ, колкото можеш, от сутрин до вечер, и ако си будна, дори и през нощта.
Дадох и една броеница с 50 зърна и й казах:
– С това ще пребориш не само дявола, а и всички магьосници в областта.
От същия ден тя започна да се моли с броеницата така, както я бе научил о. Елпидиос.
И престана да се страхува от дявола, като изричаше постоянно и неотклонно името на Господ Иисус Христос, както е писано: „В името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно (Фил. 2:10). И изчезна от нея всеки страх от дявола, който веднъж се опитал с пръчка да избие от ръцете й броеницата, защото не могъл да я докосне с ръка.
– Остави я – казал й - това е като въглен, който ме изгаря и не мога да го изтърпя. Ние, демоните, не можем да я търпим. Кръста можем и да гледаме, и да го пипаме, и знаеш ли защо? Защото мнозина го ползват само като украшение, а не като символ на вярата им. Но не можем да изтърпим молитвата с броеница.
От мига, в който Харитини, жената на свещеника разбрала за силата на Гоподнето име, животът й се променил. Нямала вече нужда от друга помощ, а самата тя помагала на други семейства да се справят с проблемите си. Била готова на всичко, убеждавала всички африканци да приемат свето кръщение. В това село в далечна Уганда, тя повтаряла непрестанно Господнята молитва. А на о. Антоний изпратили стотици молитвени броеници.
Най-после, всички жени в селото и от други села, които вече били приели свето кръщение се събрали, за да видят как се извършва молитва с броеница, как се правят поклони и как се изговаря след всеки поклон Господнята молитва.
От Африка, от далечна Уганда, пълна с всякакви проблеми, дойде едно послание за силата на молитвата с броеница. За да ни покаже, още когато видим над нас да се събират първите облаци, веднага да прибягваме към Господнята молитва.
Трябва да си даваме сметка, че тя е всичко за християнина. Да я казваме в дома си, в колата си, на работа, на улицата, тя е молитва за винаги и навсякъде… И Бог на любовта, на милосърдието, на вечността и на мира винаги ще е с нас, в нашите сърца, сега и винаги и во веки веков. Амин.
