Роден съм в Солун и израснах в дом, който може да се нарече истинска „малка църква“. Майка ми беше физик, моите сестри и брат ми също бяха физици, затова до тридесетата ми година аз имах само една цел в живота: мечтаех да стана изтъкнат учен. И Господ ме сподоби да постигна тази цел по най-добрия начин. Учих физика в Солунския университет, след това продължих обучението си в САЩ, в Харвардския университет и в Масачузетския технологически институт. Към тридесетата ми годишнина вече имах големи научни успехи, но чувствах  в сърцето си някаква пустота. Тогава, бидейки още студент, започнах всяка година да ходя на Атон.

 

Спомням си един случай. Веднъж чаках за разговор със стареца Паисий. В този момент при него имаше двама младежи, които го молеха да ги вземе за послушници. Той ги попита: „Къде учите?“ Те отговориха, че неотдавна са завършили лицей (средно училище в Гърция). Тогава той се пошегува: „За да ви взема за послушници трябва да имате университетска диплома“. Тогава нищо не му казах, премълчах, но когато завърших университет в Америка и получих диплом, отново отидох при него. „Ето, аз получих диплома и сега Вие, както обещахте, трябва да ме приемете за послушник“. Имах щастието да живея рамо до рамо с отец Паисий пет месеца и половина. Той беше първият, на когото открих своето желание да служа на Господа и получих от него благословение за този път.

 

Най-високата точка на земята

 

Помня първите си впечатления от Атон, от времето, когато идвах като турист. Търсех нещо, но моето вътрешно търсене нямаше конкретна цел. Тогава много ми харесваше природата и всекидневния начин на живот на Света гора. Харесваха ми и хората – те бяха различни.

 

До 1968 г. животът на Атон вървеше към упадък, сградите се рушаха, монаси на преклонна възраст доживяваха живота си. Изглеждаше, че славата на Света гора е вече в миналото. Когато през 1963 г. се честваше хилядолетието на Атон, един от високопоставените гости казал: „Изглежда сме дошли тук, за да погребем Атон“. Но скоро се случи чудо и след пет години Атон беше неузнаваем. Младите монаси станаха повече от старите. Подвижническият живот придоби нова висота.

 

През 1981 г. Гърция встъпи в Европейския съюз и получи средства за реконструкция на Атон. Несъмнено това спаси по-голямата част от старинните постройки, иначе днес те щяха да представляват купчина камъни. Но и силно накърни духа на Света гора. Навсякъде прокараха пътища, тъй като трябваше да се прекарват строителни материали. Шумът и прахта  нарушиха уединението и молитвената атмосфера.

 

По предписание на Европейския съюз на Атон бяха построени здания, с определено ниво на комфорт, което внесе на Света гора елемент на непознат до този момент разкош. За монасите това създаде нови съблазни, защото бедният монашески живот винаги се беше считал за Божие благословение. Може би в общежителните манастири ползата от  реконструкциите да беше по-голяма от вредата, но отшелническият живот силно пострада от тези нововъведения. Въпреки това Атон си остана място на непрекъсната, никога не преставаща молитва. Тук Божията благодат непрестанно се проявява в светостта на отделни монаси и в тайни знамения.

 

Известно е, че всички главни библейски събития са се случвали на планински върхове: на планината Синай човечеството получава Десетте Божии заповеди, на Тавор бива явено Преображението, на Елеонската планина – Възнесението. Света гора е най-високата точка на земята. Главната лаборатория на светостта на планетата. Четири са главните стълбове на атонския жизнен строй.

 

Отшелничеството. Монашеският живот на Атон е преди всичко отшелничество и исихазъм. Уставите на атонските манастири са много по-строги от тези в другите манастири.

 

Самоуправлението. Атон не се управлява от епископи – тук те могат само да попречат. Защото, от една страна, Света гора се намира под покровителството на Вселенския Константинополски патриарх, а от друга – сама Света Богородица управлява Атон.

 

Вселенският характер. Атон е вселенско явление. Той не е нито руски, нито гръцки, нито някакъв друг, а всички обединява. Тук има и руски манастир – „Св. Пантелеймон“, и сръбски – „Хилендар“, и български – „Зограф“. От дванадесетте скита два са румънски. Сред монасите в манастирите има представители на всички националности.

 

Законът за непристъпност. На Света гора попада само най-необходимото, а тъй като жените не са необходими в монашеския живот, не ги допускат на Атон. Така обикновено се налага да се отговаря на ропота на жените. Аз смятам, че Атон трябва да бъде затворен и за телевизията, както и за любопитните посетители, какъвто бях и аз на времето.

 

Изкушение с рибки

 

Въпреки слабото си здраве, отец Паисий никога не проявяваше снизхождение към себе си в аскетическия подвиг. Веднъж на Преображение някой ни донесе мънички рибки. По време на Бгородичния пост ние, гърците, приемаме храна без олио и само на Преображение ядем риба. И така, в навечерието на празника ни донесоха рибки. Старецът Паисий ги погледна и каза:

 

-       Кой ни донесе това изкушение?

 

-       Някой добър човек – отговорих аз.

 

-       Вземи по-скоро това и го отнеси на отец Дамаскин. (Неговият скит бе разположен срещу нашия.)

 

-       Какво, да взема изкушението и да го отнеса?

 

-       Не, там това ще бъде благословение, а тук е изкушение.

 

-       Защо?

 

-       Защото ние тук имаме  утешение от хората – при нас идват мнозина, а там хората са забравили човека.

 

-       Значи сега ние, хората, ще си го спомним, а Господ ще го забрави?

 

-       Стига въпроси, вземай рибките и ги носи.

 

Аз го попитах:

 

-       Откога не сте яли риба?

 

-       Въпросът не е в това откога не съм ял риба, а в това преди колко време съм вкусвал Божията благодат.

 

 

Грешката на християнина

 

Веднъж той ни позволи да направим омлет, какъвто той много години не беше ял. Ние запалихме огън, опекохме картофи, чукнахме в тях няколко яйца и се приготвихме да ядем.

 

-       Днес ще имаме Пасха!

 

С нас беше и един свещеник. Той благослови трапезата.  Щом седнахме, при нас дойдоха някакви котета и старецът Паисий започна да ги храни с парченца от своя омлет. Аз бях научен, че щом храната е благословена, не бива да се дава на животни и започнах да се питам правилно ли постъпва той. Не му казах нищо, той сам ме попита:

 

-       По логиката на учения ли продължаваш да живееш?

 

-       Не – казах му – задавам си въпроси на праведен християнин.

 

А той продължи да подхвърля храната. Аз му казах:

 

-       Може би и ние трябва да правим така?

 

-       По-добре отвори устата си и сложи там омлета – отвърна ми той.

 

Той винаги беше много весел. Тогава не изяде почти нищо, а когато си тръгваше каза:

 

-       Истински праведен е този християнин, който знае как правилно да извърши грешка.

 

Този отговор много ми хареса, той дава на човека свобода.

 

 

Светецът – диагностик

 

През 1983 г. един богат гръцки корабособственик решил да облагодетелства гръцката армия. Той предложил на всички висши офицери, които имат проблеми със здравето, да си направят изследвания и обещал да заплати лечението им в най-добрата английска клиника. Намерили се четирима такива офицери. Всички те заминали на изследвания в Англия. След проведените изследвания, на тримата от тях казали, че могат да започнат лечението им, а на четвъртия – че има рак в последен стадий и трябва да се върне в Гърция, за да умре там.

 

Той не бил въцърковен и се намирал в угнетено състояние на духа. Но неговата жена имала приятелка, чийто съпруг ходел на Атон. Той посъветвал болния да отиде на Атон и да намери стареца Паисий. Когато този офицер видял стареца, избухнал в ридания от вътрешното напрежение, което носел в себе си. А старецът му казал:

 

-       Какво се е случило с теб, човече? Защо си така разстроен?

 

-       Отче, аз умирам.

 

-       Дори не мисли за това, всички ще умрем.

 

Тогава той му разказал какво се е случило, а старецът го хванал за ръката и казал:

 

-       Искам да ти открия една тайна. Не знам какво ще стане с останалите трима, но ти нямаш никакви здравословни проблеми. Нека лекарите си говорят каквото искат.

 

В течение на една година и тримата пациенти на английската клиника починали, а този, четвъртият, починал едва през 2009 г., т.е. 26 години по-късно.

 

Атеистът Серафим

 

Веднъж при мен дойде млад човек, на име Серафим и каза:

-       Отче мой, аз съм атеист, но искам да повярвам в Бога. Знам, че Вие сте образован човек, аз също съм образован. Искам да ми приведете доказателство за съществуването на Бога.

 

Той имаше физико-математическо образование като мен. Назовах едно строго теоретично положение от висшата математика и го попитах:

 

-       Знаеш ли тази функция?

 

Той отговори:

 

-       Не, не я знам.

 

-       Много жалко, защото моето доказателство се основава именно на това положение от висшата математика.

 

Серафим се почувства много неудобно. Тогава аз му казах с усмивка:

 

-       Казах ти това не за да те обидя, а за да те убедя, че от математическа гледна точка да се докаже съществуването на Бога е невъзможно. Той изобщо не може да бъде познат чрез интелекта. Бил ли си някога на Атон?

 

-       Не, но съм чувал за него и искам да отида.

 

Аз му казах:

 

-       Трябва да отидеш, да намериш стареца Паисий и да му кажеш същото, което каза на мен: „Отче, аз съм атеист, но искам да повярвам и искам да ми дадете доказателство за съществуването на Бога“.

Серафим каза:

 

-       Не мога да направя това.

 

-       А защо с мен го направи, а там не можеш?

 

-       Не знам, страхувам се.

 

-       Но защо? – и аз му начертах план как да намери стареца Паисий.

 

-       А той образован ли е? -  попита ме младежът

 

-       Той е по-образован дори от най-образованите.

 

След три дни Серафим пристигнал в манастира Котломуш, който се намираше близо до килията на стареца Паисий, оставил багажа си и тръгнал да говори със стареца. Влизайки в двора на килията му, той видял четирима младежи, а самият старец разговарял с някого встрани. Серафим седнал заедно с младежите, чакащи стареца и не знаел какво да прави. След десет минути старецът Паисий завършил своя разговор, приближил се до него и казал:

 

-       Ела с мен, вземи тази кутийка с локум, а аз ще взема чаши, за да почерпим останалите – и тихо добавил: Искам да ти кажа нещо.

 

Когато Серафим се навел, кой казал:

 

-       Когато човек е атеист – това е едно, а когато носи име на ангел и при това е атеист – това е съвсем друго, такова нещо срещам за пръв път. Младият човек изпаднал в пълно объркване.

 

-       Може ли да поговоря с вас? – попитал той.

 

-       Не сега. Сега ще отидеш в манастира, вие, момчета, също. Ставайте всички и тръгвайте, защото вече се свечерява.

 

Серафим не можел да се успокои. Изкачвайки се  към манастира, той се озъртал, за да види няма ли някакви телефонни кабели и си мислел: дали аз не съм могъл да позвъня на стареца да му разкажа всичко? Тогава все още нямаше мобилни телефони и, разбира се, старецът Паисий нямаше как да има такъв, дори и ако по това време мобилната връзка вече беше изобретена.

 

Серафим не могъл да заспи цяла нощ. На сутринта, щом отворили портите на манастира, той отново отишъл в килията на стареца Паисий. Вместо звънец до портичката висели две железца, които гостите трябвало да ударят едно в друго. Отец Паисий не отговарял. Серафим дълго стоял и чакал, а след това решил отново да почука. И изведнъж чул глас:

 

-       Ей, добри момко! За  какво си дошъл? Какво искаш?

 

-       Отче мой, искам да поговоря с теб.

 

-       За какво искаш да говориш с мен?

 

-       Не може ли да поговорим?

 

-       За какво си дошъл тук?

 

В момента, в който старецът произнесъл тази фраза, както после ми разказа Серафим, възелът на неверието в душата му се развързал.

 

-       Мога ли да се приближа до вас?

 

-       Към Бога се приближи?

 

-       Какво трябва да направя за това?

 

-       Трябва да си намериш добър духовник и да направиш пълна изповед. Тогава твоя живот ще се промени.

 

Този човек стана монах.