Рождество Христово
Декември 25, 2017 in Начална страница
Автор : Св. Григорий Богослов
Христос се ражда – славете Го; Христос слиза от небето – излезте да го посрещнем; Христос е на земята – духовно да се възнесем! Нека цялата земя да възпее Господа – да се веселят небесата, да възтържествува родът на Адама! Христос е в плът – с трепет и радост да се развеселим. С трепет – по причина на греха, с радост – по причина на надеждата. Христос се роди от девица – жени, запазете девството си, за да станете и вие майки Христови. Кой не ще се поклони на Съществуващия от начало? Кой не ще прослави Явилия се напоследък? Отново се разсейва тъмнината, пак се явява светлина; отново Египет е наказан с тъмнина, пак Израил е озарен от стълб. Людете, които седяха в мрака на незнанието, нека видят великата светлина на знанието (по Мат. 4:16). „Древното премина – ето, всичко стана ново“ (2 Кор. 5:17). Буквата отстъпи – духът пребладава, сянката премина – настъпи истината! Идва Мелхиседек – родения без майка се ражда без баща – в първия случай без майка, във втория – без баща. Нарушават се законите на природата – горният свят трябва да се запълни. Христос заповядва – нека не Му се противим.
Нека иудеите се съблазняват, нека елините се смеят, нека еретиците си хабят езика. Тогава те ще се уверят, когато видят Христа, възнасящ се на небето; ако не и тогава, то непременно когато Го видят да слиза от небето, за да седне на съдийския престол. Това обаче, ще стане после, а сега е празник Рождество. Бог се е явил на човеците чрез рождение, Христос е Бог, Който е бил и ще бъде; Той се е явил на нас, когато сме се родили в последствие, които сме добили живот и блаженство, които сме изпаднали в грях, за да ни възвърне чрез въплъщението отново едно благодатно битие. От името явление е наименованието Богоявление, от рождение – Рождество. Такова е и нашето тържество – това празнуваме ние сега – пришествието на Бога към човеците, за да ни пресели, или, по-точно да кажа, за да ни възвърне към Бога; та като отхвърлим вехтия човек, да се облечем в новия, и както сме умряли в Адама, така да живеем в Христа, защото с Христа се раждаме, с Него се разпъваме, с Него се погребваме и с Него трябва да съвъскръснем.
Нека не празнуваме плътски, а божествено; не по мирски, а духовно; празникът не е наш, а на Онзи, Който го е създал. Как да изпълним това? Нека не слагаме венци на къщите си, да не съставяме весели компании, да не красим улиците, да не пресищаме слуха си с музика, да не оскверняваме вкуса, да не развличаме чувствата си – това са късите пътища на порока, това са вратите на греха! Бог става човек, Словото добива плът, Невидимият става видим, Божият Син става син човешки – нека приготвим пътя Господен в душите и живота си!
Източник: из книгата „Духовни бисери на светите отци“, издателство „Православен кошер“, София, 1992 г. (Първо издание – 1942 г.).
Автор (съставител): протодякон Г. Ибришимов
