Ние можем да открием вечността
Януари 10, 2018 in Начална страница, Отечески съвети
Автор : Архимандрит Клеопа (Илие)
Старецът е притежавал силата да променя сърцата на хората чрез благодатта на Светия Дух.
Разсъдителността – царицата на добродетелите
„Никога не е късно да положиш едно добро начало.
Във всички нас трябва да има разсъдителност, защото разсъдителността – това е царицата на добродетелите.
Ако човек се захване за някакъв подвиг с голяма разпаленост и ако той няма ръководител, то той ще пропадне. Един по природа е здрав, той може да пости и нищо да не яде до вечерта, а друг е беден и ако не яде два пъти на ден, ще падне и ще умре.
Именно разсъдителността ще ни предпази от изпадане в различни крайности. В края на краищата вредата идва както от прекалено продължителния пост, така и от пренасищането на организма, както от прекомерното бодърстване, така и от много сън.
Нека милостивият Бог да ни помегне да придобием малко разсъдливост, защото в този свят има много мрежи, и всякакви изкушения, и съмнения по духовните въпроси! Нека да бъдем разсъдливи, да имаме мярка във всичко.
Малко по малко, лека-полека!
Гората не се страхува от този който натоварва каруцата си догоре с дърва, защото знае, че когато излезе от гората, оста ще се скъса, коня ще падне, и повече няма да може да тича. Гората се бои от този, който всеки ден мъкне по дръвче от гората и го занася вкъщи. Така и врага, той не се страхува от този, който събира по много. Малко по малко, ето така. Малко по малко, лека-полека!
Душата е кораб, а умът е кормчия
Знай и запомни, брате, че нашата душа е е подобна на кораб, плуващ по люлеещите се вълни в този свят, а умът, който е окото на душата, Бог го назначава да бъде кормчия на този кораб.
Знайте също, че нашият кораб го очакват много и големи опасности. Дебнат ни въображаеми хищници, т.е. коварни бесове. Ние седим на плиткото, което всъщност е слепотата на нашето невежество, и попадаме в дълбокия водовъртеж, който се появява внезапно на нашия път, заплашвайки ни с корабокрушение.
А когато капитанът на кораба, тоест умът, задреме, тогава водата започва да се надига и може да ни потопи в бездната, и това са неизповяданите наши грехове.
Първо повикай свещеник
Брате, ако видиш, че твоят баща или майка са болни, не викай още отначало доктор; първо извикай свещеник, защото докторът не може да прибави към живота ни нито минута! Всичко зависи от Бога.
Не отхвърляй никого безмилостно
Двете велики добродетели, които са свързани – това са милосърдието и смирението.
Не отхвърляй никого безмилостно. Ако нямаш пари – дай картоф, хляб, дреха, дай най-малкото, каквото ти е останало от обяда. Ако дадеш нещо, то следващия път няма да ти е трудно да дадеш на своя ближен още малко, и така милосърдието ти ще се изкачи към Бога, като светкавица. Защо? Защото двете велики добродетели са свързани: милосърдие и смирение.
Само пътят на смирението дава покой на душата
Тези, които прекарват живота си в смирение, те нямат толкова големи и тежки изкушения, както враговете на Бога, които са горди и арогантни.
Така че, който има смирение, се избавя от много опасности.
Само пътят на смирението е гладък и тих и дава покой на душата в този век.
Гордостта е два вида: на волята и на ума
Гордостта на ума е много по-лоша от гордостта на волята.
Гордостта на волята – колко по-лесно се разпознава от тази на ума, лесно се поддава на лечение, и лесно се подчинява на правилното, а когато умът е поразен от гордостта и твърдо вярва, че неговото мислене е по-правилно от мисленето на другите, тогава как да го излекуваме?
Гордостта на ума – това е бесовско заболяване, защото човек, който е поразен от него, смята, че той е велик, че той е по-умен от другите и вече не се нуждае от съвети и помощ от някого.
За молитвата
Виждал ли си добра майка с малко дете? Ако тя види, че детето не може да ходи, го пуска, за да се опита да върви само, а то веднага пада и започва да плаче, защото крачетата са му слаби, и не може да стои на тях. И майката веднага го вдига: „Почакай, аз ще те науча“. И го хваща за ръката, води го малко и отново го пуска. И то се научава да ходи. Така постъпва и благодатта с нас по време на молитва, когато не умеем да се молим.
От честите молитви, човек започва да се учи на истинска молитва.
Когато сме немощни и разсеяни, се молим така както можем, и Бог като види желанието в нашите души да се молим, ни дава няколко минути чиста молитва.
Когато видим, че Бог ни е посетил с много сълзи – това е признак, че Божията милост е докоснала очите ни и иска с тези сълзи на покаяние и огромна любов да ни очисти, да ни просветли, да ни умие от греховете и да ни покаже какво е истинска молитва.
Съвети към монасите
Наше задължение е да се молим за тези, които нямат време да се молят, за тези у които няма вяра, за тези в които няма надежда. Ако ние се молим само за себе си, ние не изпълняваме нашата мисия и ще бъдем наказани заради своя егоизъм.
Веднъж един монах попитал стареца Клеопа: „Отче, ние заспиваме по време на вечерните служби в храма. Няма ли да е по-добре да спим в своите килии?“ – „Бъдете уморени и се борете със съня – отговорил старецът Клеопа – за монаха е нужна само молитва и дори много молитви – това е жертвата. Съветвам те да ходиш в храма. Спи там, ако не можеш да се пребориш със съня и се моли, Бог да прости твоята немощ. Бог ще се смили, като вижда твоите усилия и твоето добро желание.
В манастира трябва да се обръща по-голямо внимание на ревностните братя, отколкото на грешните. Кажи на грешния, че се е поправил и той ще те разбере, ще ти повярва, защото той знае че е грешен. А ревностния с труд очиства своята ревност от гордостта. Особено, ако извършва всичко по правилата, той не разбира, когато му казваш, че може да падне, особено ако смята себе си за прав, например, ако си мисли, че е по-добър от другите. Когато си млад е трудно да не се изкушиш от такива мисли. Затова старците са казали, че духовния живот трябва да се развива под наблюдението на по-опитен.
Ние можем да достигнем вечността
Мисълта за смъртта – най-големия съветник, най-добрия съветник, който трябва да те придружава през целия живот. Така казват светите отци. Свети Василий бил попитан от философа Евбул, който бил голям учен: „Василие, каква е същността на философията? Коя е най-голямата философия?“ И св. Василий му отговорил: „Постоянното мислене за смъртта“.
Всички мами този животи и с всички си играе. Ще се окажеш на дъното на ада ако се надяваш на него
Поразболял си се малко вечерта и до сутринта може да не доживееш. Отишъл си си, умрял си без покаяние – изгубил си се! Къде са сега тираните? Къде са императорите? Къде са силните на века? Къде са персийските владетели? Къде са китайските императори? Къде са турските султани? Къде са древните египетски фараони? Къде са френските наполеони? Къде са руските царе? Къде са римските кесари? Къде са кайзерите на Германия? Къде са те? Къде? В дълбините на ада, ако не са сторили на никого добро! А ако са извършили поне малко добро, е щастие за тях, че ще се преместят от едното Царство в другото. Господ ще съди всички.
Затова не трябва да възлагаш надеждите си, нито на временното тяло, нито на парите, нито на властимащите, нито на славата, нито на дворците, нито на богатството, нито на науката, нито на занаята, нито на красотата, нито на каквото и да е друго. Всичко това е – мираж.
Но ако в този наш кратък живот всеки, който и да е от нас направи поне малко за спасението на своята душа, то тогава този човек е най-умният от всички на белия свят.
Разполагайки с толкова кратко време, докато трае нашият живот – който е само преход, кратко пребиваване на тази земя – ние можем да открием вечността – вечния живот“
източник: православие ру
