Семейният живот на свещеника като оръдие на пастирското служение

Януари 13, 2018 in Свещеническа конференция

Автор : Священик Николай Емелянов

Пастирът е винаги баща. Истинското пастирство винаги е свързано с преживяване на бащинство, без своята физическа съставка то на практика остава непълно. Жененият свещеник, открит за бащинство, възприема по-лесно пълнотата на пастирството. Това не означава, че пастир не може да бъде свещеник-монах. Божията благодат ще възпълва всеки недостатък. Удивителните примери на руското старчество са убедително и безспорно доказателство за това. Но все пак, в това число и по тази причина, е неуместен стремежът към пастирско душепопечение от страна на млади йеромонаси, които нямат 20-30 годишен опит на послушание към опитен духовник. Такава практика, получила наименование „младостарчество”, не веднъж е била подлагана на много жестока критика от църковната йерархия.

 

Семейният живот на пастира изобщо не е само компромис поради човешката немощ, както казва св. ап. Павел: „ако не се въздържат, нека се женят; защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват” (1 Кор. 7:9). Семейството е един от централните образи в Свещеното Писание, а образът на бащинството е един от главните образи на пастирството. Християнското семейство се нарича „малка църква” (Еф. 5:25) и в семейството пастирът намира източник не само на душевен и физически покой и отдих, но и на духовно укрепване на своето пастирство и служение на Църквата. В този смисъл семейството на свещеника е неразделна част и оръдие на неговото пастирско служение. За това говорят и особените изисквания към семейсвото на свещеника, налагани не само на самия пастир и неговата съпруга, но и на децата. Децата на свещеника не могат да сключват брак с нехристияни. По неписано правило не само свещеникът не може да сключи брак след смъртта на съпругата, но и жена му, оставайки вдовица, не може да се омъжи втори път, като по този начин продължава да свидетелства за пълнотата на семейния живот на свещеника и след смъртта на мъжа си.

 

Различни аспекти на семейния живот на пастира,

които имат характер на пастирско действие

 

В какъв смисъл семейството може да бъде наречено оръдие на пастирското служение на свещеника?

 

Първо, семейството дава на свещеника осъществяване на физическо и духовно бащинство по отношение на своите деца.

 

Бащинството бързо разрушава всички илюзии по отношение на собствената опитност и значимост. Децата са най-строгите съдии и най-добрите учители по смирение за своите родители.

 

Човек, отгледал няколко деца, никога няма да дава повърхностни съвети. Той винаги чувства сложността на духовните и душевните проблеми и своята вътрешна ограниченост и некомпетентност. Бащинският опит е незаменим във формирането на пастира, а пастирството изисква постоянна откритост към бащинството. По думите на ап. Павел пастирът трябва да има „не тясно” сърце (2 Кор. 6:12). В това число именно по тази причина в семейството на свещеника е недопустимо избягване на раждането на деца, освен при пълно физическо въздържание поради някаква особена духовна причина. Няма смисъл да казваме, че такива ситуации изискват много внимателен подход и разговори с опитен духовник. Ако свещеникът е затворен за физическо бащинство, тогава как ще бъде отворен към духовно бащинство? Ще бъде ли то пълно и искрено?

 

В последно време в православните медии и съответния сегмент в социалните мрежи постоянно се обсъжда темата за допустимостта на отказа от раждането на деца поради едни или други психологически, физически или материални затруднения. Предлага се да се преценяват собствените сили спрямо родителския подвиг и да се ограничават с тази мярка. Не е трудно да се разбере, че всяко родителство надхвърля всякакви човешки сили и такъв подход винаги и неизменно ще доведе до отказ от бащинство.

 

За щастие, засега никой не поставя под съмнение, че родителският подвиг, колкото и да е труден, остава за предпочитане. Бъдещият свещеник трябва предварително да реши за себе си и да раздели това решение със съпругата си, че приемат само такъв начин на живот – открит към раждането на деца. Ако те не смятат, че биха могли да го направят, или предполагат, че в бъдеще ще могат да се откажат от него, нека не поемат върху себе си свещеническо служение, никой няма да ги осъди за това. Господ ще издигне да Му служат други, които няма да се страхуват, а ще тръгнат по пътя на пълното доверие към Бога. Именно тази част от семейния живот придава на семейството характер на подвиг, който позволява да го сравним с пътя на монашеското самоотричане. Друго семейство за свещеника е абсолютно недопустимо.

 

Второ, семейството на свещеника трябва да представлява „малка църква”, в която свещеникът ще може винаги да черпи сили за служението си на Христовата Църква.

 

В пастирското служение задължително идва момент, когато „вълкът разграбя и разпръсва овцете” (Йоан 10:12).

 

Създава се чувството, че не пастирът изгонва вълка, а свещеникът „полага живота си за овцете” и загива (Йоан 10:11). В този момент семейството става за него онази малка църква, където той може да почувства, че Добрият Пастир е близо и казва на него и на семейството му: „Не бой се, малко стадо!” (Лук. 12:32).

 

Трето, семейството на свещеника трябва да бъде пример на любов. Затова то трябва да е щастливо, да умее да живее радостен, красив и пълноценен църковен живот. Именно към свещеника и семейството му, а не само към него самия, могат да се отнесат думите на Спасителя: „Не може се укри град, който стои навръх планина” (Мат. 5:14). Ако вярващите виждат такъв пример в семейството на свещеника, то той сам по себе си има огромна сила. Често около такива свещенически семейства, в не по-малка степен, отколкото около самия пастир, се формират големи енории.

 

И накрая, именно семейството на свещеника, особено голямо, но във всеки случай задължително открито към раждането и приемането на нови деца, позволява на свещеника от една страна да остава безкористен, да не иска нищо за себе си, а от друга, прави очевидна необходимостта от помощ на семейството на свещеника. Освен това, такова семейство прави тази помощ радостна и благодатна за енориашите, защото Господ винаги въздава за нея на тези, които помагат. Само при такова семейство приемането от свещеника на тази помощ е оправдано. В друга ситуация той изобщо няма право да използва помощта, която му оказват като жертва на Бога.

 

Семейният живот на свещеника не може да се разглежда просто като частен случай на християнско семейство, което от една страна изпитва и разделя трудностите на пастирското служение на главата му, а от друга, е длъжно да бъде пример на християнски живот, както и всяко християнско семейство, с единствената разлика, че семейството на свещеника е по-забележимо и предизвиква голям интерес и внимание.

 

Семейният живот на свещеника е особено оръдие на пастирското му служение. Преди всичко това е свързано с осъществяването на бащинство и постоянна откритост към него, която физически се осъществява в семейния живот. Именно семейният живот задава съвсем особен аскетически строй на живота на свещеника. Жена му е призвана да играе специална ограничаваща, пазеща и съпътстваща роля в пастирското служение, а семейството на свещеника в пълния си състав с децата и другите свои членове е призвано и задължено открито да свидетелства за възможността на християнско възприятие на съвременния свят.

 

 

Източник: http://priest.today/