Вкусът от Бога
Януари 16, 2018 in Беседи, Начална страница
Автор : Архимандрит Андрей Конанос
Целият ни живот е път на промяна, оттогава, когато позна Христос преди години, от твоите детски години или отскоро, аналогично в какво състояние е всеки, ти си в този път. И това е нещо много съществено. То означава, че всяка година, всеки ден, който минава, Христос се изобразява в душата ни, придобива очертание в сърцето ни Неговият образ и етос, доближаваме възрастите на Христос, духовната атмосфера на Христос и Неговата святост. Това е свързано с напредване, с развитие, с път към съвършенство, вълните на живота ни носят, Сам Свети Дух ни носи в пътуването към съвършенството, това не е нещо статично, а нещо, което се променя. Един приятел веднъж ми каза, че с моето аз, което имах преди години, със старото им аз дори едно кафе не мога да изпия, тоест гледам моето старо аз и не мога да се примиря в мен как бях преди. Променил съм се и го казваше. Тоест тазгодишният човек не може да е същият с миналогодишния, и тазгодишният не може да бъде същият с този, който ще бъде догодина. Човекът променя вкуса от Бога в устните си и сърцето си, Бог е Същият, Той е неизменим, ние обаче, след като напредваме духовно, сме призвани да разберем Бога всеки път по различен начин. Трябва да внимаваме в това да не го изопачим и да го видим с много радост и оптимизъм, да го видим и като доказателство, че наистина вървим добре. Когато вървиш добре, това означава, че английския език, който знаеше първата година, сега ти се струва много оскъден, защото вече можеш да четеш много трудни книги, вестници и филми. Тоест английски знаеше тогава, английски знаеш и сега, английски ще знаеш и по-късно, когато напреднеш, но не е същият английски. Освен с английския, същото става и с ангелския език – езикът, който е твоето съприкосновение с пространството на Бога и не може да е същият, както е бил преди. В миналото си вярвал в Бога по един много груб начин, дечицата вярват, че Бог е на луната, високо на небето и значи не е тук. Затова отиват в кухнята или в стаята си, крият се в банята и си мислят, че са се скрили от Бога. В Бога вярват, да, но вярват с едно несъвършено знание. Този подход към Бога всеки път е аналогичен с нашите преживявания, духовност, вътрешното потапяне, молитвата, която отправяме, времето, което отделяме за всичко това, за молитва, четене, вътрешен труд, себепознание и контакт с другите хора. Защото оттам придобиваш опит и истинно чувство за Бога, не от книгите, книгите в даден момент отиват в ъгъла и идва опитът на живота, и опитът е свързан с истинската битка със Самия Бог и с хората, които са до теб. Затова казваме, че едно е да четеш книги за брака, а друго да живееш брака. Същото става и с Бога. Един приятел монах ми каза, че едно е да четеш книги за монашеството, а друго да живееш монашеството. Аз преди да стана монах четях много неща, представях си много неща, бях създал в мен един въображаем свят, но когато станах монах и видях една друга реалност, някъде по-положителна, другаде по-отрицателна, разбрах, че животът е различен от четивата. Следователно Бог е отвъд книгите, отвъд това, какво ще ти каже един, какво ще ти каже друг, едно е какво ще ти кажа аз за Бога, а друго Сам Бог да ти го каже в сърцето, да ти прошепне нещо. Това е много различно. И помня това, което казва светият вече Порфирий, че когато бях млад, имах една картина за Бога – изключително строга, едностранна, шаблонна, бях поставил известни схеми и ограничения, гледах хората и мислех, че Бог се съгласява с моята логика. Но колкото повече време минаваше, колкото повече влизах в съприкосновение с хора и душата ми се замесваше с тяхната душа и виждах реалността на живота им и гледах техните чувства, сърце, борба, всеки път ми се откриваше един друг Бог. И докато започнах с „Кормчая книга” и със строгостта, шаблонността и абсолютизирането, след време гледах различно на нещата и оценявах по различен начин постъпките на хората. Защото старецът отивал зад това, което виждал, по-скоро зад това, което се виждало, и виждал това, което останалите хора не можели да разберат. Така зад много грешни хора той виждал изключително търсещи истината и щастието хора. И им дал едно друго обяснение на това какво ще рече грях, какво ще рече лош човек, добър човек. Всичко това защо го живял, защо го чувствал? – защото променил в себе си вкуса от Бога, усещането какво ще рече Бог. Както и по времето на Христос хората мислели, че познавали Бога, но Христос, Който е Самият въплътен Бог, им показал, че имали погрешно мнение за Бога. Когато учениците Му казали кажи да падне огън да изгори този град, защото не Те приеха, тогава те мислели, че това било божественият нрав, но Христос им казал: „не знаете от какъв дух сте вие”. Не разбрахте Моя нрав, моята атмосфера, Аз нося любов, не нося отмъстителност. Ама ние имаме картина за един такъв бог. Да, не ви се карам, но идвам да ви помогна да направите едно „кликване” по-горе, да се изкачите. Не съществува причина да воюваме с някой, който гледа нещата по свой начин, това е един стадий от живота, една фаза, която минава; не можем да го осъдим, да го отхвърлим, можем само да го разберем, да го уважим, да се поставим на негово място, да разберем, че и ние на негово място така бихме гледали, тоест и той имал някаква причина (да прави това, което прави), някаква картина в ума, някакъв предразсъдък.
Не съм виждал светец, който някога да е бил с широко сърце и след това да го е стеснил и да е станал по-своенравен и труден. Светостта означава откриване, разширяване на сърцето, простор на ума, който да побира всички, да разбира всички, да прощава всички, да обича и дори и порочни грешни жени, както св. Порфирий направил в един такъв дом на площад Омония и ги благословил с кръста на Богоявление. Той казал всички момичета да излязат вън и те излезли полуоблечени и дърпали оскъдните дрехи, които носели да се покрият, и казвал тук обитават търсещи душици. На този човек какво му станало? Това му станало – отворил ума си и почувствал Бога с едно друго усещане.
Човекът, който и на 20 и на 80 години има същите възгледи, и обикновено, когато казваме същите възгледи, имаме предвид същите едностранчиви и строги възгледи, той не е разбрал нещо от благостта на Господ, това, което казва: Вкусете и вижте, че благ е Господ, опитайте да видите колко благ е Господ, Бог не е така, както ти си Го въобразяваш. Бог няма връзка с нещата, които ти говориш за Него. Христос винаги казвал това: не разбирате – затова и Му казвали, за да Го доведат в трудно положение – законът казва да убием с камъни тази жена, да хвърлим камъни. Тоест когато казват закон, това имат предвид – Бог, Който казал на Моисей това и това. И Христос казал: давайте! Ако сте безгрешни, хвърлете! Вижте това, Той винаги ги поставя на едно друго мисловно равнище, винаги ги взема оттам, където са, и ги отвежда другаде. Това разположение на Христос да не оставаме в застой, духовността означава отмяна на статичността, означава трайно гъвкав ум, трайно „замесване” на битието ни, гъвкавост, да гледаме нещата различно, всеки път с очите на Христос.
Не е достатъчно да казваш истини, ако истините смазват другия. Да казваш истини, когато те са като тръните на кактус и нараняват другия до кръв. Не мога да отида да почистя оченцето на едно дете и да взема четката за килими, защото така ще го увредя. Когато тръгваш да правиш добро, трябва да го направиш добре, и за да го направиш така, трябва трайно да разбереш, че Бог е отвъд тези схеми, форми, тези шаблонизирания на движенията, където ние определени пъти правим копи-пейст, копиране, каквото правихме тогава, го правим и сега. Старецът Порфирий обаче не правил така, защото казал някога бях строг, сега обаче не съм. Старецът Порфирий те хваща за ръка и ти казва: научи се да виждаш и зад греха едно търсене, искрено търсене, което е загубило своя път, виж търсенето, красотата на душата, която търси нещо, и това нещо е много истинно. Ядрото на сърцето на всеки човек не търси порока, не търси мрака, не търси тленното, а радостта, Бога, красотата, процъфтяването на душата, красотата, умиротворението, щастието, и когато разбереш това, ставаш уютен човек, можеш да срещнеш всеки човек, да го обикнеш, да го уважиш, да го почетеш. Да му кажеш, че аз те разбирам, съчувствам ти, състрадавам ти, и пред това твое поведение и държание падат оръжията на другия, пада неговата съпротива, и така човекът се отключва, защото, когато се окаже пред някой, който има това разбиране за Христос и това Божие снизхождение, тогава разбира, че не съществува причина да се скрие, да води полемика, да живее във враждебност, няма причина да се надигне и да каже аргументите си колко е добър, а сам пада и ти казва нищо съм, много съм грешен, лош, имам страсти. И защо ми казваш всичко това? Именно защото излъчваш красота, топлина, където тази твоя топлина не ме ужасява, не ме кара да се окопавам, да се заключвам и да ме е страх от теб. Хората днес се страхуват от нас, които казваме, че сме духовни хора, именно защото нашата духовност не убеждава. Това показват нещата, не го казвам аз, а го показва отношението на хората към нас, хората не ни доближават лесно, за да отворят душите си, именно защото не виждат този Бог върху лицата ни, Който ще ги разбере, проумее, обикне, докосне човеколюбиво. Или аз може да направя това човеколюбиво действие в началото, с цел да кажа на другия ела, но веднага щом дойде – ела ми сега тук, хванахме те сега! и да започнем с натиска и задушаването. Затова не малко хора ни доближават, правят първата стъпка, но не продължават. Има много хора, които влизат, виждат и си тръгват, идват, вкусват, усещат горчивина, не чувстват сладост, както се казва вкусете и ще видите, че благ е Господ, тази благост на Господ, тази доброта и милосърдие не ги чувстват в нас. Това го казвам, имайки горчив опит от такива погрешни поведения и движения – толкова години, с резултат другият да те гледа, да се ужасява и да си тръгва.
Ако си близо до Бога и живееш истинен духовен живот, ще го разбереш и от промяната, която ще чувстваш в себе си спрямо Бога.
За да се промениш, трябва да разрушиш старото. Ти казваш толкова години го строих и живях с него. Да, но Христос това идва да направи, ако искаш да се зарадваш, истински да се открие сърцето ти, не трябва да се страхуваш от такива срутвания, ще претърпиш един срив, ще се сринат неща в теб, които не са истинни, които не са истинският Бог, и ще дойде нещо ново. Заслужава си трудът, но трябва да претърпиш това срутване и руини, защото това, което ще се построи, новото, ще бъде много по-добро, много по-красиво, ще те направи много по-щастлив, и другите ще те гледат и ще казват ето това е промяната от Бога – Бог наистина е докоснал, променил и преобразил този човек. Това ще се вижда и от начина, по който ще гледаш Бога и от начина, по който ще предадеш и на другия Божието послание…
превод: Константин Константинов
