Откритостта на семейството на свещеника като свидетелство на християнския мироглед
Януари 27, 2018 in Свещеническа конференция
Автор :
Семейството на свещеника винаги предизвиква повишено внимание, а семейството на добрия свещеник, открит и внимателен към хората, поражда двойно такова. Освен това, семейството на свещеника обикновено е добре забележимо – много деца, редовно посещават богослужение, причастяват се, участват във всичко, помагат в енорията. Някой се ограничава с обикновено любопитство, някой задължително се опитва да намери страниците на жената на свещеника и децата им във всички социални мрежи (и задължително ще намери!), някой ще поиска да окаже помощ, някой ще търси възможности за запознанство и ще иска активно да общува.
От една страна, определено участие на семейството на свещеника в живота на енорията, е необходимо и неизбежно. Семейството на свещеника е един от инструментите на неговото пастирско действие. Примерът на добро семейство, а особено многодетно, означава много и има много по-голям ефект от всякакви думи. На добър живот не може да се научиш, но може да „се заразиш” с него.
Много неща, за които свещеникът дори не подозира, много по-добре ще обясни на своите приятелки неговата жена.
От друга страна активният открит живот има много силно възпитателно въздействие върху свещеническото семейство. Чувството на отговорност, чувството, че си нужен, умението да се самоограничиш и да накараш себе си – това са безценни навици за възпитаване на силен и свободен християнин, който разбира, какво е истинското смирение. Откритостта на семейството дава възможност да се покаже на децата, че има други семейства, и не само семейства на свещеници, за които християнският живот е нещо естествено и нормално. Без такова общуване е много трудно да се създаде такова чувство у децата. На тях винаги ще им се струва, че те живеят така не защото са християни, а защото „са нямали късмет” и са се родили деца на свещеник.
От друга страна, е необходимо да помним за опасностите, които неизбежно чакат семейството на свещеника, който се опитва да живее открито.
Повишеното внимание към семейството на свещеника може да се превръща в примитивно любопитство, което се простира до абсолютно недопустими граници в семейния живот. Необходимо е постоянно ограничаване на това внимание и строго пазене на семейната интимност. Децата на свещеника и неговото семейство изначално се възприемат като особени, те трябва да бъдат не такива, като всички. Всеки недостатък, сложност, грешка предизвикват разочарование и осъждане, стават съблазън.
Стремежът да се помогне на семейството на свещеника често е свързано с неосъзнато желание да се получи нещо в замяна – особено отношение, постоянно общуване, приемане в семейния кръг, право на участие в някакви събития от семейния живот. За децата такива ситуации могат да бъдат доста травмиращи. Човек изразява желание да общува, да помага, но всичко това не е защото иска да помогне на жената на свещеника и децата му, а заради вниманието на самия свещеник. Децата винаги чувстват всеки дори незначителен оттенък на такова отношение и не го прощават.
Друга особеност на общуването на свещеника с енориашите е тяхното постоянно „текучество”. Минават няколко години и много близките помощници и „духовни чеда” изведнъж изчезват безследно от енорията. Ако в това време те са успели да станат кръстници и да влязат в живота на семейството, това може да бъде много вредно за възпитанието на децата.
Затова е толкова важно да се поддържат приятелските и роднински връзки в църковната среда, които семейството на свещеника е имало преди началото на своето пастирско служение.
Апостол Павел казва, че свещеникът трябва добре да управлява „своя дом” (1 Тим. 3:2-5). Понятието за дом в Свещеното Писание е значително по-широко от съвременното нуклеарно семейство. То включва в себе си не само няколко поколения на едно семейство, но и далечни роднини и слуги. В краткото „Слово и поучение към попове” специално за това се казва: „Наставлявайте слугите си в учението Господне, осигурявайте им достатъчно храна и облекло”. Певницки добавя към това пространно разсъждение за слугите в дома на свещеника. Същността му се свежда към това, че неправославните слуги, тези, които лошо спазват църковния устав или пък са порочни, „оставят петно” върху неговия дом. Изглежда, че тези разсъждения са далечни от реалиите на днешния ден, но това не е съвсем така. В семейство с малки деца често се налага да се използват услугите на различни помощници, детегледачки и др. Свещеникът трябва да мисли за това, какво впечатление създава неговият дом. Това не е само въпрос на съблазън за енориашите. За децата домашният живот остава като представа за нормата. Ако детегледачката или домашната помощничка открито водят греховен живот, например, живеят в блудно съжителство, то ще бъде много трудно децата да формират християнска представа за брака. Свещеникът трябва постоянно да помни, че всички подобни нарушения на християнската норма, когато те стават част от семейния му живот, придобиват характер на допустими. Ако той приема в къщата си хора, които се отнасят враждебно към Църквата и не спазват главните християнски заповеди, то той открито способства за такъв мироглед.
Източник: http://priest.today/
Священик Николай Емелянов