Удивително явяване на Свети Порфирий и чудното изцеление на тежко болна жена
Февруари 7, 2018 in Начална страница, Сладкарница
Автор : Монахиня Порфирия
В книгата „Пътувайки зад стените на града“, монахиня Порфирия, която в цивилния живот е била шофьор на такси, разказва за удивителното явяване на св. Порфирий и чудно изцеление на млада жена, което показва, че животът продължава и след смъртта, и ни учи, че никога не трябва да губим надежда, защото Бог е Всесилен и Всемогъщ.
Беше 2 ч., аз бях на площад „Свети Анаргион“ в Атина.
Бях спряна сред светлините на Атина. Един мъж приближи към мен…:
- Можете ли да ме заведете до Мениди?
- Не – отвърнах аз – не мога.
Не можех, защото трябваше в 3 ч. да пътувам за Пирея.
Мъжът стоеше срещу мен и чакаше да мине друго такси. Нещо вътре в мен ми казваше, че трябва да му помогна. Направих му знак да дойде при мен. Веднага щом влезе в таксито, възкликна:
- Това е невъзможно!
И той взе снимката на св. Порфирий, (която имах в таксито) в ръката си и я целуна. В този момент светлината се промени и аз обърнах към Мениди. Исках да си взема снимката обратно, но когато видях как я гледа с любов, съжалих за тази моя мисъл.
- Познавате ли го? – ме попита той.
- Не, но от неговите книги аз го опознах и го обикнах много.
- Искате ли, госпожо, да ви кажа как аз се запознах с него?
- Разбира се – отвърнах с радост.
- Научих, че жена ми е тежко болна, от рак. Лекарите й даваха само три месеца живот. През това време моят най-голям син завършваше средното си образование. Каза ни, че е уредил да отиде с десет от своите съученици до връх Атон за една седмица. Казахме му, че сме съгласни и децата заминаха.
В същото време, жена ми взе да се влошава. Лекарят, който се грижи за нея ни каза, че краят наближава. Попитахме го със силна болка:
- Докторе, какво можем да направим за да й дадем още малко живот?
Той отговори:
- Можем да направим операция, и нека Бог да помага! – отвърна той.
Съгласих се, и жена ми също беше съгласна, тъй като искаше да доживее, докато синът ни се върне.
Синът ни се върна толкова радостен, толкова щастлив, както никога не сме го виждали преди. Той ни каза колко хубаво било, че е бил там, и как монасите са ги посрещнали топло, и какъв мир е придобил в душата си. Каза ни, че е почувствал Божието присъствие толкова близо, че е забравил, че майка му е болна. Припомнил си за нея, когато Старецът Порфирий се появил пред тях.Той ни каза няколко удивителни неща за Стареца Порфирий, който се беше явил по невероятен начин за нас.
- Извинете – подхвърлих аз – кога се случи това?
- Случи се през 1996 г.
Всички деца стояли под едно дърво, говорили си и се смеели, когато изведнъж един монах се приближил към тях. Те се изправили и целунали ръката му, а Старецът започнал да казва имената и фамилиите на децата. Както можете да си представите, децата са били изненадани от това, че той знае имената и фамилиите им. На моя син казал:
- Кажи на майка си, че няма да има операция, тя вече е по-добре!
- Ти познаваш ли я? – попитал той.
- Познавам я, аз познавам всеки от вас!
- Кой си ти? – попитали те.
- Аз съм Стареца Порфирий – казал той и си тръгнал.
Като се връщали от Света Гора, те спрели в Уранополис в една аптека за да си купят аспирин, тъй като ги хванала морска болест и виене на свят. Влизайки в аптеката, видели снимка на Стареца Порфирий и казали:
- Това е Стареца Порфирий, когото видяхме на Света Гора!
И веднага щом аптекаря чул това, той попитал смутено:
- Извинете ме, деца, видели сте този Старец на Света Гора? Сигурни ли сте?
- Разбира се, сигурни сме, – отвърнали те. Ние всички говорихме с него. И разбира се бяхме изненадани, че той знаеше нашите имена и фамилиите ни. Когато го попитахме кой е той, ни отговори, че е Стареца Порфирий.
- Деца, аз съм сигурен, че сте го видели, но… Да не се изплашите, когато ви кажа, че Старецът е починал преди пет години!
Децата били шокирани!
- Невъзможно! – казали те. Ние току-що говорихме с него!
Жена ми и аз вярвахме, че са видели някой друг, който изглежда като него и който също се нарича Порфирий. Тъй като всички монаси си приличат един на друг.
- Не ми ли вярвате, а? Във всеки случай той каза, че не трябва да се оперираш, защото си по-добре – казало момчето на майка си.
Два дни по-късно, ние отидохме в болницата. На следващата сутрин, операцията щеше да се състои. Времето настъпи и докато чаках с мъка пред операционната, изведнъж видях, че жена ми излиза. Завтекох се към нея и попитах:
- Какво се случи?
- Няма да се оперирам, добре съм!
Докторът излезе след нея.
- Какво стана, докторе?
- Не знам, тя не иска да я оперирам!
- Казах ти – отговори тя – по-добре съм!
- Скъпа, ти полудя ли? – прегърнах я и се опитах да я убедя, че трябва да се съгласи да се оперира.
Тя каза:
- Казах ви, че се чувствам по-добре. Направете ми изследвания и ще видите, че съм по-добре, чувствам го!
- Чудесно! – каза докторът – нека да не я принуждаваме щом се чувства по-добре.
- Не вярвате ли? Чудесно! Направете изследванията за да ви го докажа.
И наистина изследванията бяха направени. На следващия ден резултатите бяха готови и докторът погледна сериозно.
- Какво показват изследванията? – попитахме го ние.
Сякаш болестта никога не я беше докосвала! Докторите погледнаха старите и новите изследвания и не можеха да повярват! Бяха изненадани, това беше невъзможно, и казаха, че на следващия ден ще направят нови.
Когато синът ми дойде и докторите казаха, че ще трябва да се направят нови изследвания, той ми каза:
- Защо не ми вярваш че, видях Стареца Порфирий на Света Гора?
Тогава докторът каза:
- Кого си видял? Стареца Порфирий ли?
- Той ми каза, че майка ми е добре и няма нужда от операция.
Тогава докторът извади от джоба си снимка на Стареца Порфирий.
- Него ли си видял, моето момче, на Света Гора?
- Да, него!
- Изследванията са верни! Вашата съпруга е добре, и сега може наистина да си върви! Вървете и се пригответе!
Докторите бяха дали на жена ми три месеца живот. Изминаха две години от тогава, а тя е дори по-добре от колкото е била преди да се разболее. Затова, аз обичам Стареца Порфирий твърде много. Били сме в манастира много пъти. И когато имаме трудности, той ни помага.
Разказът на този мъж за това чудо на Стареца Порфирий ми даде голяма радост. Единственото нещо, което прошепнах, когато човекът си отиде беше: „Благодаря Ви!“
източник: agapienxristou
