Съпружеска вярност и пастирско служение
Февруари 10, 2018 in Свещеническа конференция
Автор : Священик Николай Емелянов
Понятието за съпружеска вярност далеч превъзхожда понятието за физическа вярност. Физическата изневяра на съпруга представлява крайната противоположност на понятието „вярност”. Физическата вярност, ако тя не предполага нищо друго, е последното стъпало преди изневярата. Какво включва понятието за съпружеска вярност и какво допълнително предполага то в семейството на свещеник?
Верността трябва да се съотнася с целомъдрието. Целомъдрието предполага някаква цялост, липса на раздробеност, раздвоеност. Това качество е много рядко и ценно в човека. Обикновено във всички времена разговорът за всяка добродетел започва с това, че именно в наше време тя е станала особено трудно реализуема. Едва ли е така, но нашето време има свои особени сложности. Най-лесно е това да се демонстрира чрез съвременното възприемане на информацията. За съвременния човек е много трудно да прочете книга или дори да изгледа стар филм. Затова пък той може да прекара цял ден, гледайки безкрайните клипове с продължителност от 1 до 5 минути на най-различни теми: новини, ненужни на никого откъслечни сведения от най-различни области на научното знание, рецепти, коли, аварии, вицове, непристойности и какво ли още не. Възприемането на съвременния човек е много раздробено. Тази раздробеност и разконцентрираност е първото стъпало и най-очевидната проява на нецеломъдрието.
В какво се проявява съпружеската вярност и целомъдрие?
Първо, това е вярност един на друг в духовните стремежи, тоест вярност към Христос. Тази вярност предполага всеки от съпрузите не само сам да се стреми да живее по Божиите заповеди, но и да помага на другия в това. Тази максима е еднаква за всички християни, но в живота на свещеника тя придобива допълнителна острота. Невъцърковената съпруга на свещеника рано или късно ще започне да води вътрешен живот, отделен от този на съпруга си, тоест нецялостен с него, нецеломъдрен. Свещеник, който по време на отпуската си почива от неделни и празнични богослужения, задължително ще формира у децата си фарисейско отношение към вярата и към Църквата. Семейният живот ще изгуби вътрешната си цялост, ще започне да се разрушава.
Второ, необходима е душевна вярност и целомъдрие. Емоциите и преживяванията на съпрузите не могат да бъдат извън тях двамата, те трябва да умеят да говорят за тях и да ги споделят, не само един с друг, но и с децата. Това е очевидна необходимост, която често се недооценява от съвременните съпрузи и родители. Способността да се споделят преживяванията изисква труд, грижа и голямо доверие. Нежеланието да се трудиш в общуването един с друг се оправдава с умора, липса на ценни преживявания и впечатления или греховни движения и преживявания, които разбира се не бива да се споделят. В семейството на свещеника този проблем се увеличава многократно. Свещеникът се намира в много дълбоко интимно общуване с голямо количество енориаши. Той неизбежно се изморява емоционално. Неговите преживявания често са свързани с тайната на изповедта и не могат да се обсъждат в семейството. Но все пак той трябва да умее да споделя личните си преживявания. Жена му трябва да знае с кого общува мъжът й: личността на човека, дошъл на изповед, в повечето случаи не е тайна – всички в храма могат да наблюдават как става общуването на свещеника с енориашите. Той може да помоли съпругата си да се помоли за някой от енориашите си или да разкаже за някой, в чийто живот се случват важни събития, които не са тайна. Раждането на деца, обявяването на венчания и сватби, смърт и тежки болести, всичко това в повечето случаи, макар и не винаги, не се скрива от никого. Той трябва да разказва за извършените от него треби и общуването с хора извън изповедта, за пастирските му посещения и делови срещи. При това трябва винаги да се помни, че всяка доверителна беседа със свещеника има същия статут на „тайната на изповедта”, както и самото тайнство.
„Апостолските постановления” изискват общуването на дякони и епископи с жени да се извършва със свидетели – дякониси. Няма да е пресилено, ако това правило се пренесе върху свещеника, в това число на разговорите му по телефона с млади жени и девойки. Съпругата му трябва да знае, кой се обажда на свещеника, и дали тази беседа е пастирска, или изключително делова или приятелска. Не става въпрос за някакъв контрол или намеса в пастирските задължения на мъжа. Напротив, жената на свещеника трябва да има съвършено особено смирение и пълно доверие за това, което касае пастирското му служение. Все пак архим. Киприан възлага върху нея задължение „да ликвидира… нездравата обстановка”, която може да възниква, когато около свещеника се появява обкръжение от „различни почитателки” и „екзалтирани жени”.
Важно е онази част от трудовете му, която не е свързана с тайната на изповедта, да бъде разделена и преживяна от съпрузите заедно. Понякога това може да се изразява дори в един особен вид проповед – обикновено общуване на жената на свещеника с енориашите. То в никакъв случай не бива да претендира да е някакъв вид духовно наставничество, но може да дава отговори на много въпроси. „Да бъдеш съпруга на свещеника – поше о. Йоан (Крестянкин) – е подвиг, защото тя трябва да бъде не просто жена и майка на своето семейство, но и помощница на отеца в делата на душевното попечение. Познавам семейство, където съпругата на свещеника приема идващите преди отецът да ги приеме. И често, много често, след като поговори със съпругата му, посетителката си отива удовлетворена и без да говори с отеца”.
И накрая, физическото целомъдрие и вярност изобщо не се ограничават с физическо единство, съпружеска телесна близост и общуване, макар че те съществено са свързани и зависят от него. Разбира се, от свещеника се изисква особена строгост по отношение на съхранение на телесно целомъдрие. Неговите телесни желания и влечения трябва да бъдат целомъдрени, тоест изцяло и напълно да са насочени само към жена му. Свещеникът трябва постоянно да се грижи за запазване на това целомъдрие не само в пряк физически смисъл, но и в погледите си и мислите си. Последното изисква особена строгост към себе си в контекста на съвременната култура на поведение, облекло, общуване в социалните мрежи, литература, кино, различна информация, възприемана чрез медиите и интернет, реклама и т.н. Тук свещеникът трябва да следва основно правило на поведение – „да не бъде като всички”. Той не може да възприема като норма това, което става норма на съвременния живот.
От друга страна, никаква екстравагантност като пълно отхвърляне на интернета или носене на специфични „древно-православни одежди” в повечето случаи няма да помогнат в пастирското обгрижване на енориашите, които страдат от неспособността да пазят физическо целомъдрие.
За свещеника въпросът за физическата вярност и физическо общуване с жената придобива допълнителна сложност. Каноните ограждат физическата неприкосновеност на свещеника. Тази неприкосновеност се издига към представата за свещеника като посветен на Бога и „отделЕн” за служение. Тази отделенност винаги се усеща и преживява в семейството на свещеника. Първо, тя е свързана със задължителния съпружески пост в навечерието на служенето на Литургия. Извършващият Евхаристия свещеник може да принадлежи само на Бога, той вече не принадлежи на никой в този свят, дори на жена си. Това усещане на отделеност може да се преживява много тежко от съпрузите, дори да предизвика нещо като ревност на съпругата към служението на мъжа й. Жената на свещеника се оказва за него винаги на второ място след служението му на Бога. Това се проявява не само в телесното общуване.
Христос изобличава фарисеите и книжниците, които, желаейки да избегнат задължението си да се грижат за родителите си, са обявявали част от имението си за „корван” (курбан – бел.прев.), тоест „дар на Бога” (Мат. 15:5, Марк 7:11). Според обичая тези пари вече не са могли да бъдат използвани за светски цели. В някакъв смисъл свещеникът винаги се оказва в положение, когато всички пари, които може да използва, и просто собствените му сили и време, са такъв „дар на Бога”. Те са дадени на Бога и той не може свободно да ги дава на семейството си. В тази ситуация се крие двойна опасност.
От една страна, свещеникът може да започне да престъпва тази граница и свободно да използва своите сили, време, пожертвования за храма за устрояване на външната, материална сфера на своя семеен живот. От друга страна, той може да започне да пренебрегва семейството си, като винаги се оправдава с това, че трябва да служи на Бога.
Във всяко семейство винаги има опасност от нецеломъдрие, нецялостност, когато семейният живот започва да се разпада, да се развива в успоредни плоскости, отделно един от друг. Жената построява свой живот, мъжът – свой. Те имат все по-малко пресичащи се точки. В семейството на свещеника тази опасност е много по-голяма. Изначално огромна част от живота на свещеника е съвършено отделена от жената. Жената може винаги да си каже, че не бива да се меси в делата на мъжа си, и че трябва да се справя с живота си сама, за да може той изцяло да се отдаде на своето служение. Изисква се съвет от опитен духовник и съвместна духовна работа над себе си, за да намериш царския път: да не предадеш служението си и да запазиш семейството си в целомъдрие.
Описанието на специфичните проблеми на семейния живот на свещеника може да създаде лъжливо впечатление, че семействата на духовниците изначално се намират в по-лошо положение. Това не е така. Семейството на свещеника има огромни предимства. На свещеника не му се налага да се измъчва над въпросите за поста, раждането на деца и други изисквания на християнския живот, трудни за съвременния човек. Той и жена му от самото начало на живота си точно знаят, че нямат друг път и че трябва да вървят само по него. За създаване на щастливо семейство тази простота и яснота означават много. В свещеническото семейство винаги е силно усещането за тайна, светиня, постоянно чудо. Това усещане не позволява семейният живот да се превърне в рутина. И накрая семейството на свещеника, което живее самоотвержено и задружно, винаги става обект на постоянна грижа и любов от страна на енориашите и на очевидното действие на благодатната Божия помощ.
Източник: http://priest.today/
Близки теми:
Не дружете с енориашите, а още повече с енориашките
Мисията сред младежта трябва да бъде най-важната задача, която стои днес пред нас
Енорийската общност трябва да се строи върху духовни, а не върху душевни основи
Как свещеникът да се готви за проповед
Най-сигурният път към пастирското “прегаряне” и цинизма
