Един от моите роднини ми разказа следната случка. Един негов приятел, лекар, когато бил дете обичал, както всички останали деца, да се смее и да бяга. Веднъж той самият заедно с братовчед си и други деца се смеел и бягал насам натам, без да съобразят, че тогава били в храма на служба.

Завършила литургията, хората взели нафора и се разотишли, но двете деца – лекарят и братовчед му, отново взели да тичат насам-натам из храма. И тогава прозвучал женски глас – строг и нежен едновременно, който казал:

- В дома на Сина ми не се играе! Не е позволено да се тича насам-натам. Тук се молят, участват в евхаристията, приемайки Тялото и Кръвта на моя Син.

Неочаквано докато отворят и затворят очи, двете деца се намерили в двора на църквата.

И лекарят ми каза:

- И ще ми казват, дали има или няма Бог! След като Бог ми проговори чрез Своята Пресвета Майка!

Сподели:

Send this article by email

What is your name?

Please indicate below the emails to which you want to send this article: В дома на Сина ми не се играе

Enter one email per line. No more than 5 emails.

Send

Close

Близки теми:

Обожествяването в съвременния опит Николай, къде отиваш? Силата на св.Тайнства в живота на православните християни Някои мои лични спомени за свети Паисий Светогорец С Бога всичко е възможно