Добротата, покаянието и любовта ще спасят човечеството
Февруари 14, 2018 in Начална страница, Отечески съвети
Автор : Старецът Гавриил Светогорец
Известният Атонски Старец Гавриил (Карейски) се подвизава от много години насам в килията на Св. Христодул в Света гора. Поклонници от цял свят идват при него, за да получат съвет.
- Отец Гавриил, какво бихте пожелали на православните хора?
- Да се грижат за семействата си, за децата си и потомците. Бих желал да не се карате с жените си, за да цари мир в дома ви. Когато жените проявяват нервност, нека да си спомним какво е казал веднъж Чърчил по тоя повод. На забележката на една жена: „Ако Вие бяхте мой мъж, досега да съм Ви отровила“, той отговорил: „Ако Вие бяхте моя жена, то заради Вас сам бих изпил тази отрова“.
Бих ви пожелал да отидете в Рая, да имате възможността да пребивавате с Авраам и Йов. Но за да получите благословение от Бога, сте длъжни да се изповядвате често, редовно да ходите на църква, да се молите и да спазвате постите, и всекидневно, макар и по малко да четете Св. Писание, да вършите благотворителност на нуждаещите се хора. Когато ви положат в гроба, вече няма да имате възможност да сторите каквото и да е добро, нито да се молите. На погребалния саван няма джобове и когато се прости с тоя живот, човек губи всичко онова, което е придобил, освен онова, което е раздал. Богатството и бедността не се намират в дома ни, а в сърцата ни. Онова, което имаш, не е твое. За безръкия ръцете струват много повече, отколкото ръцете на оня, който е алчен. Искаш ли да забогатееш – тогава раздавай. Искаш ли да умреш от глад – затвори очите си и затъкни ушите си от човешката болка. Има радост в очите на онези, които плачат заради болката на ближния, защото тези очи виждат Рая. Има радост в устата на ония, които изговарят слова на утешение, защото тези уста ще пеят с ангелите. Ще има радост в онзи дом, който отваря вратата си за странника, защото тази врата се отваря за Божията Майка и за Иисуса Христа.
Един светец някога е казал, че в най-трудните времена човечеството ще се спаси чрез добротата, покаянието и любовта. Добротата отваря вратите на Рая, покаянието въвежда в Рая, а любовта разкрива Самого Бога. Нашата доброта ще ни спаси. На този, който хвали сам себе си, който няма любов, който осъжда ближния си, не прощава на врага си – на такъв Бог не приема покаянието и не чува молитвите му. Светиите ни съветват – раздавайте се за ближните си, за да се раздават и те за вас, прощавайте им, за да ви прощават и те, не осъждайте, за да не ви осъждат. Ние очистваме греховете си чрез изповядването им, чрез молитвата, когато търпим изкушения, вършим добри дела, когато осъждаме себе си. Ако оправдаваме сами себе си, то Бог ще ни осъди за това.
За да ви поразвеселя малко, ще ви разкажа един случай. Един руски офицер, комунист и безбожник, излязъл с доклад, в който доказвал, че няма Бог. Обръщайки се към аудиторията, той попитал:
- Виждате ли този молив?
- Виждаме го.
- Значи, той съществува.
- Книгата виждате ли я?
- Виждаме я.
- Значи, тя съществува.
- Бог виждате ли Го?
- Не.
- Значи, Него Го няма.
Тогава един от слушателите поискал думата:
- Виждате ли офицера?
- Да.
- Ботушите му виждате ли?
- Виждаме ги.
- А фуражката му?
- Виждаме я.
- А мозъка му виждате ли?
- Не.
- Значи, той е без мозък.
Аз бих искал всички ние да попаднем в Рая и Гопод да запише имената ни във вечния живот.
- Отче, могат ли днес съвременните родители да възпитат децата си в святост?
- Могат. Със своя личен пример, с истинското си християнско поведение, с това, че постоянно се молят, постят, вършат благотворителност. Тогава децата вземат пример от родителите си и сами стават истински християни. Децата се нуждаят от примери, а не от съвети. Ушите им не слушат съветите, но очите им виждат примерите. Този, който само дава съвети, строи с една ръка, а онзи, който дава и съвети, и примери, строи с двете си ръце. Този, който дава добър съвет, но лош пример, строи с едната си ръка, а с другата разрушава, каквото е построил.
Един родител се обърнал към педагозите от всички нива – от начални учители до университетски преподаватели. „Ние ви доверяваме най-голямата си ценност“ – казал той – „нашите деца – това е нашия пример, а не това, което знаем“.
Когато децата виждат лошото ни поведение – например кавгите ни със съпругата, те ще престанат да ни уважават и ще се отвърнат от нас, когато пораснат.
- Отeц Гавриил, в кое, според вас, се състои разликата между живота на монаха и на мирянина – християнин?
- На монасите нищо няма да им помогне, ако в манастира има компютър и телевизор – сатаната ще ви раздели чрез тях. Има такава притча. Дошъл сатаната до един манастир, почукал и му отговорил детски глас. „Е, щом ти си тук“ – казал сатаната – „значи, няма какво да правя тук“.
- Как да победим сами себе си, нашите грехове?
- Има три начина. Първия – да отидеш на гроба на Ленин и да го помолиш да те излекува от слабостите ти. Втория – да намериш такъв супермаркет, в който да се продава на килограм търпение, на килограм смирение, на килограм любов, на килограм прошка. А третия – да се съединиш с Бога, Източника на любовта. А как да се съединиш с Него? Само чрез молитвата, чрез любовта, добротата, жертвоготовността. Само тогава ще имате Неговото благословение.
- На Атон много монаси се молят за хората от целия свят. Какво е значението на Атон за човечеството?
- В Русия живял един старец на име Партений, на когото му се явила Божията Майка. Той я попитал: „Каква е ролята на схимонаха?“ Тя му обяснила, че той е длъжен да се моли за цялото човечество. Ние никога не можем сами да се спасим. Ще бъдем спасени от другите за отношението ни към тях. Имало един старец, който се затворил в килията си и не пускал никого при себе си. Веднъж имал съновидение как една мечка го тъпче, но духовните му чеда я прогонили и го спасили.
Ако си представим, че в ръководството „Как да попадна в Рая“ са посочени необходими 1000 точки бал за това, то за един монах 500 точки ще бъдат събрани за търпението му към събратята му, а останалите 500 – за неговите молитви и подвизи.
Има такава притча. Умрял един старец и дошъл до райските порти. Свети Петър му казал:
- За да влезеш тук, са ти нужни 1000 точки.
- Бях добър свещеник – отговорил той.
- Това са две точки. Какво друго добро си сторил?
- Учих енориашите си на катехизис.
- Това е още една точка.
- Проповядвах Словото Божие.
- Още една точка. Друго има ли?
Старецът се разочаровал, разстроил се: „Че откъде ще събера толкова много точки, след като за всяко нещо се дават по една-две?“ И казал: „Господи Иисусе Христе, спаси ме, не мога да вляза в Рая. Откъде да събера 1000 точки?“ И тогава Св. Петър му казал: „Ето, за тази молитва получаваш 996 точки, плюс другите 4, стават 1000 – влизай!“
Ето и друга притча. Умрял един аскет, дошъл пред портите на Рая и почукал. Попитали го: „Кой е там?“ Отговорил: „Аз съм, аскетът“. Портите останали затворени. Разочаровал се аскетът, върнал се в пещерата, започнал да пресмята подвизите си и разбрал защо райските двери останали затворени за него. Почукал отново и когато го попитали кой е, този път не казал „аз съм“. Отговорил: „Ти, Господи, си Този, Който направляваш стъпките ми“. И тогава, дверите на Рая се отворили пред него.
Източник: Списание „Покров“
Автор: Игумен Киприан (Ященко)
