Благотворителност, облечена в достойнство
Март 5, 2018 in Начална страница, Сладкарница
Автор :
Една богата жена минавайки покрай един човек, който беше седнал в близост до централния пазар и продаваше яйца, го попита рязко:
- Колко струват яйцата?
Старият продавач, поглеждайки я, тихо отговори:
- 30 стотинки, яйцето, госпожо.
- Ще купя 10 яйца, ако ми ги дадеш, за по 25 стотинки едното.
- Съгласен съм, ще ви ги продам на тази цена, на която желаете. Може би беше добре, че купихте от мен, макар и на малко по-ниска цена, защото днес не съм продал още нито едно яйце.
Госпожата взе яйцата и остана с чувството, че е спечелила… Тя сложи яйцата в своя двуместен спортен автомобил и седна в ресторанта отсреща на улицата с приятелката си.
Там, поръчваха всичко, което им хареса и макар че взеха много храна, ядоха малко и оставиха останалото на масата. След това поискаха сметката. Беше 37,30 лева и те дадоха 40,00 лева, оставяйки останалата част на сервитьора като бакшиш.
Това беше нормално за сервитьора, но беше болезнено за продавача на яйца, който стоеше отсреща.
Въпросът е:
Защо показваме нашата сила, винаги когато срещаме по-слаб човек? И защо сме щедри, с тези, които не се нуждаят толкова много от нашата щедрост?
Някъде бях прочел:
“Баща ми купуваше прости неща от бедни улични продавачи, на скъпа цена, въпреки че нямахме нужда от тях. Понякога ги плащаше много повече.
Бях учуден от този му навик и веднъж го попитах:
- Тате, защо правиш това?
Тогава баща ми отговори:
- Синко, това, което правя, е благотворителност облечена в достойнство.
