Покаяние, плач и смирение
Март 18, 2018 in Външни
Автор : Св. Йоан Лествичник
Чрез истинското покаяние душата се съкрушава и изтънява, и се съединява с Бога чрез сълзите на истинския плач. И когато в нея се запали Господният огън, тогава се изпича като хляб и се утвърждава блаженото смирение.
Така покаянието, сълзите и смирението се преплитат в едно свещено трисплетено въже и се съединяват в една сила.
Свойствата на тази прекрасна трисъставна сила са:
- най-радостно приемане на униженията, душата ги посреща и прегръща като лекарство за изцерение, като изгаряне на нейните недъзи и големи грехове (гл. 8);
- унищожаване на всеки гняв и успокояване;
-съвършено невярване на нашите добри дела и желание постоянно да се учим.
Върхът на нечистите страсти е тщеславието и гордостта, а техен погубител е смиреномъдрието. Защото в него не може да се крие отровата на лицемерието и клеветата. То я извлича от земята на сърцето и я унищожава.
В този, който се е свързал със смирението, няма следа от омраза, нито прекословие, нито неподчинение, освен когато става дума за вярата (гл. 10).
Този, който се е съединил със смиреномъдрието, е кротък, приветлив, умилява се лесно, милосърден е; най-вече тих, покорен, безскръбен, бодър, усърден, накратко казано – безстрастен: защото Господ си спомни за нас в нашето унижение и ни избави от враговете ни (Пс. 135:23, 24) – от нашите страсти и пороци (гл. 11).
Гордият иска да изследва дълбините на Божиите съдби, смиреномъдрият не любопитства за непостижими неща (гл. 12).
Покаянието вдига падналия, плачът чука на небесната врата, а смирението я отваря (гл. 16).
Слънцето осветява всичко видимо, а смирението утвърждава всяко разумно действие; където няма светлина, е мрачно, където няма смирение, всичко е суетно (гл.17).
Смирението е единствената добродетел, на която бесовете не могат да подражават (гл. 18).
Превъзнасящият се осъжда всички и за всичко, този, който не се превъзнася, не осъжда никого и себе си не съди, а смиреният невинен винаги осъжда себе си (гл.19).
Смиреномъдрието е Божествен покров, който не ни позволява да видим нашите подвизи; то е бездна на самоунижението, недостъпна за невидимите крадци; то е крепка защита против врага (Пс. 60:4), помисълът на беззаконието не ще го притесни (Пс. 88:23).
То ще надвие своите врагове (Пс. 88:24).
Има и други свойства на смирението, които ще познае вътрешно само този, който го притежава: това е изпълване с неизказана светлина и с неизразима любов към молитвата. Преди постигането на тези дарове е необходимо да се придобие сърце, което не вижда чуждите грехове, и ненавист към тщеславието (гл. 28).
Който е познал, че е грешен във всяко движение на душата си, и признава своите грехове, е извършил сеитба и може да очаква цветовете на смиреномъдрието.
Смиреномъдрието е врата на Царството Небесно и тя въвежда в Царството ония, които се приближават до нея (гл. 31).
Който иска да постигне смиреномъдрие, нека да не престава да изпитва и да изследва себе си и ако в душата си мисли, че всеки е по-добър от него, той не е далеч от Божията милост (гл. 32).
Не е възможно да има смирение в иноверния или еретика, така както не може да излезе пламък от снега. Подвигът на смирението принадлежи само на православните и благочестивите, които вече са очистени (гл. 33).
Мнозина наричат себе си грешници и може би наистина мислят така, но сърцето се изпитва чрез унижение от другите (гл. 34).
Който бърза към тихото пристанище на смирението, нека се принуждава с думи, мисли, самоизпитване, молитви, с целия си живот, като размисля и намира всички средства, докато с Божие съдействие, и като пребивава в най-унижени състояния и трудове, не се избави от неспокойното и бурно море на тщеславието. Избавилият се от тази страст получава лесно оправдание на всички други свои грехове като евангелския митар (гл. 35).
Някои, за да поддържат в себе си духа на смиреномъдрие, макар и да са получили вече опрощаване на греховете си, задържат до края на живота си спомена за миналите съгрешения и с него порицават тщеславието, и суетното превъзнасяне.
Други, размисляйки за страданията и раните и поруганието на Христа, се считат за неизплатими длъжници.
Други постоянно обвиняват себе си за ежедневните неизправности и пропуски.
Други повалят гордостта чрез случващите се изкушения, немощи и съгрешения, в които падат.
Други се молят да им бъдат отнети духовните дарования, за да им остане смирението — майката на дарованията.
Има такива, които колкото повече са обдарявани, толкова повече се смиряват, като че ли стават все по-големи длъжници.
Това е кратък път към най-високо безстрастие (гл. 36).
Свещена двойка са любовта и смирението — любовта издига душата към Бога, а смирението поддържа издигането ѝ и не ѝ позволява да падне (гл. 37).
(Из „Лествица“, Стъпало 25).
