Когато на човек му се родят деца няма вече права, а само задължения
Март 21, 2018 in Начална страница, Отечески съвети, Семейство
Автор : Старец Епифаний
Един младеж, чиято връзка завършила неуспешно и с вреда за неговата душа, попитал стареца: „Мога ли поне да се моля за нея, Старче?“ Старецът му отговорил строго: „Моли се Бог да те освободи и от спомена за нея! А на мене кажи нейното име и аз ще се моля за нея!“
Един ден една сгодена двойка духовни чеда на Стареца го потърсиха да разреши техния спор, кой на кого трябва да е послушен след венчанието. Младежът твърдял, че жената трябва да слуша своя мъж, а младата жена не се съгласявала с това. След като ги изслуша внимателно, Старецът се обърна към младата жена и й каза: „Слушай чедо мое! Нормално е в една брачна двойка да има различни гледища по някои въпроси. Това е естествено и логично. Дори и аз да се разделя на две, едната част няма да е еднаква с другата. И когато в една брачна двойка има разногласия по някои въпроси и когато всеки настоява на своето, тогава естествено ще се стигне до сблъсък. Следователно единият трябва да претърпи. А сега слушайте, защото е важно да разберете – ако мнението на вашия мъж е правилно и го послушате, това е от полза за цялото семейство. Ако обратно – той не е прав, тогава резултатът няма да е добър и той ще бъде принуден да си каже – защо настоявах толкова и се наложих? Защо не се съгласих, на това което жена ми казваше? И ако така стане няколко пъти, без вашата намеса или негодувание, той няма вече да се налага. Следователно от ваша полза е и в двата случая да претърпите.“
Така Старецът от една страна даде преднина в отговорността и инициативата на съпруга и в същото време го предпази от егоистичното мислене от типа: „Аз съм мъж и каквото кажа, това ще става!“
Когато някой е свободен, той има права и задължения. Когато се ожени, има малко права и много задължения. Когато пък му се родят деца, права вече няма – има само задължения.
Поука за брака
Какво са Светите Тайнства? Това са свещенодействия, чрез които част от материалния свят бива проникнат от Божията благодат. Без да губи своя материален състав, структура и качества, той става за нас средство за освещение и носител на енергията на Светия Дух. Като нагледен пример можем да посочим Божествената литургия, в която частица обикновен хляб и малко вино се притворяват в истинското Тяло и Кръв Христови, без да изгубят своите естествени качества. Това значи, че този който се причастява вижда хляб и вино, вкусва хляб и вино, а в действителност това е обожаващото Тяло и Кръвта на нашия Господ. В зависимост от духовното състояние на този, който се причастява, Тялото и Кръвта стават храна за душата, лек за безсмъртие, извор на духовен живот или огън, който пояжда. Същото е с останалите Свети Тайнства.
Какво е тогава християнското венчание? От материална гледна точка, т.е. като инстинкт, то не се различава от брака на атеистите и друговерците. По каквито причини се женят всички, по такива причини се женят и християните.
Тези причини са свързани с трите нагона, които има в човека – желанието за плътско удоволствие, нуждата от близост и желанието да се придобие потомство. Сега се намесва Църквата и благославя в Светото Тайнство Венчание съединението на своите чеда. Светото Тайнство не променя нищо от естествените инстинктивни причини на човешкото съединение, а ги освещава, т.е. поставя ги в рамките на брачния живот в Христа, което не е нищо друго освен движение към спасение и освещение.
Осветеният брак трябва да има за резултат чистота от всяко осквернение, което е противно на Божиите заповеди, като резултат от естествения живот може да проникне между съпрузите. Съпрузите не са освободени по никаква причина, дори и заради брака си, от задължението си да напредват в очистването на душата и тялото си и в освещаването си. Очевидно е, че такава брачна двойка предоставя на църквата най-добри условия за отглеждането на нейните нови членове – децата. Но дори и тогава главната цел, с която църквата освещава брака – освещението на съпрузите не се променя.
източник: в-к „Алтернатива“, 2003 г., бр. 22
