Доброто и полезното

Март 27, 2018 in Начална страница, Отечески съвети

Автор : Лимаслоски митрополит Атанасий

По време на Светата Литургия свещеникът (или дяконът) казва във Великата ектения: “Доброто и полезното за душите ни и мир за света, от Господа да просим!”


Има неща, които са добри, но може да не са полезни за душата ни. Затова тук се казва “доброто и полезното за душата”. Всички духовни неща са добри, благословени от Бога, но човек трябва да знае какво му принася духовна полза. Например постът е добро дело, добър духовен подвиг, но не принася полза винаги и на всички хора. Ако по здравословни причини човек не може или не трябва да пости, и въпреки това притиска себе си да пости безразсъдно и по този начин създава други проблеми в себе си и духовно се осакатява, това, въпреки че е добро, не е от полза за душата на човека. Бдението е добро духовно дело, но човекът, който прави бдение, трябва да има аналогичните телесни, душевни и умствени сили и бдението да бъде духовна храна за него, да му помага в духовния живот, защото, ако го прави без духовна разсъдителност, това може да доведе до свръхнапрежение, преумора, дори умът му да се замъгли и да не разбира нито какво прави, нито какво говори, да е изнервен, замаян, и това да е поради безразсъдното бдение, което прави и което реално не му помага, когато става извън приетите граници. Следователно добрите неща са добри, но не са полезни за всички хора, или не са полезни към този момент, както едно ядене, което е добро, но не означава, че понеже е добро, принася полза на всички хора. Едно малко дете не може да яде храни, които ядат големите, въпреки че са укрепващи, силни храни, не са за детската възраст. Детската възраст има своите храни и старческата възраст – своите храни и аналогично всеки организъм и тяло.


Полезни за душата са нещата, които ни помагат в духовната борба, тези, които привличат Божията благодат, тоест всички подпомагащи средства в борбата, които не стават пречки за нас, не стават неща, които накрая ни създават проблем вместо да ни помагат. Преподобният старец Паисий казваше на хора, които дори духовния живот превръщаха в пречка за себе си: “Ти, детето ми, Христос от кислород Го превърна във въглероден двуокис”. Какво искаше да им каже с това? Докато Христос освобождава, отпуска и успокоява човека, начинът, по който някои хора третират духовния живот и присъствието на Христос в живота им, създава в тях тревога, мания за съвършенство, свръхчувствителност и хиляди странни и абсурдни поведения, където накрая казваш – ама нима е възможно Христос да доведе човека до това състояние? Не е възможно. Въпреки това онзи човек смята, че това, което прави, е духовна борба, но то не е полезно за душата му. Полезното за душата идва от разсъдителността. Затова тя е нужна, тя е най-голямата добродетел, по-голяма дори и от любовта, защото и любовта се нуждае от разсъдителност. Сякаш отиваш да хванеш ел. кабел с голи ръце, защото трябва да го поправиш. Ами не става, трябва да вземеш някакви мерки и да знаеш как да го направиш. Ако не вземеш някакви мерки, ще се съсипеш, това си патят много хора главно в техните междуличностни отношения. Без да са готови, накрая тази помощ води до забъркване дори в сексуални грехове и хиляди неща, които са дошли от добрата нагласа така да се каже да помогнат на другия, но бидейки слаби и безразсъдни, накрая и двамата потънали.


Затова казахме, че е нужна разсъдителност. Ще ми кажеш: добре, ние къде да намерим разсъдителност, след като мислим, че дадено нещо е добро? Затова имаме духовни наставници, за да ги питаме и да научаваме дали това нещо ни помага. Както питаш един лекар – Лекарю, здравето ми позволява ли ми да пътувам със самолет еди-колко си часа? Как смяташ? Ти, който си лекар и знаеш моя организъм, знаеш моите болести и проблем. И лекарят съответно ти казва. По същия начин става и в духовния живот. Питаш духовника си и изследваш себе си, твоите движения и действия и постъпваш аналогично. Но има и неща, където сам виждаш, че са вредни. След като ти вреди, защо го правиш? Например на някой човек дадено ястие или алкохолът му пречи. Виждаш, че когато пиеш малко алкохол, това ти наврежда. Тоест трябва духовникът да ти го каже, за да разбереш, сам не виждаш ли, след като опита един път, втори път и разбра, че ти вреди, защо не спираш, защо не го ограничиш? Направил си една постъпка и от развитието на нещата виждаш, че тя те е ощетила духовно. Материално, добре, там го разбираме по-осезателно. Но в духовните неща виждаш, че тази постъпка, мислене и начин, по който си постъпил, ти навреди. Защо тогава го правиш или дружиш с хора, които ти развалят ума, който и без това е наполовина развален с един куп помисли и неща. Приятелствата, които имаш, вместо да ти помогнат в духовния живот, развалят още повече помислите ти. Е, кой ти е виновен, ако след това умът ти се увреди и стане за хвърляне? И знаете, че ако умът на човека повреди и нямам предвид да се разболее душевно, това е въпрос за лекарите, а когато се повреди умът на човека и се научи да мисли лукаво и стане лукав ум, дори и в духовния живот, тоест на всичко гледа с неговия помисъл и не излиза от неговото, е изключително трудно този ум да преоткрие себе си. То е като един волан, който се е изкривил и върви накриво, много е трудно да го върнеш обратно. Така този човек отива и залепва за хора, които още повече повреждат ума му. И поговорката гласи: крива беше лозата, изяде я и магарето. И какво остана да направиш с тази лоза – да я изкорениш и да я хвърлиш. Нямаш ли благоразумието да разбереш, че начина, по който мислиш, живееш, това мислене, което имаш и не отхвърляш, не те води до добри последици? След като видя какви последици има за живота ти. След като видя плодовете от начина на твоето мислене. Вкуси ги, видя катастрофата от всички тези неща, които пожела да направиш и ги съсипа със твоето лошо поведение и мислене. Казаха ти го хиляди хора и ти отново не проумяваш да се поправиш. Но никой не може да ти помогне, ако сам не си помогнеш. Както се казва в Патерика, където някой отишъл при авва Антоний и му казал:

- Авва, помоли се на Бога да ме помилва!

Той му казал:

- Чуй ме, чедо мое! Нито Бог ще те помилва, нито аз мога да ти помогна, нито някой може да ти помогне, ако ти не си помогнеш.

Какво имаш предвид Бог да ти помогне – ти помогна ли на себе си? Бог ти прати хора в живота да ти помогнат. Умът ти, мисленето ти, егоизмът ти доведоха до всички тези резултати, какво друго да ти стори Бог? Какво искаш друго? Разбери, го, смири се, най-малкото се смири, и навярно от смирението ще излезе духовна полза. Но ако въпреки това продължиш в същия дух и запазиш същите условия в живота си, които са били катастрофални, никой не може да ти помогне. Свободен човек си, но свободата ти има цена – цената на изборите, които правиш.


Трябва да слушаме какво ни казват и другите хора, и не само духовниците, но и други хора, които имат сериозно отношение, зрялост, казват ти две думи. Когато другият е зрял и сериозен човек и ти казва две думи, вземай ги предвид, не му казвай – откъде знаеш, да не си ми духовник? Ама не е нужно да ти е духовник. Не те ли познава, не те ли вижда всеки ден? След като е с теб, приятели сте, вижда те какво правиш. Искаш пророк да ти каже, че всичко ще разрушиш така, както постъпваш. Ако отидеш в един дом и виждаш един човек, който цял ден говори по телефона, жена му тръгва да му говори, но не й отдава никакво значение, постоянно говори по телефона, е, пророк ли иска да му каже, че ще разруши дома си? Спри, бре детето ми, изключи го пустия телефон, седни и говори с жена си, седни и виж децата си, седни и поговори с гостите! Поканиха ме в един дом. Да отида, да не отида, рекох да отида – отидох. Останах един час. Три минути домакинът не седна до нас. През цялото време говореше по телефона. Какво да кажеш сега? Решихме да си тръгнем. Ама тръгвате? Стана време да си ходим. Е, тръгваме, да стоим да те гледаме как говориш по телефона и вървиш напред и веднага щом седнеш – Извинявайте! и хоп, отново. Е, спри го! Аз нямам ли телефон? Ако искам, не мога ли да направя същото? Дойдох в дома ти, ще ти хареса ли от мига, в който отворя вратата, да взема телефона си и да не го оставя? Това са неща, където не е нужно другият да е духовник или брачен консултант, за да ти го каже. Казаха му го и другите – седни пет минути да те видим. Да, да, да, ще седна! Веднага щом седна, телефонът отново звънна. Хайде пак! Отново излезе навън. И приятелите му го казаха – не прави така. Разбирате, че много пъти ние самите, а не тези около нас, рушим живота си и себе си. Понякога наистина обстоятелствата на живота и даденостите ни терзаят, но много неща зависят от нас. Поне опитът от живота, горчивият опит да ни смири и направи благи, да ни накара да погледнем и малко по-ниско, да култивираме себе си духовно, и да кажем добре, направих грешки, имах погрешно мислене и подход. Цялото това съзнание за грешките да стане като духовна тор, която ще култивира и ще помогне духовното култивиране на душата ни. Ако вместо това превърнем грешките ни в оцет и с него полеем и малкото цветя, които са ни останали, ще пресушим и тях. И ако са ни останали още 5-10 години, да погледнем себе си и душата си, а не да ги тровим чрез нашия бунт, егоизъм и трудности и неразбории, където всичко това се ражда от нашата гордост. Горделивият и самохвален ум не иска да се смири, не иска да снижи главата и да каже “прощавай, направих грешка” и да потърси от Бога благоразумие, да избира доброто и полезното за душата му и да слуша другия човек и да разбере, както казвали и старите хора, че дори и от едно дете, понякога и от един луд, можеш да имаш духовна полза. Отците, великите отци много пъти молили Бога да им даде възможности за полза и помощ. И Бог им пращал дори дечица, които ги поучавали на неща, които за тях били драгоценни и спасителни. Те не се отнесли с презрение: “Ама какво знае този?! Какво знае другият, това е дете, този е безумен, другият е наивен”. Не ги презрели, а слушали, изслушали, изследвали, проучили. След това, имали и елементарна човешка логика да седнат да видят – ама с тази логика досега, която имах, докъде стигнах, какво направих в живота си, какви плодове донесе това мое мислене? Ето, просто нещо е, не е нужен пророк да ти ги каже. Един човек дойде и искаше да му покажа някой съвременен пророк като стареца Паисий. Той каза:

- Няма ли някой като стареца Паисий?

Попитах го:

- За какво ти е?

- Да отида да го намеря, искам нещо да го попитам.

- Добре, толкова важно нещо ли ще го питаш, че искаш стареца Паисий? Ние не ти ли вършим работа, аз тук какво съм? (смях) Шега естествено, какво да му кажеш на такъв човек.

Казах му:

- Ние какви сме тук?!

- Не, искам като стареца Паисий!

- Няма! Свършиха.

И за какво ти е, искаш старецът Паисий да ти каже, че си оплескал всичко в живота си? Искаш старецът Паисий да ти каже, че си в пълен хал. И искаш старецът Паисий да ти каже да се смириш? Да промениш своето мислене, да погледнеш дома си, семейството си, искаш старецът Паисий да ти каже тези неща? Сам не виждаш ли, нямаш ли ей толкова акъл да видиш плодовете от делата ти и да седнеш да съкрушиш гордостта си, да смириш помисъла си, да поразиш себе си, а продължаваш със същото и мислене и ходене със същите компании, където се съсипваш и търсиш стареца Паисий? Не стареца Паисий да намериш, а Света Троица да срещнеш пред себе си, по-зле ще станеш! – защото, ако наистина Бог виждаше, че един старец Паисий би те спасил, щеше да ти го прати да ти помогне, но понеже вижда, че не извличаш духовна полза и не се променяш, не се поправяш и че проблемът ти не е липсата на стареца Паисий, а липсата на ума ти и умът ти е виновен, а не липсата на стареца Паисий, и продължаваш както преди, затова Бог няма да ти помогне, защото не можеш да разбереш Божията помощ. Ако това, което сам можеш да направиш, не го правиш, как Бог да ти даде останалото?…


превод: Константин Константинов