Бързам, нямам време за това
Април 10, 2018 in Начална страница, Сладкарница
Автор : Протоиерей Алексий Умински
Вървят си хората със слушалки в ушите и никой не се интересува, че днес е Възкресение Христово.
Спомням си как преди няколко години в същия този ден отидох да поздравя с празника един мой познат духовник, който служеше в един съседен храм, недалече оттук. Поседяхме малко на пасхалната трапеза и после си продължих по мои работи.
Тази година Възкресение бе по-рано, но пролетта бе в силата си, снегът се бе стопил, слънцето грееше ярко и даже бе взело да понапича. Вървя си аз полекичка през тази тиха московска пролет. Неделен ден, повечето народ се бе разотишъл по вилите си. Москва бе опустяла, настъпваше вечер, слънцето едва бе започнало да залязва. Приближавам храма, край него преминават хора. Всички знаят, че днес е Възкресение Христово. Вървят по двойки, хора със слушалки в ушите и с бира в ръка, разговарят помежду си. Никой даже и не поглежда към храма. На никой не му е нужно Възкресението. Всеки се е капсулирал в слушалките и бутилките си.
И изведнъж, близо до мене, съвсем малко по-напред, върви един клошар. С някакви мръсни вързопи, и самия той е един парцалив и мръсен! Хората – чистички, докарани, го заобикалят и преминават от другата страна на тротоара.
А той се спира пред храма, сваля на земята мръсните си вързопи. Кръсти се, прави дълбок поклон пред портите на храма. И продължава по пътя си.
Колата ми бе наблизо, а в багажника цареше изобилие – козунаци, колбаси, вино, всичко онова, което са ми подарили, цели кошници. Отидох до колата си – гледам, клошарят не е много далеч. Казвам си – ще му дам нещо за Възкресение.
Отварям багажника и му викам: „Ей, миличък, я ела насам!“ А той се обръща и ми казва: „Да ви помогна с нещо?…“
Източник: Правосланое словоVK
