Алчния монах
Май 2, 2018 in Начална страница, Отечески съвети
Автор : Свети Паисий Светогорец
„Трябва въобще да се избягва да се говори за хората каквото и да е… да ги оценяваме… хвалим или порицаваме… защото сърцето на човека – това е дълбоко море…, а ние виждаме само неговата повърхност…“
Арх. Рафаил Карелин
В един манастир в Гърция имало обичай: за тежката работа на братята давали малко пари. Монасите в манастира се наричат братство, защото живеят като голямо семейство. Много монаси искали да работят повече, а получените пари да ги раздадат на бедните. Само един монах постъпвал по друг начин. Никой никога не го бил виждал да дава милостиня, дори и на един бедняк. И го наричали Скръндзата. Минали години. Всичко си било както преди.
- Ама че скръндза! – казвали другите монаси. Но дошло време да отиде монахът, по прякор Скръндзата, в един по-друг свят и умрял.
Когато селяните от околните села разбрали за смъртта на Скръндзата, в манастира започнали да се стичат много хора, за да се сбогуват с починалия. Те оплаквали Скръндзата и съжалявали за неговата смърт.
А братята много се учудили.
- Какво добро ви е сторил този човек? Защо така го оплаквате? – питали те.
Един селянин казал:
- Той ме спаси!
А друг добавил:
- И мен!
Селяните се трудили от сутрин до вечер, за да нахранят своите деца. Но без волове трудно се оре земята. Ако в семейството имало вол, то децата не остават вече без хляб.
И този монах, когото наричали Скръндзата, спестил пари и купил сам волове на бедните.
Така той ги спасил от глад и бедност.
Как били учудени всички, които считали монаха за скръндза!
И старецът Паисий завършил своя разказ с думите:
- Как може, без да знаят, да си правят изводи? Нали Христос е казал: „Не съдете“.
източник: pravzhizn.ru
