Умрял някакъв виден учен и неговата душа се представила пред Бога. Очарован от броя и дълбочината на своите знания, учения с дързост заявил пред Твореца: „Ние, сме хора на науката и стигнахме до заключение, че повече не се нуждаем от Теб! Ние разкрихме всички тайни и знаем всичко, което знаеш Ти: можем да трансплантираме сърца и всички органи от човешкото тяло, можем да клонираме хора, да създаваме нови видове животни и растения… С една дума, можем да вършим всичко, което по-рано се е смятало за чудно и се е приписвало на Твоята мъдрост и всемогъщество“.


Господ търпеливо изслушал тирадата от самохваленията на всезнаещия учен, и, когато той приключил, му предложил:


- Добре! За да проверим, нуждае ли се от Мен човечеството или не, ще проведем малко състезание по творчество.


- Отлично – отговорил ученият – какво искаш да направя?


- Ще се върнем в началото на епохата и ще създадем първия човек – Адам.


- Прекрасно! – отговорил учения и се навел, да загребе шепа глина.


- Ей, не така бързо! – спрял го Творецът – използвай твоя собствена пръст, Моята не докосвай!“


Много хора от недалечното минало не забелязват този очевиден факт, че научните книги и статии започват с „втора глава“ – как се развиват явленията! А „първа глава“, в която се изяснява Първопричината за това, от къде произлиза всичко – отсъства!

източник: https://vk.com/wall