Бог благославя добрите дела
Юни 11, 2018 in Беседи, Начална страница, Сладкарница
Автор :
В едно семейство имало традиция за Великден да шият дрехи за бедните. И така, в навечерието на празника, баба ми разказа тази удивителна история…
Пролет. Снегът почти се стапял. Земята била почерняла и някакъв особен свеж и влажен мирис напомнял за пролетта. Ние всички се бяхме събрали у баба и работехме усилено: шиехме ризи за бедните. Мама с помощничката крояха, а баба тропосваше ризите, Наташка бързо ги ушиваше на машината, леля Маша ги поръбваше на ръка, а Вера обшиваше елици и пришиваше копчетата. Дори и мъничките Коля и Машенка изрязваха конците и ги вдяваха в иглите.
„Разкажи ни бабо – попита най-големият внук Николай – защо винаги шием преди Великден мъжки ризи?“
„По завещание на моята баба, мили мой… Това беше много отдавна – още преди революцията. Моята баба, Надежда Сергеевна, прекарвала Великия пост в строго въздържание, молитва и в труд за бедните. Тя самата и всички жени и момичета от семейството шиели дрехи за бедните: костюми, сукмани, ризи. Всичко това се сгъвало и се раздавало през Страстната седмица на бедните, за да могат да отидат на утринната служба с нови и чисти дрехи. Ризите тогава се шиели не от басма, както правим сега, а от бял домашен ленен плат, и се шиели тези ризи в голямо количество.
Веднъж една или две години преди смъртта на Надежда Сергеевна, през Страстната седмица раздала всичките ушити неща на бедните, и в нея останала само една риза. С тази риза се случило нещо много странно: тя се връщала при баба няколко пъти. Един просяк заминал от града, друг умрял, трети забогатял и повече не се нуждаел от милостиня.
„Колко странно – казала баба на своята прислужница Устенка. – Очевидно, тази риза Бог е предвидил за някого. Ще я оставим при нас, и ти ще я дадеш на първия, който дойде да проси заради Бога.“
След два дни, настъпила Велика събота. Надежда Сергеевна стояла до прозореца, а Устенка зареждала кандилото за празника. Изведнъж на прозореца дошъл един висок, благообразен старец, облечен в плътно закопчана връхна дреха (която се носи от християните). Той поискал помощ заради Христос по повод Светлия празник.
Баба изпратила Устенка да му даде хляб, пари, боядисани яйца. „Не забравяй да му дадеш и ризата, приготвена за него“ – извикала баба на излизащата Устенка.
Тя дала всичко това на стареца, а когато извадила ризата с молбата да я облече преди църква за Светлата утренна служба, стареца изведнъж вдигнал ръце към небето и се облял в сълзи. „Господи, благодаря Ти за великата Твоя милост към мене грешния! – извикал той, а тебе добра и мила благодетелко, да те благослови Господ затова, че след толкова години ти ме облече за Светлия Ден“. С тези думи той разкопчал своята връхна дреха, а под нея нямало нищо. „Вече 16 години ходя гол, а дадох следното обещание пред Господ: нищо да не искам за себе си. Което ми дадат, съм благодарен. Ти си първата, ангелска душа, облякла голотата на моето тяло! И в какъв голям Светъл Ден, в навечерието на Светлия Празник“.
И той отново заплакал от радост, плакала с него и баба от своя прозорец; тя разбрала, че Господ е благословил и приел нейния труд и работа.
А когато умираше, тя завеща на своите дъщери и на мен, нейната внучка, винаги през Великия пост да шием на бедните ризи и да научим и своите деца и внуци. Ние се стараем колкото можем да изпълним бабиното завещание, и се надявам, мили мои, че и вие няма да го забравите“ – така завърши баба своя разказ.
източник: https://vk.com/wall