Бракът – ад или рай?
Юни 14, 2018 in Външни
Автор : митр. Атанасий Лимасолски
Най-сетне, бъдете всички едномислени, състрадателни, братолюбиви, милосърдни, дружелюбни, смиреномъдри;
Жената трябва да се научи на това изкуство, да бъде дружелюбна към мъжа си, тоест той да я гледа и да й се радва. Още нещо. Девойките и жените трябва да внимават, защото така е в действителност: в съпружеския живот единият усеща какво чувства другия и главно жените „изписват” на лицето си това, което носят в себе си. Например тя може да е тъжна и намръщена и ти я питаш:
- Има ли ти нещо?
- Не, нищо ми няма.
- Притеснена ли си?
- Не, добре съм!
- Изморена ли си?
- Не, нищо ми няма!
Ама след като си такава, след като се вижда! Излъчваш това, което имаш в себе си. Така функционира мъжката психология и затова за предпочитане е съпругата да бъде дружелюбна и усмихната, а не начумерена, депресирана, защото, виждайки я такава, мъжът се нервира, хващат го нервите, чувства, че нещо трябва да направи и става като лъв, който е затворен в клетка. Жената трябва да се научи да му дава тази радост. Мъжът се връща от работа, влиза вкъщи, а жена му от вратата започва да му разказва за нейните проблеми. Това е грешка!
Както Сарра се покоряваше на Авраама, като го наричаше господар. Вие сте нейни чеда, ако правите добро, без да се боите от нищо.
Това го имаше и в Кипър до неотдавна, нали? Мъжът казваше: това е моята господарка или жената – това е моят господар! Сега не го казват. Казват ли го? Не. В миналото го казваха, и сега ако отидеш в някой село, има много благородни старци, които го казват. И ги виждаш, че са много щастливи хора, защото единият знае как да говори на другия, мъжът знае как да даде тази радост, защото е изключително важно жената да бъде радостна. Когато тя не е радостна, а депресирана и лицето й е раздразнено, наистина е много трудно да живееш с нея. Сякаш има една пила, която стърже желязо- и от желязо да си, ще те остърже! Изключено е да оцелееш! Ще имаш проблем. Със сигурност. Затова жените трябва да бъдат дружелюбни и да отдават тази радост на съпрузите. Съпругът, както казах преди, отдава на съпругата си чест, похвала, нежност, обич, сигурност, топлина- всички онези неща, от които се нуждае една жена близо до мъжа си.
Също така трябва да разберем, че съпружеският живот не се крепи върху интимните отношения, които съставят една малка част от съпружеския живот. Ако мъжът не разбере това, тогава е налице още една болест в брака. И двамата трябва да разберат това преди брака, затова Църквата твърдо не приема предбрачните връзки, за да може мъжът и жената да се научат да уважават като личности, а не като пол, защото предбрачните връзки рушат брака.
Скоро четох, че дори в западните– напреднали както казват– страни, където има пълна свобода по тези въпроси, хората открили, че това да опазят себе си чисти и непорочни преди брака е най-голямата предпоставка за успех в брака, защото тогава бракът наистина придобива значение, сакралност и взаимно пълно уважение. Тогава именно бракът става тайна. В противен случай, всичко е потъпкано преди брака и той се превръща в обикновено повторение на нещо, което са правили стотици пъти преди това и сега не намират никакъв съществен смисъл в брака.
***
Сам Бог казва, че когато човек влиза в брака, той ще остави баща си и майка си, ще се прилепи към жена си и двамата ще бъдат една плът. Разбира се, ти почиташ своите родители, но тази чест е до брака, а след това влиза друго лице в твоя живот, което вече е твоята жена, оставяш баща си и майка си, без това да означава, че си безразличен към тях, а винаги трябва да имаш предвид, че се прилепваш към жена си и Писанието казва това главно за мъжа. Тоест мъжът най-вече трябва да остави баща си и майка си, защото, ако ги вземе със себе си, е изгорял. Бракът няма да успее. Докато родителите на булката, както и да е, по някой път те помагат, гледат децата и т.н. Но не мисля, че две жени могат да съжителстват в един и същ дом, защото тогава едната от двете трябва да е голяма светица! Отдаваме чест на всички – както на нашите родители, така и на родителите на съпругата, които също са наши родители. Но е факт, че тази чест трябва да включва голяма разсъдителност, защото връзката между съпрузите не бива да се разклаща поради намесата на родителите. Каквото и да стане, връзката в брака трябва да се опази целокупна с цената на всяка жертва и ако няма риск, тогава можем да обърнем внимание и на нашите родители. Когато е налице здрава връзка между съпрузите, когато мъжът и жената се обичат и са тясно свързани помежду си, тогава не съществуват проблеми с техните родители, т.е. когато мъжът обича и уважава родителите на жена си, след като я обича, и тя него, след като знае, уверена е и има потвърждение, че нейният мъж обича нея повече от всичко друго. Тя ще започне да мърмори, когато заподозре, че нейният мъж се влияе от майка си или, как да го кажем, скришно е отдал част от сърцето на майка си и тя още има власт над него, тогава жената ще намери хиляди поводи да каже: майка ти едно! Майка ти друго! И ако често ходиш при майка си, а всъщност ходиш един път в годината, жена ти ще ти каже: вчера беше там! Или: майка ти се обади по телефона и попита къде е синът ми?
Когато съпругата е напълно убедена, че нейният мъж е изцяло нейн, по душа и тяло, тогава мисля, че не се създават проблеми. Проблемите се създават от момента, в който съпрузите не са неразривно свързани помежду си, тоест не са толкова силно съединени и някъде има „теч”, има „пробив”, тогава тя създава проблеми. Когато има здрав съпружески живот, когато съпрузите са обединени и се обичат, тогава не съществуват такива проблеми. Проблемите се създават, защото не съществува единство, което е задължително за съпружеската връзка.
Св. апостол издига много високо брака и брачната връзка, тоест виждаш жена си и се научаваш се да я гледаш като лицето, с което ще бъдете сънаследници на царството Божие. Кога се възпрепятства нашата молитва? Когато ни гризе съвестта. Когато съвестта ни казва, че това, което си направил, не е добро и имаме нещо в ущърб на нашия брат- тогава не може да се помолим, защото нямаме дръзновение към Бога. Дръзновение има човекът, чиято съвест ясно свидетелства, че е направил това, което е могъл. Затова е много важно да разглеждаш другия човек като сънаследник на царството Божие и бракът като общ подвиг, именно защото сме заедно в дома, за да се подвизаваме заедно и заедно да влезем в царството Божие. Ние не се женим, за да си прекараме хубаво, да създадем деца, дом, а основната причина е да влезем заедно в царството Божие и това означава, че съм готов във всеки момент да платя каквато и да е цена, да направя каквато и да е жертва и да понеса каквото и да е затруднение в брака. Затова не може да разтуриш брака си още при първото затруднение или ако затруднението продължава, а трябва да го запазиш. Ще ми кажеш- сега браковете се разтурят! Да, разтурят се. Но е факт, че бракът трябва да стъпи и да се изгради върху тази основа, че взаимната връзка се гради и крепи върху общото пътуване към царството Божие. Това означава, че единият крепи другия и двамата заедно напредваме към царството Божие. Много е важно съпрузите да се научат да се молят заедно. Затова не загърбвайте общата молитва и се молете заедно! Макар и две минути, застанете двамата пред Бога и се помолите заедно. Ще видите, че тези, които се молят заедно всеки ден, никога няма да чувстват проблеми. Защо? – защото ще дойде часът за молитва, който ще разсее всичко. Например днес сме се скарали. Вечерта обаче ще отидем заедно да се помолим. Какво да правим, единият оттук, другият оттам, ще застанем пред Бога. Ще направим нещо подобно на това, което се споменава в Патерика, където един авва отишъл при друг и му казал:
- Геронда, моят събрат много ме огорчи и не мога да му простя. Не мога!
- Е , добре, ела да се помолим! – отвърнал старецът и започнал да казва – Отче наш, Ти, Който си на небесата, да се свети Твое име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята, насъщния ни хляб дай ни днес, и не ни прощавай дълговете, както и ние не прощаваме на нашите длъжници.
Другият авва му казал:
- Не, грешка, отче! Казваме и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници!
- Но след като ти не му прощаваш? Как Бог да ти прости? И тъй, много Те молим, Христе, не ни прощавай греховете ни, както и ние естествено не прощаваме греховете на другия. . .
Когато отиваш да се помолиш на Бога, там ще се смириш. Ще се помолиш заедно със съпругата си и тогава ще дойде първото омекване, раната ще омекне и ще се създаде мост. Това действа още по-благотворно при децата. Много е спасително децата да виждат своите родители да се молят заедно. Познавам много семейства, където всички се молят заедно. Какво да ви кажа? Вярвам, че онези деца имат в себе си най-хубавите картини, когато виждат баща си да коленичи, за да се помоли, както и майка си. Мислите ли, че тази картина някога ще излезе от ума им? Никога. Детето толкова много ще започне да цени своите родители, толкова много ще ги обикне и почита, че тази картина ще бъде неговото най-мощно оръжие, дори родителят да не му каже никакъв съвет. Доказано е, че домът, в който хората се молят, е силно сплотен. Особено ако се научим, както е редът в Църквата, вечер, когато отиваме да се помолим и да легнем, да искаме прошка един от други, т.е. да кажем: Прощавай, направих грешка! И така отиваме да спим. Е, този дом вече не е дом, а небе, наистина всичко най-хубаво, рай! Когато обаче съществува раздор, домът става ад и това е страшно. И не мислете, че децата не разбират това, те имат страшна интуиция. Припомнете си когато сте били деца или ако имате деца и разговаряте с тях, аз виждам 3-4 годишни деца, които придружават родителите си на изповед, тези деца имат страшна интуиция, разбират кога родителите им не се разбират добре помежду си. Външно родителите може нищо да не демонстрират, да не дискутират пред детето, то обаче разбира, че имат проблем. Затова отговорността на родителите е огромна. Хайде, ние сме големи, дори и да се скараме, може да не възникнат психологически проблеми, но децата са много чувствителни и така се получават травми и проблеми.
Затова е много важно съпрузите да се научат да се молят заедно. Децата, които се раждат в такива духовни състояния, т.е. след молитви на съпрузите, имат всички предпоставки за пълна хармония в техния душевен свят. В Стария Завет се споменава нещо много хубаво в случая с Товит: когато се оженили и вечерта отишли в стаята си, преди да направят каквото и да е, те коленичили и се помолили на Бога: Боже мой, благослови тази наша връзка и единение и ни дай благословено дете, благословен плод и ни опази през всички наш дни да бъдем благоугодни пред Теб. Разбирате какви деца ще се родят с тези предпоставки и какво ще бъде това семейство. Когато обаче се раждат деца при най-лошите предпоставки – в грехове, страсти, сластолюбие и копирания на срамни неща, разбирате какво става. И не го казвам само аз и Църквата, а психологията, днес има цяла наука – психология на ембриона относно това колко е важен моментът, в който жената зачева детето в утробата си, което от онзи миг носи генетичния код в себе си. Старец Порфирий винаги казваше това, записано е в неговите слова, съветвайки съпрузите да имат много хармонични връзки преди да заченат своите деца, защото спомагаш за идването на един човек в света. Осъзнаваш ли, че ставаш съработник на Бога, за да се появи човек на този свят? Ама няма да родиш едно животно, нито едно котенце, няма да родиш една мебел, а цял човек, заради който Сам Бог стана Човек. Е, това този свещен акт на съпружеския живот се превърна в разврат, стана реклама, видео, което продават; най-свещеният акт на сътворяването на човека се превърна в отвратително зрелище, което може да се извърши на всяко едно място. . .
превод: Константин Константинов
