Никой не се променя насила
Юни 19, 2018 in Начална страница, Отечески съвети
Автор : арх. Андрей Конанос
Никой не се променя насила. Променя се, но за малко. Преди години отидох на един площад, където имаше младежи, които бяха анархисти. Те искаха да видят извършване на екзорсизми*, да видят, че демоните съществуват. Тогава бях млад, но веднъж ги заведох да видят. Те казваха: „Ако видим това, ще се променим!“. Добре, видяха го! Видяха един куп неща, ужасиха се, изпотиха се и т.н. За три месеца станаха ангели, нито хулеха, нито водеха порочен живот, нито скитаха. Това обаче продължи три месеца, след това пак същото. Защо? Защото там почувстваха натиск и отидоха на църква от страх. Това не продължава дълго. Въпросът е да го правят доброволно и да възлюбят Христос, а не да се страхуват от дявола. От това няма смисъл! Сладостта на Христос е тази, която ще ни задържи неизменно до Него в любовта Му.
Кой е днес блудният син? Ние сме готови да кажем, че другите са блудни и че трябва да ги поправим, да им говорим строго, и някак си чувстваме, че ние, християните, сме добрите, които трябва да порицаваме света, за да се поправи. Чувствам обаче, че блуден син е повече този, който е близо до Църквата, макар и понякога по погрешен начин. Блудните синове на Отца може да сме ние, които мислим, че сме здрави, но всъщност сме малко лицемерни. Виждаш греха на другия и казваш: „Виж този какво прави! Защо го прави?“, но тайно в себе си ревнуваш, и ако те попитам искрено: „Би ли искал и ти да направиш същото? Кажи ми истината!“, ще отговориш: „Да, бих искал!“. Това е истината! Не ми се иска да казвам и другото. Някои, които обвиняват грешните хора, скришно в живота си правят същото! Правят същото! Вкъщи вършат подобни действия, да не кажа, че и по-лоши. Външно се представяме за строги, за добри, но другият разбира, че не живееш това, за което говориш.
Ще ви кажа нещо и дано никога не го забравим. Бог е най-голямата любов, която съществува във вселената. Бог съществува, преди ние да съществуваме. Бог е възлюбил и мене, и тебе, и всички близки, роднини, приятели, децата, преди ние да ги възлюбим, Бог ги е възлюбил много повече от нас. Той прави всичко, за да спаси света, и няма нужда от моята помощ, за да го промени. Ако ти обичаш един път детето си, мъжа си, жена си и искаш да ги промениш, Бог ги обича безброй пъти. Следователно, когато разбереш това, ще се успокоиш, ще се вразумиш и ще си кажеш: „Какво знам аз в сравнение с Бога? Аз по-умен ли съм от Него? След като Той оставя така нещата, нека помогна внимателно, да не прибързвам. Нека поставя Бог на първо място в живота си и да кажа: „Боже, просветли ме какво да правя във всеки един случай“.
И ако искаш, нека ти кажа коя е най-голямата помощ за някого, който е в опасност, на когото искаш да помогнеш да се промени – най-голямата помощ за твоето блудно дете, мъж, жена или приятел не е да го притискаш, а да му дадеш спокойствието на душата си. Да види, че имаш спокойствие в сърцето си, да види, че имаш пълно доверие в Бога! Това е най-голямата помощ!
Колко деца в училището, където преподавам, понякога живеят объркан живот. Опитвам се да застана до тях колкото се може по-внимателно и колкото повече минават годините, толкова повече си давам сметка. В началото бях много строг и мислех, че така ще бъде по-добре, но когато бях строг, всички ме отбягваха, а сега, когато се опитвам да не им се карам много, а да ги спечеля по добър начин, те не ме отбягват, а идват.
Нека ви кажа нещо: човек се променя лесно. Защо трябва да сме толкова фалшиви? На бдението, което правихме в Лимасол, една госпожа дойде и ми каза:
– Искам дъщеря ми да се поправи!
И както ми дойде, така й отговорих:
– Ти на младини как беше?
– Е, аз съм друго нещо, сега не съм същата.
– Не, кажи ми, ти как беше на младини?
Имаше и други хора, гледаха я и тя се срамуваше да отговори, но другите я познаваха и й казваха:
– Хайде, кажи сега.
– Е, отче… трябва ли и детето ми да бъде такова?
– Но детето си е твое, ти си го родила, от тебе е взело! Ти също си водила свой живот и си минала през различни неща… Не можеш да искаш от детето си да се промени веднага, лека-полека ще се промени. Ти как стана толкова добра сега, промени се, омекна, молиш се и се смиряваш. Е, и то лека-полека ще се промени.
– Не може ли малко по-бързо?
– Е, ще се молим. Решението е молитвата, а не натискът. С натиск нищо не се постига.
Нека ви попитам нещо, кое е по-лесно – да гледаш постоянно в телефона на детето си съобщенията, номерата, да търсиш информация къде е отишло, какво е правило, да проверяваш дали действително е там, където ти е казало, скришно да надничаш в живота му, да душиш дрехите му или да се помолиш, да вземеш книга с някой акатист, да я прочетеш, да я омачкаш от многото прелистване на страниците, да я намокриш със сълзите си, от свещта, която ще капе, да си отвориш очите, да се помолиш и да отправиш прошение към Бога? Кое е по-трудното? Кое? Вземаш телефона на детето си или на човека, когото обичаш, за да знаеш какво прави, да го промениш насила, да го хванеш и да кажеш: „Имам доказателства!“. И какво ще постигнеш? Ще му кажеш да промени живота си? Не се променя така животът на другия! Въпросът е да направиш това, което Христос прави, да му кажеш: „Ако искаш, иди си от мене“, а той да ти отговори: „Къде да отида, любов моя, къде да отида без тебе? Обичам те!“.
Ние искаме насила да задържим другите до себе си! Струва ли си тази любов? Струва ли си да ме обичаш насила? Никога не би ми харесало някой човек да ме обича насила – понеже има нужда от мене, понеже му давам пари, понеже има интерес. Това не е любов! Ние обаче много пъти търсим именно това – държим насила другия до себе си. Най-лошата помощ, която оказваш на някого, е да те вижда, че си в паника, да крещиш, да си подозрителен, да си лукав, да мислиш постоянно лошото! Подозрителността винаги създава смут в душата, разтърсва доверието и охлажда отношенията. Безсъние, не можеш да спиш, очакваш нещо да се случи, душата те разяжда, огромен стрес, сърцебиене и натиск…
Ето един пример, за да разберете, че това, което ви казвам, не си го измислям. Когато хората посещавали стареца Порфирий, те мислели, че правото било на тяхна страна, и си казвали: „Детето ми, мъжът ми, жена ми и т.н. имат нужда от поправяне и трябва да го кажа на стареца Порфирий“. Те отивали с лозунга „Ние сме прави“ и си мислели, че старецът ще ги оправдае, но той винаги казвал: „Много си напрегнат за детето си, живееш в стрес и така не му помагаш!“.
– Дай си ръката за малко! – казал той на една майка и хванал дланта й (разбираше по пулса не какво е кръвното ти налягане, а какво е в сърцето ти, как се чувства душата ти). – Виждам голям смут в тебе, голям смут!
– Ама за детето ми, отче, нямам ли право?
– Имаш право, но по този начин няма да промениш детето, ще стане още по-зле. Ти си човек, който оказва натиск!
През 1990 г. отидох при стареца Порфирий (тогава той беше сляп), понеже исках родителите ми да се променят, да станат църковни хора, защото не ходеха много на църква, и му казах:
– Отче, кажете ми нещо за дома!
Не му споделих проблема си, казвах си, че ако е от Бога, той ще ми каже нещо. Той се обърна и без предисловия, без нищо, директно ми каза:
– Няма да говориш пак на баща си за изповед! Първо ти ще се пробудиш, ще влезе Христос в душата ти, първо ти ще почувстваш Христос, ще минат четири, пет, шест години и след това ще видиш чудото. Дотогава ще проявяваш мълчание, послушание и молитва! – Той ме докосна по ръката. – Повтори това, което ти казах.
Аз загубих ума и дума, в онзи момент бях блокирал.
– Казахте да проявявам мълчание, послушание и… молитва.
– Точно така! И ще видиш чудото!
По това време аз постоянно натяквах на баща си: „Да отидеш да се изповядаш! Защо пиеш вино? Пиеш толкова литри всеки ден! Защо не ходиш на църква? Защо говориш така? Защо крещиш? Защо гледаш телевизия?“, а той ми отговаряше: „Няма ли да ни оставиш на мира с твоите попове! Живей си живота, ние не ти се бъркаме, ти защо ни притискаш?“. Аз наистина го притисках много. Затова говоря сега за тези неща, защото наистина споделям терзанията си. Отидох вкъщи и не казах нищо на баща си. Дните минаваха, а след един месец той ми каза:
– Как така си такъв? Свърши ли проповедта?
– Не разбрах, какво имаш предвид?
– Вече не ми казваш да ходя на изповед.
– Е, ти си знаеш, голям човек си, какво да ти казвам, ти си знаеш.
Казах си: „Много хубаво, убедих го!”. Пак бързах. Времето минаваше и нищо… Оставих го, но отвътре ме ядеше да говоря, да му кажа нещо. Наближаваше Рождество Христово – няма ли да се причасти? Не! Пасха – няма ли да се изповяда? Не! Аз си казвах: „Мълчание, послушание, молитва. Леле, отче Порфирий, това, което ми каза, ми върза ръцете и устата! Нищо не мога да направя! Но щом си ми го казал…“. През 1996 г. баща ми се изповяда, без да разбера това. Той поиска и се изповяда. Преброих годините. Старецът Порфирий ми беше казал: „Ще минат четири, пет, шест години (на шест спря) и ще видиш чудото“. През 1996 г. баща ми се изповяда, изповядва се и сега и ме нарича „отче”. Майка ми още не може, обажда ми се по телефона и казва:
– Ало, Андрей, как си?
– Добре съм.
Баща ми се промени. Защо старецът Порфирий не каза нищо за майка ми, а само за баща ми? Защото майка ми ходеше на изповед. Неговата душа го почувства от Бога. Така се промени баща ми. В крайна сметка е толкова просто да не говориш, да гледаш себе си и да си кажеш: „Кой те постави да спасиш света? Защо живееш? За да промениш другите? Мислиш, че работата ти е да промениш човечеството? Гледай да се успокоиш, да намериш мир, да видиш своето слабо място!“.
Нека ви кажа и още нещо. Понякога има хора, тук и по целия свят, които, понеже не се радват на своята лична любов и връзка, са насочили целия си интерес към това да променят децата си, роднините си, да ги поправят, да променят света. Това говори за липса, за недостиг в нашето собствено щастие. Щастливият човек не се интересува от другите с такава тревога, той живее своята любов.
Попитах една жена, която притискаше детето си:
– Имаш ли мъж?
– Да.
– Обичате ли се?
– Защо питате?
– Чувстваш ли любовта и единението с мъжа си? Щастливи съпрузи ли сте? Ако бяхте щастливи съпрузи, щастлива двойка, обаче наистина, с всичко, което крие думата щастие, нямаше да се тревожиш толкова много за детето си.
Много пъти тревогата ни за другите показва, че някъде в личния си живот, във връзката със спътника си, не сме щастливи. И след това започваме да се занимаваме с другите. Както в манастира, когато някой монах или монахиня няма мир с Бога, със стареца си, с молитвата, не чувства покой и всичко го дразни – времето, влагата, щурците, поклонниците. Ако имаш мир с Бога и с човека до теб, тогава не се занимаваш само с другите. Ние се обичаме, Бог ни е дал живот, оженихме се, създадохме деца, те ще поемат по своя път. Бог няма да те пита защо си го притискал толкова много, защо си безпокоил другите толкова много. И ти стани отворена прегръдка като Бога. Уважавай свободата на другия и го остави на мира.
Какво казва бащата на по-големия си син, който бил в дома му? Не на блудния син, а на другия, който недоволства, когато брат му се завръща. Казва му: „Чедо мое, защо правиш така?“. Нарича го „чедо мое“. Чувстваш ли, че си дете? Той живеел в къщата на баща си, но не го бил почувствал като баща. Мислех си за това сутринта, помолих се малко и си казах: „Ако имах голямо доверие в Бога, ако живеех молитвата и намирах покой в нея, нямаше да ме интересува, ако ще и целият свят да загива“. Не от презрение, а от доверие в Бога. Това, което казвам, не е презрение! Живееш ли молитвата си? Когато се молиш, доверяваш ли се наистина на Бога, за да падне от тебе огромната тежест? На светата Литургия казваме: „…нека един другиго и целия си живот на Христа Бога да предадем”. С други думи, повери живота си и всичко на Христос! Усещаш ли това? Майка Гавриила казваше: „Когато се моля за някого, аз го вземам мислено в душата си, поставям го пред нозете на Христос на Голгота и така го обгръщам в Христовата светлина. И след това, за да видя дали молитвата ми е истинска, гледам дали чувствам покой“. Ако се помолиш за някого и след това намериш покой, това означава, че наистина си го положил в Христовите нозе. Ако след молитвата пак имаш сърцебиене, означава, че не си се поверил на Христос, а пак се приел въпроса лично чрез своята логика. Когато се помолим истински, ще намерим покой, ще почувстваме целувката и любовта на Христос.
В сутрешното Евангелие се казва: „Симоне Ионин, любиш ли Ме?“ „Обичаш ли Ме, Петре? Обичаш ли Ме?“ И когато Христос казал на св. апостол Петър: „Последвай Ме!”, той Го попитал: „Господи, какво ще стане с Йоан?“, а Христос отвърнал: „Ти Ме следвай! И ако Аз искам той да бъде винаги жив, тебе що ти е?“[4]. „Какво те интересуват другите? Аз и ти, сами на земята, ние двамата. Обичаме ли се?“ Обичаш ли Христос толкова много? Остави света в Неговия свят и живей в твоя свят и светът ще се промени, без да го усетиш. Ти намери покой, тишина, нека види детето, че майка му е спокойна майка, щастлива съпруга, че баща му е щастлив, нека усети спокойствие, тишина, доброта, любов. Това е най-хубавата проповед. Детето ще чувства всеки ден, че има добри родители. Ще го промениш, без много да говориш. Когато излъчваш топлина, другият се променя.
В училището има едно дете, което не знаеше какво правим през постите и понякога ядеше някакви сандвичи със сирене. Не след дълго научи, че останалите постят, и ме попита:
– Защо не ми се скарахте?
– За какво да ти се карам, след като не знаеш? Твоята майка ти е дала сандвич със салам и кашкавал, но аз трябва ли да те накарам да се изпокарате вкъщи? Това правилно ли е?
Понякога по тези въпроси възникват спорове. Често учениците вдигат ръка и питат:
– Какво да правим, когато някой вкъщи не пости? Да постим ли всички насила?
Отговорът е:
– Опитайте и ще видите какво ще стане! Опитайте! Ако трябва всички да постят и да се стигне до кавга, да се сърдим, да се караме и да казваме: „Слава Богу, дойде светата Четиридесетница и вкъщи имаме кавги!”, добре, направете го!
Казват ми:
– Ама, отче, това, което казвате, не е правилно!
– Добре, вие направете правилното!
– Ама каноните казват, че трябва да постим!
– Добре, постете, аз казах ли да не постите? Постете!
Въпросът е, както казва старецът Паисий, как от каноните да не правиш оръдия срещу другите, канонът е линийка, която изправя твоя живот. Аз искам да го поправя по този начин. Тези неща не стават насила, а свободно.
Направих едно предаване за Божия рай, в което казах, че не трябва да мислим за ада и да се страхуваме. Както казва старецът Порфирий, Христос не иска вместо за Него да мислим за ада, Той иска да Го обичаме като наш приятел. Слушали ли сте касетата, в която старецът Порфирий казва, че Христос е всичко? Той казва, сякаш Христос говори: „Не искам да мислите за Мен, че държа ада в ръка, искам да Ме обичате, да Ме чувствате като ваш приятел, ваш брат, и така да дойдете при Мене”. Една госпожа чула това в предаването и ми изпрати имейл: „Отче, говорихте едностранчиво! Бог означава справедливост, не само любов! Бог е говорил за ада и във всички тези места от Новия Завет пише за ада!“. Тя беше намерила 15 места. Казах си: „Каква радост да издири местата, в които се говори за ада, да ми покаже всичко!” Не й отговорих с имейл, но веднъж, когато я срещнах, й казах: „Мислиш ли, че не знам, че адът съществува и че в Светото Писание пише за него? И аз знам това. Нека те попитам обаче нещо. Представи си, че живееш в епохата на Господа и си близо до Него, вървиш с Христос. Представяш ли си, че Христос ще ти предаде духа на ада? Затова ли дойде Той, за да ни ужаси с ада? Представяш ли си, че Христос иска да се страхуваш от Него, за да можеш да отидеш близо до Него?“
Това е първата стъпка: страх ме е да не отида в ада, нека отида близо до Христос. Както едно дете в училище, което в началото се страхуваше от мене заради оценките, искаше да получава хубави оценки и ми говореше любезно, след това ме опозна и дори се изповяда. То каза:
– Не вярвам това да има значение за оценките.
– Не, детето ми.
– Нещата, които ще кажа, не са хубави, но вярвам, че едно е оценката и преподавателят, а друго – изповедникът.
– Разбира се.
Поставих му най-високата оценка.
– Греховете ти бяха за ниска оценка, но ние не поставяме оценки на греховете.
Мина известно време и то ми каза:
– В началото, отче, Ви обичах, защото мислех за оценките, сега и да завърша училището, пак бих искал да Ви виждам извън училище, защото Ви обичам така, като човек!
Това е хубавото. Вие предпочитате да обичаме Бога заради оценките? И през цялото време си мислите: „Да не отида в ада, да не ми се скара, да не ме накаже!“. Направи това, което искаш! Какво искаш да направиш? Какво? Когато бяхме студенти, Лавреотикийският митрополит Николай (Хаджиниколау) ни разказа в своя лекция как отишъл веднъж при своя духовен изповедник и му казал:
– Отче, не издържам повече! Ще експлодирам в Църквата!
– Какво искаш, детето ми, та ще гръмнеш?
– Не издържам целия този натиск в Църквата!
– И какво искаш?
– Искам накрая да съгреша!
Духовникът отвърнал много спокойно:
– Ами съгреши.
И когато му казал това, той се успокоил, това негово желание изчезнало. Казваше ни:
– Беше толкова спокоен. В онзи момент аз се страхувах, че ще ми каже: „Да не си посмял да направиш нещо! Как така искаш да съгрешиш!”, а вместо това: „Направи го, детето ми, какво искаш да направиш?“
Някой казва: „Ако каже това на едно дете, то ще извърши грехове“. Аз мисля, че няма да извърши грехове. Ще те попитам обаче нещо. Какъв е начинът да не правиш грехове? Ти ми кажи най-добрия начин. Дано да го намерим! Има случаи, когато можеш да се скараш. Веднъж ти ми каза: „Ти нямаш деца и затова говориш така. Ако имаш обаче дете и то ти каже, че иска да излезе вечерта, а ти му отговориш, че може да върви, където иска, и да се върне, когато иска, да видиш какво ще стане! Ако имаше дете, би ли му казал това?“. Имаш право. И аз ще се скарам, ще се възпротивя, ще говоря рязко, как да го кажа, ще ударя някого с думи, за да го поправя, но трябва подход. И шамар ще удариш на детето, но внимавай, ръката, която удря шамар, трябва поне малко да мирише на тамян. Първо се помоли, преди да удариш плесница, хвани броеницата, помоли се един час. Един час с броеница! Направи го и ще видиш! А как ти тежи да се молиш! (На Света Гора един човек ми казваше: „Ще се помоля след малко, като отида в килията“. Казваше ми го от сутрин до вечер. И не го правеше. Разговор след разговор. Молитва? Никаква! „Колко е хубаво да се молиш!“, ми казваше той, но не се молеше.) Помоли се един час и ако молитвата не даде резултат, удари му един шамар, та да видим. Ние обаче не се молим, по-лесна е кавгата, караницата, спречкването.
И нека престанем да слагаме етикети на хората – кои са добри, кои са лоши, кои имат нужда от поправяне и кои нямат.
превод: Константин Константинов