Игрите на Бога
Юни 21, 2018 in Външни
Автор : Арголидски митр. Нектарий
Бог е Бог на изненади. Играе много игри, колкото и да се отдалечаваме от Него, колкото и да Го отхвърляме, Той винаги ни очаква в някоя пресечка на пътя. Припомнете си св. ап. Павел – фанатичен гонител на християните, отива в Дамаск да ги залови, и Бог го уловил. Савел, което означава “буря, смущение”, станал Павел – което означава “покой, утеха”.
Света Ефрасия – много ме трогна житието ѝ. Повярвала в Христос, по време на гонения, заловили я, измъчвали я много, – казахме, Бог не се шегува – отказала да отрече Христос и накрая, за да направят мъченичеството ѝ още по-лошо и зловещо, я хвърлили на един „звяр”, за да я обезчести. Вижте тази умна девойка какво направила, за да не загуби това, което с толкова подвизи била придобила. Тя му казала: “Знаеш ли, имам едно лекарство, което ме прави безсмъртна. Ако не ме закачиш, ще ти го кажа и ти ще станеш безсмъртен!” Той я изгледал странно. “Искаш ли да го опиташ? Ще наведа глава, вземи меча си и я отсечи с все сила. Ще видиш, че нищо няма да ми стане”. Той замахнал с меча и ѝ отсякъл главата. Тя е мъченица на Църквата.
Св. Петър Митар. Живял при царуването на Юстиниан. Бил патриций и съдия на цялата византийска част на Африка. Жесток и безмилостен човек, наричан от всички сребролюбец и безмилостен. Един ден дошъл някакъв просяк да проси милостиня. Той го изгонил. В онзи час дошъл неговият слуга и му донесъл прясно изпечен хляб. Разбирате, че гладният просяк викал „дай ми нещо да ям!” и той, тъй като нямал под ръка камък, който да хвърли по него, грабнал един хляб и го хвърлил по главата на просяка. Този беден човек грабнал хляба и тръгнал. Два по-късно Петър се разболял внезапно и в своята огница във видение видял, че присъствал на деня на Съда и отговарял за своите дела. Пред него имало везни и някакви тъмни същества поставяли неговите зли дела върху лявата теглилка, докато ангелите стоели отдясно и нямали какво да сложат върху дясната. Търсели някакво добро дело, да го спасят, но дошъл един Ангел и казал: “Направил е едно голямо добро! Даде като милостиня един хляб!” – който всъщност хвърлил вместо камък. Ангелът го поставил отгоре и веднага се заличили всички негови злини. Виждайки това, Петър се осъзнал и веднага се втурнал и раздал целия си имот и блага и не само това, а продал дрехите си и останал гол. Той видял Христос облечен в неговите дрехи и Му казал:
- Господи, кой ти даде дрехите?
- Ти ги даде – му отвърнал Той.
Не само това, а отишъл и се продал като роб, взел парите и ги раздал на бедни и останал роб. След този поразителен живот започнали да стават чудеса около него и вече смирен, боейки се да не би да загуби всичко духовно, което спечелил, напуснал Йерусалим и отишъл в Константинопол, за да остане незабележим и там предал Богу душата си.
Виждате „игрите” на Бога.
През 20 век в Халкида живял един известен поет: Йоанис Карибас. Той бил циничен и бих казал съзнателен атеист. Но изглежда водил битка с Бога през целия си живот, хулил Го и Го отхвърлял. Веднъж казал на един журналист: “Боже мой, колко съм безбожен!” На 93-годишна възраст решил да бъде победен от Бога. Поискал да се причасти и така се помирил с Този, Който 93 години отхвърлял и воювал.
В епохата на Юлиан Отстъпник живял един известен артист (мим) Порфирий. Когато Юлиан празнувал рождения си ден, за да забавлява гостите, го извикал и му заповядал да осмее в представление християнските тайнства. Порфирий поставил един купел по средата, сложил вода вътре, влязъл вътре и започнал да осмива Кръщението и да казва: :Кръщава се Божият раб в името на Отца и Сина и Светия Дух”. В онзи час го осенила благодатта на Светия Дух и почувствал, че се кръстил. Излязъл навън, облякъл се в бели одежди и заявил през Юлиан, че вече е християнин. Юлиян го обезглавил. Паметта му се чества на 15 септември. Запомнете тази дата.
През лятото имах едно бих казал много силно преживяване. Бях в Холандия – тези, които сте ходили, знаете, че е една страна, където атеизмът „вони”. Няма и следа от Бога. Всички храмове са затворени – с катинар – и по площадите се носи мирис на един „хубав” наркотик. В тази атеистична държава се родил и израснал Йозеф ван дер Берг. От малък имал призвание към театъра и на 10-годишна възраст изиграл първото си театрално представление в училище и спечелил много овации. По-късно бил приет в театрална школа, но я напуснал и се занимавал системно с куклен театър, като изнесъл много театрални представления. Оженил се, има 4 деца, с много представления в Холандия, но и по цял свят и станал известен като актьорът с куклите (кукловодът). През 1988-89 г. изнесъл последното си представление, което нарекъл “Чакайки достатъчно”. До тогава бил играл 80 пъти това представление, бил вече съзнателен атеист и играел ролята на атеист. В представлението в даден момент той самият казвал: “Не съществува Бог, не съществува Бог”. Тоест бил изрекъл това 80 пъти. На 81-я, в часа, в който го казвал, чул един глас да му казва: “Въпреки това съществувам. Потърси да Ме намериш”.
Той получил голям шок. Взел Св. Писание и го отворил случайно да види какво пише в него и попаднал на стиха „излезте из средата им и се отделете, казва Господ”. Излезте изсред неверниците и се отделете. Взел насериозно думите на апостола и тръгнал отново да изнесе представление. Излязъл на сцената и казал на публиката: “Ще се опитам да ви обясня, надявам се, че ще проявите уважение към моето решение. Няма никога отново да изнасям представления. Доближих една реалност, която не мога да играя. Търсих дълго време, бях навсякъде. Накрая стигнах до заключението, което трябва да приема, и то е, че търсещият търси, но в крайна сметка Друг го намира. Затова тази вечер за последен път се намирам на сцената. Не ми вярвате, но това е измамната страна на театъра. Затова, госпожи и господа, само заради Този Човек, заради Христос търсих този мир, исках, и зная, че е така и се оттеглям от моята професия. За мене приключи! Ако не видя истината, не мога да казвам неща, които не са истинни за мене. Желая ви хубав ден, напускам, желая всички да сте живи и здрави, парите, които платихте, ще ви бъдат върнати на касата”.
И започва търсенето. Бог обаче го довел до о. Софроний в Есекс, той го пратил при св. Порфирий Кавсокаливит, който го потвърдил, че това, което преживял, било истинно. След това отишъл на Света Гора и се запознал със свети Паисий. Докато бил в Атина, разговарял с един преподавател, който и му казал историята за свети Порфирий Мим и му казал, че той е закрилник на артистите в Гърция. Той го попитал:
- Кога се чества паметта му?
- На 15 септември.
Нов шок за Йозеф – това бил денят, в който чул гласа: “Съществувам, потърси да Ме намериш”. Върнал се в Холандия, сбогувал се с жена си и децата си, оставил им всичко, което имал – имоти, пари, пенсия. Взел един велосипед и тръгнал. Отишъл в един парк, направил си една барака и живее там. Обработва земята в парка и яде каквото намери, плодове. След две години от общината му казват: “Не можеш да останеш тук”. Къде да отиде? Един съсед казва му: “Ела да живееш на двора на къщата ми”. Отива и там издига бараката под дърветата. Отидох там и го намерих през лятото, в бараката, много е тясна, има малко помещение като параклис с много икони. Попитах го:
- Къде спиш?
- На земята.
Но говорим за много голям студ за Холандия. Как живее? Ходи в парка, грижи се за овошките, с тях живее и каквото му занесат хората. Той е един много благ човек, много любезен, облечен с расо (кратък филм за него в youtube: https://www.youtube.com/watch?v=uZpfDvRhAWg ). Това, което искам да кажа е, че Бог го чакал на „съседната пресечка”.
Съществува една много хубава картина в Откровението всички я знаете: „Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене”. Това почукване е възможността, която Бог дава на всеки човек. Вижте обаче колко зачита нашата свобода. Той не насилва вратата, не блъска по нея, а почуква вежливо и чака. Ако Му отвориш, ще влезе, ако не, няма. В миналото в църковните училища ни даваха по една малка икона с това изображение. Но тази врата няма дръжка отвън, а само отвътре. Тоест човекът трябва да я отвори, не Христос. Христос просто хлопа.
Рано или късно човек ще се изправи пред големи екзистенциални проблеми на живота, на смъртта и т.н. Това са въпроси, които измъчват всеки човек и особено интелектуалците често стигат до трагични състояния и тревожни викове. Бях чел за Сартр, много голям философ от нашата епоха, който в момента на тревожен вик пише, обръщайки се към Бога: “Нека отида в сто ада, стига да зная, че съществуваш!” Знаете, ученикът му Жан Ени се покръсти в православието на Света Гора.
Един известен философ, поборник на марксизма, с радикални идеи, в апогея на славата си внезапно се самоубил. Преди няколко дни един мой познат философ ми каза как се е самоубил. Бил на седмия етаж, взел в обятията си всички книги, които бил написал, и скочил във въздуха. Направи ми впечатление и си помислих, че е намерил този символичен начин да се самоубие, изразявайки, че всичко това, което написал и прочел, не му дали нищо по въпроса за Бога и за смисъла на живота. Както казах, Бог е труден, непреодолим противник, ако искаш да влезеш в битка с Него, с други думи, ако поискаш да се оставиш на Неговата любов, ако поискаш да Го познаеш с честност и истинност, Бог ще намери начин да ти се яви и да ти говори.
1849 г. Царска Русия. Полицията залавя четирима младежи бунтовници, които искали падането на режима. На 22 декември, след осем месеца затвор биват осъдени на смърт и отведени на централен площад в Санкт Петербург. Прочели им смъртната присъда, дали им бели ризи, наоколо имало много хора, които очаквали екзекуцията. В даден момент единият младеж казва:
- Не мога да повярвам, че ще умрем!
А другият му показва една кола с четири ковчега и му казва:
- Това е за нас! След малко там ще се озовем.
Няколко секунди по-късно пристига полицай, който обявява, че царят ги пощадява.
Смъртната присъда е изменена на четиригодишно изгнание в Сибир. Тръгват за Сибир. Когато престъпници тръгвали за Сибир, бедни женици отивали и им давали за из път храна, каквото имали, едно Св. Писание и даже казвали: “Ние сме виновни, че стигнахте дотук, деца!” Такава чувствителност имали. Младежът взел Св. Писание, за да не обиди жената, не бил вярващ, и го пъхнал в джоба си. В Сибир ситуацията е много тежка, той живее в своята самота и единствена негова утеха е лулата му. Как да си направи тютюн? Св. Писание му се сторило много добро, хубави листи, къса ги един по един и пуши. Втори, трети лист, започнал да къса цялото св. Писание. Цялото Евангелие от Матей, от Марк, половината от Лука и в своята самота си казал: “Защо не прочета да видя какво говорят тези лукави попове? Какви лъжи говорят.” И попада на притчата за блудния син – или по-скоро за милосърдния Отец и чувства, че е блудният син, но и че съществува един Отец, Който със Своята любов го чака с отворени обятия. Душата му се разтърсва. Това е този човек, който по-късно ще напише, че “човекът не иска само да живее, а иска да знае да живее”. И по-късно ще каже “красотата ще спаси света”. Това бил Достоевски. А скъсаното св. Писание било „отмъщението” на Бога.
Но не е достатъчно да кажем, че вярваме в Бога, че Той съществува – чуваме го от много хора – съществува някаква висша сила. Знаете ли, и дяволът вярва, че Бог съществува, няма никакво съмнение в това. Ние имаме, той няма съмнение. Какво му липсва? Какво не му достига, защо не се спасява? Вярва, че Бог съществува, и трепери, но не обича Бога, не иска да има връзка и общение с Него. И аз например вярвам, че Хитлер е съществувал, но, простете ми, нито го обичам, нито бих искал да имам връзка и приятелство с него. Както не е достатъчно човек да последва и да повярва в Христос, а трябва да се опита да Го обикне, т.е. да отвърне на Неговата любов.
Преди 40 години излезе една книга, която смятам за преломна – „Входен” на о. Василий Гондиакис - ще завърша с откъс от нея, с една молитва, която показва какво означава да имаш дълбока вяра, т.е. доверие в Бога, какво означава не просто да вярваш, но и да имаш връзка и с общение с Него.
Той пише: “Не искам, не желая да живея много, искам да живея с Тебе, Който си много жив и безкраен. Дойди и изпълни Твоята воля в мен, дойди както искаш и както отсъдиш. Дойди като повей, като благословение, ако смяташ това за правилно. Дойди като мълния на изпитание и изгори вътрешността ми, ако смяташ, че така трябва. Зная, че това, което ще последва Твоето посещение, по който и да е начин да дойдеш, ще е това, което предълбоко желая и не мога да го изразя и да го намеря никъде извън Теб. Затова Тебе търся, и чакам. Разочаровал съм се от себе си. Само Ти пребъдваш и идвам при Теб, Лекаря, Просветлението и Освещението на душите и телата. Идвам болен както съм и оставям на Теб целия ми живот и надежда”.
превод: Константин Константинов
