Всичко, което могат да правят миряните, да се оставя на тях
Октомври 6, 2018 in Свещеническа конференция
Автор : Св. Йоан (Максимович)
(за участието на свещениците в обществения живот)
Из доклада на св. Йоан, архиепископ Шанхайски и Сан-Франциски
Като се има в предвид, че главната цел на свещеническото служение е възраждането на човешките души и въвеждането им в Царството Божие, то трябва да се знае, че приелите дара на свещенството не трябва да се отвличат от апостолските дела и да губят времето си за светски работи.
Това, което свещеникът дава на хората, не може да им даде никой друг и нищо не може да се сравни с вечното благо, към което той води хората.
Затова свещенослужителят не трябва да се отвлича от своите преки задължения и да се занимава с макар и полезни светски неща, помнейки, че той е страж на човешките души и ще дава отговор на Страшния Божи Съд за всяка овца, погинала поради неговата немарливост. Такъв пример са дали апостолите при възникналия спор за раздаване на храната, като казали: „не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите“ (Деян. 6:2).
Църковните канони строго забраняват на клириците да се занимават със светски грижи и да заемат обществени длъжности. Разбира се, това не означава, че свещенослужителите трябва напълно да се разграничат от мирските дела. Човек се състои от тяло и душа и е невъзможно, полагайки грижи за душата, съвсем да се забрави за потребностите на тялото. Господ ни е заповядал да проявяваме любовта си към ближните ни чрез дела на милосърдие, за което ще ни запита на Страшния Съд. Много светители и преподобни са били действени участници в събитията от тяхното съвремие, някои дори са били начело на държавата, но това е било само тогава, когато се е явявала категорична необходимост.
Когато е нужно да се спасяват хората в беда, когато е необходимо участието на пастира, за да ги поведе по правия път, той не може да остане безучастен. Той не само може, но и трябва да им се притече на помощ.
Това се отнася както за частните, така и за общите случаи. Да се подбужда хората към благотворителност, и ако е нужно, дори да се оглави благотворително начинание, в духа на Христовото учение за обществените дела – това е пастирски дълг. Но преди всичко свещеника трябва да бъде свещенослужител и пастир. Недопустимо е той да влезе в някоя партия и да се подчинява на нейния устав. Също така е неподходящо да се занимава с обществена работа от чисто светски характер. Всичко онова, което е подходящо за миряните, трябва да се оставя на тях, а на пастира подобава да се съсредоточи в духовните неща, които трябва да са негов приоритет.
Свещенството е светлина в света и участието на свещеника в обществения живот се заключава в това да освещава и личния и обществения път, както и живота в държавата. Дълг на свещенослужителя е да указва нравствените основи, на които трябва да се устройва обществото, да вдъхновява неговата деятелност, като я напоява с духа на Христовото учение.
Без да се потопява в блатото на житейската суета, той е длъжен да бди над паството си, зорко наблюдавайки го и когато се налага, да поддържа слабите духом и телом, да пресича и изобличава злото, да подбужда към добри дела и подвизи, да насърчава към добри дела.
Най-висшия и важен дар на свещенослужителя за обществото е неговото призвание, чрез благословението и благодатта Божия, заради което пастирът трябва да бъде особено усърден в молитвите си, помнейки, че преди всичко той е Божи служител и е еталон на човек с вярно слово, живот, любов, дух, вяра, чистота, молитва, който с личния си пример и наставление води всички към Царството Божие.
Източник: Пастир
Автор:
