Нали няма да кажеш на никого онова, което ще ти открия
Ноември 19, 2018 in Начална страница, Сладкарница
Автор : Архимандрит Тихон (Агриков)
В един манастир избирали игумения. Старата умряла, а новата трябвало да избират самите сестри. Имало три кандидатури на сестри, които по мнението на всички били най-достойни да заемат длъжността игумения.
Докато сестрите в трапезарията изброявали подадените гласове (листчета с тайно гласуване), в коридора влязъл старичък архимандрит и като извикал една от сестрите, отвел я настрани и й казал:
-Нали няма да кажеш на никого онова, което ще ти открия?
- Няма – отвърнала сестрата.
- Слушай – казал тихичко той – игумения ще бъде оная, за която ще има само един глас.
- Но как така? – учудила се сестрата.
- Е, ще видиш – казал старецът и се прибрал в килията си.
И действително, когато преброили гласовете, се оказало, че за две от сестрите имало подадени по 50 гласа, или по равно, а за третата – само един. Не знаейки как да постъпят, сестрите решили да теглят жребий. Написали имената на трите предишни кандидатки на листчета, сложили ги в един калпак и помолили едно момиченце да изтегли едно от тях.
И как мислите? Момиченцето изтеглило листчето с името на сестрата, получила на изборите само един глас.
Ето как действа и избира Бог. Хората избират човека в повечето случаи по външни качества, като гледат на лице, а Бог избира по вътрешните качества, Той гледа в сърцето на човека.
Затова, рабе Христов, не се смущавай, когато виждаш, че никой измежду хората не те защитава. И сам ти не гледай да си намериш поддръжници, които да се застъпят за теб в труден момент.
Но търси за себе си опора в Бога. Само Той ще застане зад теб в твоите дела на истината и макар и все още да се бави да се застъпи за теб, ти все едно, вярвай, че окончателната победа ще бъде за теб, дори и никой от хората да не те поддържа.
И ето, тази игумения, избрана с „един глас“, по-нататък извършила много добри дела. Така например, в последната (Великата Отечествена) война тя със своите сестри спасила повече от 300 малки деца. Тези малчугани били отнети насила от майките си от хитлеристите, които искали да ги отведат в Германия. Но не им се удало. Съветските войски преминали в настъпление и хитлеристите захвърлили децата на една глуха гара в Украйна. Било зима, страшен студ. Жителите се укривали по горите, а децата замръзвали и умирали от глад.
Някой казал на игумения Павлина, че на 30 км от манастира загиват деца. Без много да мисли, майка Павлина със сестрите от обителта взели провизии и се отправили пеш към гарата. Всеки миг можели да попаднат на немци и да ги убият, но въпреки всичко те вървели и вървели, без да обръщат внимание на опасността. Когато стигнали до ешелона, се ужасили – дечицата плачели и викали, търсели за помощ майките си.
По-големичките били излезли навън, дрипави и гладни. Замръзвали по снега, без да имат сила да се приберат обратно във вагоните. А малките, по на 4-6 години, стояли вътре. Лежали на дъсчените нарове, постлани с мръсна слама и умирали от глад. По целия дълъг ешелон се чували само плач, вопли и стонове на умиращи деца.
Майка Павлина със сестрите побързали да им дойдат на помощ. „Мамо, мамо, мила мамо!“ – закрещели в един глас децата, като видели втурналите се към вагона сестри. Каква радост със сълзи, обзела душите на тези малки страдалци, когато видели ласкавите лица на сестрите и донесените от тях хляб и продукти. Децата, особено момиченцата, плакали, прегръщали и целували монахините, виждайки тяхната майчинска грижа. Плакали и сестрите, съчувствайки на мъката на нещастните деца, захвърлени на произвола на съдбата.
Сестрите нахранили всички, приласкали децата и ги повели към манастира. Носели на ръце ония, които не можели да вървят. С голяма мъка се добрали до своята обител, приютили, както могли, децата в бедните си помещения, измили ги, облекли ги и ги възпитавали при себе си с майчински грижи и любов.
Свършила се войната. Децата били преместени в детски домове и приюти в различни градове. Какъв плач и сълзи имало при сбогуването! Много от децата не искали изобщо да си отидат от манастира, след като обикнали сестрите със своите по детски благодарни сърца.
Минали няколко години. В манастира започнали да пристигат благодарствени писма от порасналите момчета и момичета. Те вече се учели в университети, много от тях станали инженери, механици, лекари. И майка Павлина, получавайки тези писма, се радвала заедно със сестрите и благодарила на Бога за това, че Той им помогнал да сторят такова добро дело.
Източник: https://mn60.abv.bg
