За чувствата

Ноември 20, 2018 in Беседи, Начална страница

Автор : Архимандрит Захариас (Захару)

 

 

Например, случва ми се нещо, поради което изпитвам голяма радост. Мога да я изживея психологически, като се наслаждавам и съм истински щастлив, а мога и да преобразувам това чувство на щастие, което изпитвам поради случилото ми се, в духовно усещане. Веднага се обръщам към Бога, като започвам да въздавам благодарност на Господа на момента, така че, психологическото чувство да стане духовна радост, да стане енергия за общуване с Бога. Ако изпитвам скръбно чувство и съм ужасно измъчен, да кажем, майка ми или най-добрият ми приятел е починал, или някакво друго бедствие ме е сполетяло, ще излея сърцето си пред Бога като пророчица Анна (сравн. Царств. 1:4-28) и ще използвам тази енергия на скръбта, за да я превърна в енергия на молитвата пред Бога.

 

О. Софроний ни казваше, че не можем да живеем правилен монашески живот, ако не се научим да превръщаме психологическите си състояния в духовни състояния. А как става това? Позволяваме на всякаква енергия да дойде в нас, но променяме мисълта и се обръщаме към Бога, за да беседваме с Него. Спомням си например, колко благочестива беше моята баба, как първа идваше на черква и си тръгваше последна. Нощем непрекъснато правеше земни поклони, а майка ми я гледаше през вратата, докато правеше поклоните и ми казваше: „Знаеш ли, баба ти постоянно прави поклони“. Спомням си всичко това и се вълнувам. Това не пречи – нека чувството дойде, но тогава аз издигам ума си към Бога и използвам тази емоционална енергия за каквото поискам. „Пророчески духове се покоряват на пророци“ – казва ап. Павел (1 Кор. 14:32. И така, аз насочвам тази енергия към своята греховност и започвам да се моля за опрощаване на греховете ми или за нещо друго. Променям насочеността на ума си и му давам нещо друго, върху каквото да се насочи.

О.Софроний вижда този вид „енергиен преобразовател“ в живота на нашия Господ. Той ни казваше, че Господ не е мислил за хората, които щели да Го разпнат, които идвали да Го заловят в Гетсиманската градина – дали били гърци, римляни или юдеи – а беседвал с Бога, казвайки: „Да не изпия ли чашата, която ми е дал Отец?“ (Йоан 18:11). Той знаел, че ще бъде разпнат, обаче не мислел психологически: „Ако са юдеи, защо са толкова неблагодарни? Направих толкова много за тях, толкова много чудеса, за да ги спася от враговете им. Защо сега искат да ме разпнат несправедливо?“ Той не слиза до това ниво, а беседва със Своя Отец. Същото е и с нас – имаме много енергии, положителни или отрицателни – на скръбта, трагични енергии, енергии на удоволствието и благородни енергии, които ни завладяват. Но ние не оставяме на това ниво на чувствата – възползваме се от енергията, която носят. Вземаме енергията, като насочваме мисълта към Бога според нуждите си и се молим.

Ще ви дам един пример. Бях в Кипър и приятелите ми щяха да дойдат, за да ме закарат от къщата на майка ми до едно село за литургията. Бяхме се разбрали да дойдат да ме вземат в шест часа – литургията започваше в седем, а от Никозия до селото беше един час. В Кипър бях твърде ангажиран, защото много свещеници ме канеха да говоря в енориите ми, по телевизията, по радиото. Бях съвсем изтощен и капнал от това, че си легнах късно и станах в четири часа, за да се подготвя за литургията, защото, както казах, в шест часа щяха да дойдат да ме вземат. Но не можех да се моля. Сърцето ми се късаше на парчета – просто не искаше да ме следва. Помислих си: „Нямам енергия, нямам сили, ще отида да си изпера дрехите, та да се поразбудя още малко, а после ще опитам отново и ще видя дали ще успея да се моля“. Отидох в банята и приключих с прането за половин час, а като излязох в четири и половина, чух някакво шепнене. Вратата беше леко открехната и аз видях майка ми, която не можеше да ходи, да прави малки поклони в леглото и да се моли. При всяка молитва казваше: „Целия свят и децата ми“. Правеше го с усърдие и аз се почувствах толкова засрамен, че сърцето ми беше изцелено и в продължение на час и половина също се молих. Подготвих се за литургията и това беше една от най-добрите ми литургии. Собствената ми престаряла майка ме засрами този ден.

Понякога си мислим, че нямаме енергия, но в нас се крие невероятно количество енергия. Тайната е да намерим смирен помисъл, който да ни засрами, да ни доведе до съкрушение и да се освободи отвътре тази духовна енергия. Ето защо трябва да стъпим на смирения път „надолу“, за да можем винаги да „улавяме“ онези смирени помисли, които освобождават вътрешната духовна енергия, даваща ни възможност да вършим Божието дело. Имам събрат свещеник, който един ден беше много изморен от своето служение с хората. Беше неделя и той беше напълно изтощен. Каза ми: „През нощта, когато съм толкова изтощен, обикновено просто си отивам в стаята, поглеждам иконите и казвам: „Лека нощ на всички“ и си лягам. Но онази нощ се почувствал засрамен да го направи и просто вървял напред-назад по коридора и казвал: „Съжалявам, Господи, изморен съм, не мога да се моля тази вечер, прости ми“. И пак същото. В продължение на половин час той ходел напред-назад по коридора, казвайки тези думи и по този начин Бог му дал възможност да изпълни молитвеното си правило.

И така, винаги можем да намерим в себе си изумителна духовна енергия, ако намерим правилния ключ, „ключа Давидов“ (сравн. Ис. 22:22, Откр. 3:7) и извършим правилното движение, за да я освободим, т.е. смирен помисъл, даден ни от Господа, когато сами застанем пред Неговия съд, „слизайки надолу“. Той ни дава „уста и премъдрост“ (Лука, 21:15), смирения помисъл, който освобождава духовната енергия.

Източник: из книгата „Разширяването на сърцето“