Разумът на отците
Ноември 29, 2018 in Беседи, Начална страница
Автор :
В наше време е много трудно да гледаме към Небето под тежкия товар на заобикалящите ни светски неща. Но дори при неголяма борба, ако тя се води с постоянство, у човека започва да се формира различен от светския поглед към живота, съвсем друг начин на действие. Всяка духовна активност, която може да се прояви в условията на нашето време, всяка православна мисионерска дейност, апостолство и пр., трябва да се основава на такова възприемане на живота. Тя трябва да се базира главно върху мисълта – какво Бог иска от нас? Първо трябва да се гледа нагоре, към възвишеното, към това, за което са говорили светите отци. Едва на второ място да се поглежда надолу – към практическите средства, към финансовите проблеми, дори към болестите, защото те винаги ни се изпращат за наша полза и трябва да се научим да извличаме ползата от тях. Товарът ще тегли надолу този, който не може да мисли и постъпва така – особено в наши дни. И ако човек се вгледа в хората, ще види, че 99% от тях го влекат надолу със своите проблеми, страсти и т.н… Ако тази страна на живота стане особено тежка, тя просто ще го тегли назад и той няма да може да води другите към Небето. Затова свещеникът, или който и да е духовен наставник, е длъжен да води към Небето първо себе си, а после вече и другите.
Не е необходимо да си изграждаме представа за другия свят, да си съставяме собствено мнение за него, защото имаме едно неоценимо съкровище – разумът на светите отци, който чрез техните произведения днес вече е достъпен и за англоезичните читатели.
Съвсем до неотдавна сме имали такива велики светци, като епископ Игнатий Бранчанинов (+1867), който е не само един от най–проницателните разобличители на апостасията, но и един от най–добрите тълкуватели на светите отци. Трябва да разберем техния език, тяхното виждане за света, защото това е Православието. Разбира се, православието не се променя от ден за ден и от век за век. Когато изучаваме света на протестантите и на римокатолиците виждаме, че някои духовни писатели остаряват, после отново може да са на мода. Това става очевидно, защото те са свързани със земното, което импонира на читателя в определено време, по–точно импонира на духа на времето.
Иначе стоят нещата с творенията на православните свети отци. Когато станем напълно съпричастни към православния християнски мироглед, казано направо – към християнския мироглед, който ни е даден от Христа и апостолите до днес, тогава всичко става съвременно. Четете, например, свети Макарий, живял в Египетската пустиня, и той се обръща непосредствено към вас сега. Той е живял в други условия, в друго време, и все пак се обръща непосредствено към вас, на вашия език. Той отива там, където отивате и вие; той гледа като вас на заобикалящото; той има като вашите изкушения и падения, и у него няма нищо, което да ви е чуждо. Същото може да се каже и за другите отци – от древността до наши дни, като например свети Иоан Кронщадски (+1908). Те всички говорят на един език, на езика на духовния живот, в който трябва да навлезем и ние. Когато стигнем до това, тогава можем да спасяваме себе си. И още повече – според думите на преподобния Серафим: „Придобий мирен дух и хиляди около теб ще се спасят”. Не е наша работа да броим дали хиляди ще се спасят около нас. Нашата работа е да придобием мирен дух – Светия Дух; а другото да оставим на Господа.
